Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. С., 07.03.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори март през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 522 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 259/03.09.12010г. по гр.д. 3382/2008г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от П.Д.С. против “Ай Джи Ем” АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, иск по чл.109 от ЗС, за осъждане на ответното дружество да премахне монтиран на северната фасада на сградата, находяща се в гр. С., бул. “Ц.С.В.” № *, бл. М.С., два броя климатици и вентилационна инсталация, разположени под прозореца на апартамента на ищеца, находящ се в същия блок - вх. *, ет.*, ап.*, и са присъдени разноски по делото.

Във въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител заявява, че изцяло обжалва цитираното решние, като счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място, счита, че при произнасянето на решението РС неправилно е интерпретирал заявения в исковата молба и поддържан в хода на производството петитум, като своеволно е счел, че се касае за премахване от конкретно място на посочените съоръжения. Въззивникът подчертава, че искането му е било съоръженията да бъдат изцяло отстранени, т.е. напълно премахнати, а не само премесени на друго място. Тази интерпретация на РС на петитума е довела до неправилният извод в мотивировъчната част, че преместването на външните тела на климатичната уредба, от фасадата на земята пред нея, представлява изпълнение на искането за премахване и съответно - на задължението, което може да се породи на основание чл. 109 от ЗС. Също така първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е указал на ответника, че следва да докаже, че изградените съоръжения не произвеждат шум и вибрации, които да правят неизползваемо жилището и е  ги е преместил на място, на което работата им не би могла да произвежда шума и вибрациите, твърдени в исковата молба.  Ищецът следвало да докаже, че в резултат на работата на съоръженията, се възпроизвеждат шум и  вибрации, които правят практически неизползваемо част от жилището. Въпреки тези указания, ваъззивникът счита, че ответникът не е представил нито едно доказателство, че изградените от него съоръжения не произвеждат шум и вибрации. Заявява, че въпреки, че първоинстанционният съд правилно е кквалифицирал предявения иск и е отделил спорното от безспорното, неправилно е формирал констатация, че с преместването на външните тела на климатиците, е погасено задължението. Този извод, освен че е неправилен, противоречи и на събраните по делото доказателства, и в никакъв случай не удовлетворява заявеното с  исковата молба искане за премахване на вещите. Също така въззивникът се оплаква, че при произнасяне на атакувания акт РС не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, особено, предвид посоченото по-горе неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за доказване на  обстоятелствата, които са му указани в доклада по чл.146 от ГПК. Счита, че макар всички събрани  по делото и кредитирани доказателства да опровергават твърденията на ответника, а самият той не ги е доказал, съдът е отказал да разгледа въпроса за възпроизвежданите високо и ниско честочни шумове под формата на ултразвук и инфразвук, и по този начин грубо е нарушил процесуалните разпоредби на ГПК, в частност - правото на защита на ищеца.

Друго оплакване на въззивника е това, че съдът е направил напълно необоснован извод, че ищцовата страна не е била активна при събиране на доказателства във връзка с  оказаното неблагоприятно влияние на работата на климатичната и вентилационната система върху П.С. и семейството му. Заявява, че в тази насока са събрани допустими и годни доказателствени средства и изводите са потвърдени и от допуснатата от съда съдебномедицинска експертиза, като вещото лице ясно и обосновано е изложило заключението си за наличие на увреждане на слуха на тримата члена на домакинството. Въпреки наличието на тези доказателства съдът не ги е коментирал, като е посочил, че не разполага със пециални знания за това. По-нататък във въззивната жалба възвиникът излага подробни съображения за неправилност на решението, предизвикана и от това, че първоинстанционният съд не е обсъдил аргументите и събраните доказателства относно факта, че климатичната и вентилационната система са изградени в грубо нарушение на нормативните изисквания за изграждането им и на нормите за осигуряване на хигиена, опазване на здравето и живота на хората, и защита от шум и опазвоне на околната среда. Заявява, че има нарушение на изрична разпоредба – чл.1 ал.5 от Нареда № 15/28.07.2005г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство и преразпределение на топлинна енергия, и съответно - на разпоредбите на ЗУТ. Неразглеждането и непроизнасянето по тези аргументи правят решението незаконосъобразно и неправилно. Освен всичко изложено въззивникът счита, че са незаконосъобразни и разсъжденията на РС при разпределяне тежестта за разноски по делото, като неправилно е решил, че ищецът не е предприел дължимите процесуални действия, и всички разноски следва да бъдат възложени на него. Излага подробни съображения по извода за пасивността на ищцовата страна. Също заявява, че е неправилно становището на съда във връзка с адвокатското възнаграждение в няколко насоки. След като ищецът е бил представляван от няколко адвоката, поне за единия от тях следва да бъдат признати  разноски и няма пречка това да е последният от тях. Освен това, адвокатското дружество, за което съдът е счел че не е пълномощник по делото,  в действителност е участвало чрез свой съдружник в производството, следователно разноски се дължат. На последно място неправилно съдът е решил, че тъй като разноските са платени не от ищеца, а от неговата съпруга, те не следва да се присъждат. Въззивникът счита, че макар и плащането да е станало  от трето лице то е било в полза на ищеца, освен това неговата съпруга е била и негов пълномощник.

В резултат на всичко изложено въззивникът намира, че е обосновал възраженията си за незаконосъобразност на съдебния акт и моли въззивния съд да го отмени, и вместо това да постанови ново решение с което осъди ответника да преахне 2 броя климатици, монтирани до външната северна стена на сградата в гр. С., бул. “Ц.С.” № *, бл. “М.С.”, както и вентилационната система, изградена в помещенията на игралната зала, намираща се под апартамента на въззивника в същата сграда. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени нови процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява. За него се явяват процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 2 от ГПК – съпруга, и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, редовно упълномощени, вторият поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции. Другият пълномощник не е изразил становище.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител по закон – управителят, заедно с процесуален представител  пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и крайните правни изводи на РС, независимо, че ги мотивира по различен начин.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е посочил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Оплакването на въззивника, че са допуснати процесуални нарушения като му е отказано право на защита, а съдът не е коментирал нито всички важни факти, нито част от събраните доказателства, като същевременно е приел, че ищецът е проявил пасивност при ангажирането им, рефлектира върху правилността на атакувания акт. Няма пречка във въззивната фаза на производството, тъй като са изяснени всички значими факти и са събрани достатъчно годни, допустими и относими доказателства, които ги установяват, настоящият състав да ги обсъди и анализира по различен от РС начин и да извлече от тях своите правни изводи, като вземе предвид и обстоятелствата, за които въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е пренебрегнал.

Най-същественото оплакване на въззивника е, че РС неправилно е интерпретирал петитума на иска и е счел, че с преместването на външните тела на климатичните инсталации от стената на земята в близост до фасадата, е изпълнено задължението за премахване, което е направило иска неоснователен. Въззивникът-ищец заявява, че целената от него защита се състои в пълното премахване на двата броя климатици и вентилационната система, а не самоцелното  преместване на източниците на шум и вибрации от едно на друго място, тъй като тяхната работа въобще, е причината за създаване на нискочестотен шум и вибрации, които пречат на спокойното ползване на собственото на ищеца и семейството му единствено жилище. Преместването /и то само на външните тела на климатиците, без преместване на вентилационната система/, не погасява задължението на ответника и не изпълва искането, съдържащо се в исковата молба, след като последният не е представил доказателства, съгласно указанията на съда, за липса на шум и вибраци. Освен това съдът не е разгледал въпроса за произвеждането на ултразвук и инкфразвук, които пречат на нормалното използване на жилището на ищеца и също налагат премахването на посочените системи.

Настоящият въззивен състав приема, че съдът е сезиран с конкретно и ясно формулирано искане – “премахване на монтираните на северната фасада на сградата два броя климатици и вентилационна система, разположени под прозореца на спалнята в апартамента на ищеца”, в две насоки: първо – че се касае за цялостно премахване на съоръженията, а определението “монтирани на северната фасада…под прозореца на спалнята” служи само за посочване местонахождението на вещите с оглед тяхната индивидуализация /което е изменено в петитума на въззивната жалба, но не променя по същество иска/, и второ­ – че причината за това искане е неблагоприятното въздействие на шума и вибрациите при работата на съоръженията върху здравето на ищеца и семейството му.

Така, в цялост, искът попада напълно в приложното поле на правната норма на чл. 109 от ЗС, посочена от ищеца като негово правно основание, и това определя рамките на търсената защита и задължава съда да се произнесе в тях.

За да се активира действието на тази разпоредба, според която “Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се изолират и докажат в кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да е собственик на имота, упражняването на някое от правомощията му като такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено, пряка причина за това да е действие на посочения ответник и то да е неоснователно.

Безспорно е установена принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент в патримониума на ищеца, както и, че в него живеят  той и неговите съпруга и син.

Също така е несъмнено съществуването на граничещ с този имот обект на ответника, за обслужването на който той е поставил два броя климатици и вентилационна система.

Освен това непререкаемо е доказано, че съоръженията произвеждат при работата си шум, вибрации, ултразвук и инфразвук и всяко едно от тях по начало оказва неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм и може да бъде опасно за здравето му.

Събрани са и доказателства, че ищецът има двустранна невросензорна загуба на слуха, а синът и съпругата му имат съответно - двустранно невросензорно намален слух, и такъв за ниските честоти.

От обстоятелствената част на исковата молба, в която ищецът описва своята представа за спорното право, е видно, че конкретните обстоятелства, които могат да се приведат към хипотезата на чл. 109 от ЗС са, първо - че правото на собственост, в което се включва правото на ползване, е ограничено посредством създаване на такива условия за живот, които са вредни за здравето и причиняват, най-общо, дискомфорт и второ – че причина за това положение е не самото съществуване на климатичната и вентилационната инсталации като вещи, а тяхната работа – тоест страничният ефект, който се получава при тяхната експлоатация.

Следователно, щом пречката за ищеца да упражнява правата си на собственик се изразява в търпене на физически дискомфорт от шум и вибрации, то премахването й, от своя страна, следва да се изразява в преустановяване на това въздействие, тоест – премахване на причината, която ги предизвиква.

Без съмнение пълното отстраняване на съоръженията може да доведе до този резултат, но той би могъл да се постигне и чрез редица други действия, като преместване, ремонтиране, изолиране, и т.н. Кой от тези начини ще бъде избран зависи, на първо място, от това коя е пряката причина за накърняване правото на собственика – в случая, както се посочи, това не е самото съществуване на климатичната и вентилационната инсталация, поради което и драстичен акт като тяхното пълно премахване, е неоправдан. На второ място изборът на начин зависи и от това, какви свои права противопоставя страната, за която се твърди, че пречи на упражняването на правото на собственика. Не може да се отрекат напълно права на едно лице, за да се осигури правото на друго. В случая ответникът се явява собственик на вещите, чието премахване се иска, и като такъв, също разполага с правото да ги ползва.

От казаното следва да се направи заключение, че всяка от страните може да упражнява своето признато от закона субективно право, доколкото това не нарушава правото на другата и не противоречи на нормативно установени правила. Тоест – ако ответникът е собственик на вещ, той има право да я ползва – по предназначение, като обезпечи нейната изправност и  съгласно изискванията на съответните регулиращи норми, ако съществуват такива. Това му право се простира в описаните граници и, ако при колизия с насрещно право, се констатира някаква пречка за упражняване на последното от собственика му, следва да се извърши преценката, заложена в разпоредбата на чл. 109 от ЗС – дали действията на “пречещия” са неоснователни, за да се наложи постановяване на тяхното прекратяване.

По принцип, дори когато е правомерно, смущаващото действие може да бъде принудително прекратено, но в този случай неговата неоснователност произтича от самата форма на въздействие. В много случаи, обаче, неговата нетърпимост е въпрос на субективна преценка на търсещото защита лице, и правораздавателният орган следва да прецени доколко обективно тези действия пречат. След като ефектът на защитата е формално да се отрече правомерността на поведението на ответника, това следва да се извърши след прецизно изследване на всички конкретни обстоятелства, за да се избегне накърняването на неговите пък права, които той, напълно аналогично, може да заяви, че са нарушени – той не може да ползва събствеността си поради неоснователни оплаквания на ищеца. Поради това следва да се намери баланс между засягането на противостоящите права и за да се отдаде предпочитание на едното, другото трябва по някакъв начин да е, в най-широк смисъл, “неоснователно” упражнено - тоест  - да се отрече и причината, способа, възможността, за дадено въздействие върху собствеността на ищеца.

Приложено към настоящия  случай, това предполага да се установи кое от действията на ответника е едновременно пречещо, и неоснователно, но само и единствено, в рамките, поставени от ищеца като предмет на спора. В исковата молба и в хода на целия процес, са релевирани само произвежданите от съоръженията шум и вибрации. Следователно, ответникът, на който не може да му се откаже правото да има и ползва съоръженията, които не са забранени от закона, следва да върши това по начин, с който да не пречи на ищеца именно чрез шум и вибрации. Тъй като, обаче, е известно, че тези вещи, дефинитивно, като част от производствената им характеристика, произвеждат шум и вибрации, и те не могат да бъдат премахнати изцяло по никакъв начин по време на работата им, тоест – при използването им по предназначение, то законодателят е въвел задължителни граници, до които тези странични ефекти са считат за допустими. Това означава, че правните субекти са длъжни да търпят въздействие, което не ги надвишава, понеже правната норма е приела, че то не накърнява правата им, и, съответно -  до тази граница разрешава упражняване на реципрочните права на собствениците на тези вещи.

От казаното следва, че ако пречката за ползването на жилището от ищеца и семейството му са “шум и вибрации от климатичната и вентилационната инсталация” на ответника, то отстраняването й може да настъпи само до границата на тяхната допустимост. От своя страна за тази цел не е необходимо пълното премахване на съоръженията, а само привеждането им в такова положение /по място и начин/, че в състояние на работа да произвеждат технически присъщите им при нормална употреба, шум и вибрации.

В хода на процеса бе установено, че по отношение на двата климатика това изискване е изпълнено, като многобройните експертизи, заключения, становища и т.н., събрани от съда до приключване на съдебното дирене, еднозначно и категорично сочат нива на шум и вибрации около и под граничните стойности, нормативно установени за жилищните помещения в РБ. Това състояние, макар и настъпило след образуване на делото, следва да се отчете като факт, препятстващ уважаването на иска по отношение на тези вещи.

Що се отнася до вентилационната система, съдът е установил налични ултразвук и инфразвук, които оказват неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм -  върху сърдечно-съдовата, нервната и вегетативната нервна система. Тук може да се посочи следното – на първо място, липсва по принцип законова регламентация за нива на тези звуци, с които да се съпоставят замерените такива в дома на ищеца. На второ място, разсройството на здравето на ищеца и на членовете на семейството му, доказано по делото, касае само невросензорно намаление или загуба на слуха – тоест – липсва категоричност доколко това е свързано с произвежданите ултра и инфразвуци от вентилационната система, или има касателство с шума и вибрациите, предизвиквани от климатиците. На трето място – чрез тези обстоятелства не са обективирани изрично в исковата молба конкретните “неблагоприятни въздействия”, които да бъдат доказвани или отричани.

На последно място - по отношение на тази част от иска, както и по отношение на частта, касаеща двата климатика, следва да се вземе предвид казаното относно рамките на търсената защита, които ограничават съда при произнасянето – ищецът, който и във въззивната си жалба специално подчертава, желае пълното премахване на климатичната и вентилационната система. Дори да се приеме, че при функцинирането им на местата и по начина, по който са монтирани към момента, те произвеждат по-големи от търпимите нива на шум, вибрации, звук и нискочестотен шум, за преустановяване на затрудненията на ищеца съдът може да постанови единствено преместване, изолиране, подсилване на шумопоглъщащите средства и други подобни, т.е. – извършване на някаква промяна, която да постави двете сблъскавщи се права в относително равновесие. Такъв петитум, обаче, ищецът не е заявил и не желае, съдът, от своя страна, не може своеволно да се произнася по непредявен иск, а предявеният, в този му вид, се явява неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Във въззивната жалба въззивникът набляга и на друг момент, с който подкрепя първоначалната си теза и се оплаква от липсата на коментар от страна на първоинстанционния съд  - твърди, че климатичната и вентилационната система са изградени в грубо нарушение както на нормативните изисквания за изграждането им, така и на нормите за осигуряване на хигиена, опазване здравето и живота на хората и защита от шум и опазване на околната среда.

Въззивният съд намира това възражение за недопустимо. Същото, най-напред, е преклудирано, тъй като не е въведено своевременно нито с исковата молба, нито дори в първото по делото съдебно заседание, в които са релевирани единствено възражения за неблагоприятно, опасно, вредно и нетърпимо въздействие на съоръженията по време на работата им. Този въпрос въобще се засяга за пръв път в последната експертиза на в.л. Топалова, без да е бил поставян нито на нея, нито на някое друго вещо лице. Така, по начало, това обстоятелство следва да остане извън обсега на доказване и не може да послужи за основание на иска.

Въпреки това, обаче, СлОС може да посочи, че и по същество тези твърдения са неоснователни. Въззивникът се стреми да обоснове по този начин елемента от фактическия състав на чл. 109 от ЗС “неоснователност” на действията на ответника – ако е недопустимо самото извършване на обуславящото произвеждането на шум и вибрации действие – поставянето на климатиците и вентилационната система, това предпоставя изначална неоснователност на поведението на ответника и може да предизвика премахването на съоръженията. За целта той заявява, че климатичната и вентилационната системи са изградени без архитектурни и технически проекти, и без строителни разрешения, което било нарушение на наредба № 15/28.07.2005г., съответно – на ЗУТ. Настоящият състав не споделя това виждане. Съгласно цитираната от въззивника норма на чл. 1 ал. 5 от Наредба № 15 за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, “обектите и съоръженията по ал. 1 са строежи по смисъла на ЗУТ и се проектират и изграждат при спазване на изискванията на чл. 169 ал. 1 от ЗУТ, на специфичните изисквания на наредбата по чл. 83 ал. 3 от ЗЕ и тази наредба”. Процесните климатици и вентилацинна систама, обаче, не попадат в хипотезата на посочения чл. 1 ал. 1 от Наредбата – не представляват “обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди, които образуват топлоснабдителната система” -  следователно режимът им за поставяне не се регламентира от нея. В този смисъл самото им поставяне не е неоснователно действие от страна на ответника, а доколкото външните тела на климатиците са понастоящем на земята, а вътрешните и вентилационната система – в неговото помещение, не може да стои и въпросът за съгласието на етажните собственици. Установи се и, че самото функциониране на обекта като такъв и работното му време, са надлежно разрешени, макар това също да е страничен на спорния въпрос. Единствената констатация на вещото лице, за несъответствие на вентилационната система с противопожарни изисквания и изискванията за ограничаване на вредния шум при реконструкция и ремонт на съществуваща сграда, касае начина и мястото на поставяне и изолиране, а не самото й монтиране. А това, от своя страна, препраща към казаното по-горе, по отношение на иска – вредното и смущаващото въздействие може да се прекрати чрез съответни ремонтни, шумоизолиращи действия от ответника, но такива не са поискани от ищеца. Той иска премахване на системата, но поставянето й, по начало, не е неоснователно и пречещо, или ограничаващо правото му на собственост, действие. А дори да би било, това обстоятелство не е инвокирано своевременно като основание на иска.

Вярно е, че обективно не може да се отрече нито съществуването, нито вредността на въздействието на шума и вибрациите върху човешкия организъм и рисковете, които го съпътстват поради постоянно натрупващият се ефект, но разглеждането и преценяването на тези факти не може да стане изолирано и извън контекста на предназначението на обекта – въпрос на допустимост и целесъобразност е било въобще да се преустрои и експлоатира по такъв начин помещение в жилищен блок, но за разрешаването на този въпрос е предвиден друг ред, той  не е в компетентността на този съд. Последният може да констатира само това, че щом веднъж е разрешено функционирането на този обект като игрална зала, не може да му се откаже, или забрани поставянето на климатична и вентилационна инсталация, обратното – последната, всъщност, е задължителна, съгласно противопожарните изисквания и правила. Няма пречка ответникът да прояви добронамереност, както е сторил това по отношение на климатиците, и доброволно да предприеме действия във връзка с оптималното шумоизолиране на вентилационната система.

Макар въззивният съд да не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно пасивността на ищцовата страна при доказване наличие на заболяване на него и членовете на семейството му, както и това, че е от значение такова дори само на един от тях, ако то е резултат от описаното въздействие, това не променя горните изводи както и крайния изход на спора.

 

 

 

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

По отношение на разноските следва да се посочи следното – аргументацията на РС действително не е правилна, но с оглед изложеното до тук, след като искът се явява неоснователен така, както е предявен, а не поради дийствия на ответника, които са го направили такъв в хода на процеса, по общите правила на чл. 78 от ГПК, отговорността за разноските следва да се възложи на ищеца – той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на насрещната страна. В този смисъл решението на РС, като краен резултат, също е правилно в тази част и не следва да се отменя. По същата причина на ищеца-въззивник, предвид неоснователността на въззивната жалба, не се дължат  разноски за тази фаза на производството, и тежестта им следва да бъде разпределена аналогично – въззивникът поема и своите, и тези на насрещната страна, но в случая последната не е направила, и няма да й се присъдят, разноски за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 259/03.09.12010г. по гр.д. 3382/2008г. на СлРС.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: