Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 23.11.2010 г..

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                             МАРТИН САНДУЛОВ

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 541 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело против постановление от 05.10.2010г. на ДСИ при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по изп. дело №20082230400048.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Неправилно ДСИ е приел, че в продължение на две години не са извършени изпълнителни действия. С платежно нареждане от 19.02.2010г. по сметка на ДСИ е била внесена сума в размер на 20 лева като погасителна вноска по изпълнителното дело. Плащането, като изпълнително действие, прекъсвало преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, който започвал да тече отново. Поради това се иска отмяна на обжалваното постановление на ДСИ.

С възражение особеният представител на длъжника оспорва основателността на жалбата. Сочи се, че последното действие, което е поискал взискателя е от 30.04.2008г., когато е подал молба за назначаване на особен представител на длъжника. След това, повече от две години, не е било поискано извършването на каквито и да били изпълнителни действия.

ДСИ изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че взискателят от 30.04.2008г. не е поискал извършването на изпълнителни действия и към момента на постановяване на прекратяването е бил изтекъл предвидения в процесуалния закон две годишен срок.

Жалбата е допустима. Взискателят може да обжалва прекратяването на изпълнителното производство – чл.435 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Безспорно е, че последното искане, което е било отправено към ДСИ от представителя на взискателя, е от 30.04.2008г. – за назначаване на особен представител на длъжника. След този момент не е било поискано извършването на изпълнителни действия. Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Към момента на прекратяването – 05.10.2010г., ДСИ е констатирал, че са изминали повече от две години от последното действие, което е поискал взискателят. В случая е без значение обстоятелството, че било извършено плащане на сумата от 20 лева по сметката на ДСИ, тъй като това не се дължи на процесуалната активност на взискателя и не е основание за започване на нов две годишен срок. Поради това постановлението на ДСИ, с което е прекратено изпълнителното производство е законосъобразно и правилно, а подадената против този акт жалба е неоснователна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ  без уважение жалбата на адв. Б.Р. ***, в качеството му на представител на взискателя МБАЛ – Сливен към ВМА – София против постановление от 05.10.2010г. на ДСИ при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по изп.дело №20082230400048  на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: