Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N …….

гр. Сливен, 03.11.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  527  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм./.

Обжалвано е решение №  173/04.10.2010 г. по гр. д. №249/2010 г. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А.И.Н. по отношение на Общинска служба „Земеделие и гори – гр. Нова Загора иск за установяване, че същият има право да възстанови право на собственост върху земеделски земи, като неоснователен и недоказан. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Към момента на образуване на ТКЗС въззивникът – ищец е бил собственик на земеделските земи в землището на с. Богданово, общ. Нова Загора, като тези пасища и ливади са му били дадени от неговия дядо и тази земеделска земя е била внесена в ТКЗС при образуването. Тези земи не са били заявени за възстановяване на собствеността в срока по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поради това се иска да се постанови решение, че има право да възстанови собствеността върху тези земеделски земи. Земята е била държавна собственост и неоснователно се присвоява от Община – Нова Загора и се иска отмяна на решението и постановяване на ново в смисъла съдържащ се в жалбата.

Постъпило е становище по жалбата от Община –Нова Загора, в което се твърди, че тя е неоснователна. Жалбоподателят се позовава единствено на свидетелски показания, за които по надлежния съдебен ред е установено, че са неистински и не могат да служат като годни доказателства, което да удостовери каквото и да е обстоятелство. Поради това се иска потвърждаване  на  първоинстанционното решение.

В с.з., страните редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С искова молба от 01.02.2006 г. ищецът е твърдял, че към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски земи в землището на с. Богданово, общ . Нова Загора, представляващи пасища и ливади. Посочил е , че тези земи били дадени на ищеца от неговия дядо и той ги е внесъл в ТКЗС при образуването му.  По повод на тази искова молба в Новозагорския районен съд е било образувано гр. д.№ 49/2006 г.  по описа на същия съд и съдът е постановил решение, което е влязло в законна сила на 21.03.2006 г., с което решение е признал за установено по отношение на Общинска служба” Земеделие и гори” –Нова Загора, че А.И.Н. има право да възстанови правото на собственост върху посочените в исковата молба  земеделски земи.

В срока по чл. 305 от ГПК Община – Нова Загора е депозирала молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Било е образувано гр. д.№ 585/2009г. по описа на ВКС и с решение № 150/29.03.2010 г.   ВКС е отменил влязлото в сила решение № 88/27.02.2006 г. по гр. д.№ 49/2006 г. на НЗРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на НЗРС от фазата на събиране на доказателствата. За да постанови своето решение ВКС е приел, че решението на районния съд е постановено само въз основа на свидетелски показания, за които по надлежния ред е установено, че са неистински. В случая ВКС се е позовал на споразумение № 16/26.02.2009 г. и № 54/04.02.2009 г. по НОХД №501/2008 г. на НЗРС видно от които подс. А.И.Н., Й.Ж. И. и С.Н.И. са признати за виновни в това, че в съучастие първият от тях в качеството на подбудител през м.Февруари 2006 г. в с. Богданово, а вторият и третата – на 23.02.2006 г. като съизвършители, като  свидетели по гр. д.№ 49/2006 г. на РС – Нова Загора устно, съзнателно, пред надлежен орган на властта са потвърдили неистина, че А.Н. е получил по наследство от дядо си пасища и ливади с обща площ 73 дка в землището на с. Богданово, общ.Нова Загора – престъпление по чл. 290 ал. 1 във вр. с чл.20 ал. 3 от НК и съответно по  чл.290ал. 1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

След връщането на делото в Районен съд- Нова Загора е било образувано гр. д.№ 249/2010 г. , по което е постановено решението  предмет на настоящата въззивна жалба. В решението си съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице кумулативните предпоставки, посочени в закона, а именно ищецът да е собственик на имотите предмет на иска и имотите да не са заявявани за възстановяване на собствеността пред ОСЗГ. Приел е, че е налице втората предпоставка, но не се е установило ищецът да е бил собственик на тези имоти. В тази връзка съдът няколкократно е давал възможност на ищеца да представи такива доказателства, но те не са  били представени.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна. Решението на районния съд е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е констатирал, че за да бъде уважена претенцията следва да са налице кумулативните предпоставки на закона, което по отношение на собствеността върху претендираните имоти не е доказано. И пред тази инстанция на въззивника беше осигурявана няколкократно възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията му, че е бил собственик на земеделските земи в землището на с. Богданово, общ.Нова Загора, но такива доказателства не бяха предоставени. Липсата на каквото и да е писмено начало възпрепятства и назначаването на  експертиза, която да установи действителното фактическо състояние на тези имоти към претендирания момент.  Следователно след като е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/04.10.2010г. по гр.д.№249/2010 г.  на Новозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: