Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 13.12.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  осми декември, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                         МАРТИН САНДУЛОВ При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора…………………, като разгледа докладваното от                М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 533  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е решение № 174/14.10.2010 г. по гр.д. № 135/2010 г. по описа на НЗРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан   предявеният от застрахователното дружество иск против Община – Нова Загора за сумата 1039.08 лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско” за щети причинени от трето лице в резултат управление МПС - попаднало в необозначена дупка, мораторна лихва в размер на 95.91 лв. върху главницата, считано от 19.12.2008 г. – 10.12.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2009 г. до окончателното изплащане и са присъдени на Община -Нова Загора разноски по делото в размер на 330 лв.

С въззивната жалба въззивникът ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”- гр. София, чрез пълномощника си адв. М.Д. ***  се иска обжалваното  решение да бъде отменено и предявените искови претенции уважени. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на процесуалния и материалния закон, необосновано като събраните доказателства са преценени неправилно. Акцентува се върху това, че не е оспорено  доказателство прието от съда, а именно фактът на инцидента, фактът на повредата, установени с протокол за ПТП от 19.12.2008 г., който бил официален документ, издаден от органите на КАТ – МВР – Нова Загора. След като не било открито производство по оспорване на този документ, същият се явявал основателно доказателство за сочените обстоятелства. Няма направени искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК постъпил отговор от адв. M. от АК Сливен – процесуален представител на Община – Нова Загора, с който оспорва въззивната жалба  и претендира разноски по въззивното дело, след като въззивният съд потвърди обжалваното решение. Намира за правилен и обоснован извода на РС, че искът не е доказан нито по отношение на посоченото място на ПТП, нито по отношение на посоченото време за станалото ПТП, нито по отношение на наличните препятствия станали уж причина за щетите на  автомобила, нито по отношение на причинната връзка между преминаването на автомобила през посоченото в исковата молба препятствие и констатираните щети. Няма направено доказателствено искане за събиране на други доказателства.

В с.з. въззивното дружество не изпрати представител или пълномощник. С изпратеното писмено становище пълномощникът адв. Мл. Д. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира направените за тази инстанция разноски.  

В с.з. адв. M. поддържа отговора и оспорва жалбата.  Моли съдът да потвърди решението на НЗРС като законосъобразно и правилно. Счита, че по същество липсват нови аргументи във въззивната жалба на ищеца, поради което да се вземе  предвид писмената му защита пред РС с подробно аргументиране в нея. Неоснователно било възражението, че не са оспорени писмените доказателства. Настоява, че са оспорени още в отговора на  исковата молба пред районния съд - т.4 изр. 2. Позовава се на различно посочените дати на извършване на ПТП, като в исковата  молба се твърди, че събитието е станало на 19.12.2008 г. В приложените от самия жалбоподател пред РС доказателства- заявлението на пострадалия и оформените документи от застрахователя за станалото ПТП се сочи, че то е станало на 16.12.2008 г. Разминавало се и мястото на събитието- в Протокола за ПТП на МВР е различно с това, което е подадено като заявление от пострадалия. Назначеното по делото вещо лице показало, че записаното от МВР място всъщност е кръстовище, а не улица, по която има канал. Не било ясно  каква е била скоростта, дали е било дълбоко препятствието, вида характера му. Въобще не можело да се говори за причинна връзка.  Намира правните изводи на съда за правилни и обосновани, досежно недоказани искови претенции по нито един пункт. Посочва, че отразеното в жалбата се разминава с представените по делото доказателства. Няма направени доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на решение, с което са отхвърлени предявени от нея искове. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената проверка, с оглед изискванията на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка. Те са обосновани и съответстват на материалноправните норми, приложими към настоящия спор.  

          Установено е, че   е съставен Протокол за ПТП № 829193/19.12.2008 г. от служители на РУ на МВР Нова Загора, за произшествие с лек автомобил “Фолксваген Голф”, с ДК № СТ 8875 СМ, собственост на “Интерлийз Ауто” ЕАД, клон Стара Загора, управляван от И.А.П. на 16.12.2008 г. в 17.30 ч., като в Протокола е отразено, че причина за настъпването на ПТП е попадане в необозначено препятствие на пътното платно- канавка. Няма спор, че по отношение лекия автомобил имало сключена застраховка “КАСКО” със срок на действие от 12.06.06.2008 г. до 12.06.2009 г. и застрахователното дружество- ищец в процеса- въззивник в настоящата инстанция ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София изплатило на “Автохит 2000” ООД- Стара Загора /изпълнител по отстраняване на повредите- л. 18 от приложеното гр.д. № 5291/2009 г. на СлРС/ сумата 1039.08 лв. с платежно нареждане от 10.03.2009 г.

          Установи се че Протокола за ПТП от 19.12.2008 г. е издаден по заявление от И.А.П. от 16.12.2008 г. до Н-к сектор КАТ- Пътна полиция /РПУ/ при РДВР Нова Загора. На 17.12.08 г. /л.15/ на бланка е отразено свидетелстването на св. Пламен Русев Колев. Приложени са и фактури за извършения ремонт.

          Ищецът твърди в исковата си молба, че ПТП е станало на 19.12.2008 г., докато в приложените писмени доказателства- заявление за щета, за ПТП и Протокол за ПТП, като дата на ПТП е отразена 16.12.2008 г. Въпреки, че НЗРС изрично приема, че искът е надоказан по време и във въззивната си жалба въззивникът не прави някакви корекции, а само голословно настоява, че искът е доказан.

          Обоснована е и констатацията на НЗРС за недоказан иск по място- налице е разминаване между посочена номерация на имоти от едната страна на улицата- между номера 17 и 19, както заявителят твърди, че станало ПТП и така очертал по схемата, отделно между номера 13 до 17, както се твърди в исковата молба. По протежение на номерата 13 до 17 не е непрекъснато платно, а е налице пресечка с друга улица- кръстовище, което обаче не е  изобразена на схемата. Ако автомобилът действително се движил  в своята дясна страна на улицата не би могъл да попадне в дупка, тъй като такава в описания участък не е съществувала.

          Следва, че ако с процесния автомобил е станало ПТП, то не е станало в посоченото в исковата молба време- 19.12.2008 г. и на посоченото място, поради което с настоящата искова молба не могат да се търси заплащане на изплатено застрахователно обезщетение- направено плащане по щетата.

На основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането, с плащането на обезщетение по настъпило застрахователно събитие застрахователят се суброгира в правата на застрахования. Основанието за издаването на този вид застрахователна полица е наличие на сключен застрахователен договор- застрахователна полица.  

За да е основателен иск с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ следва да са налице елементите от фактическия състав- наличие на  застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие- покрит риск по застрахователния договор- причинена при ПТП щета и размера на същата; изплатено застрахователно обезщетение- направено плащане по щетата; установяване причинителя на вредата, като застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу ответника.

След като не е установено възникване на застрахователното събитие и конкретно на 19.12.2008 г. да е причинена при ПТП щета на застрахования автомобил, правилно и законосъобразно предявените искове са отхвърлени. Отхвърлянето на главния иск води до неоснователност и на акцесорния, поради което правилно е отхвърлен и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е стигнал до законосъобразни правни изводи. Позовал се е и на изслушаната техническа експертиза.

          След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че не са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Ищцовото дружество- въззивник направило разноски пред тази инстанция в размер на 50 лв. д.т.

Ответната община- въззиваема страна в настоящата инстанция направила разноски в размер на 220 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание л. 78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 220 лв.

 

Въз основа на изложеното,  съдът

                                                         

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 174/14.10.2010 г. по гр.д. № 135/2010 г. по описа на НЗРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. С., представлявано от изп. директор Р. Я. ДА ЗАПЛАТИ разноски по делото, направени в настоящата инстанция на ОБЩИНА Н.З., ул. “П. Е.” № *, БУЛСТАТ  BG 000590597 в размер на 220 /двеста и двадесет/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: