РЕШЕНИЕ№                       

 

Гр. С., 22.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и десета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА,

           ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

АТАНАС СЛАВОВ

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 547 писа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата си К. Б. К. в качеството на взискател по и.д. № 405\10 на ДСИ – С. обжалва отказа на ДСИ да наложи възбрана върху имот – собственост на длъжника Ц.М.. Посочил е, че допълнително ще изложи съображения за това, но към жалбата липсва допълнение.

Насрещната страна – длъжника Ц.М.Ц., е уведомена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК относно жалбата, но в указаните срокове няма данни да се е явила за получаване на препис, съответно – не е изразено становище по жалбата.

В обясненията представени съгласно изискването на чл. 436 ал.3 от ГПК ДСИ излага мотиви за това, че съгласно изисканите справки от СВ посочения от взискателя имот на длъжника е единствен жилищен и е несеквистируем съгласно чл. 444 (т.7) от ГПК, поради което е отказано насочването на принудителното изпълнение спрямо този имот.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от длъжника по и.д. № 405\2010г. на ДСИ - С. в рамките на преклузивния едноседмичен срок предвиден в разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК и подлежи на разглеждане съгласно чл. 435 ал.1 от ГПК. Становището на ДСИ, че жалбата е недопустима, т.к. възбраната по естеството си не представлява действие на същинско изпълнение е неоснователно. Налагането на обезпечителни мерки в изпълнителния процес, каквато е и възбраната, цели осигуряване в бъдеще на ефективно принудително изпълнение, като същевременно ограничава правната сфера на длъжника. Предвид тези цели и последици всяка от страните, в зависимост от това дали е наложена посочената от взискателя обезпечителна мярка или е отказано налагането й, има право на защита на правата и интересите си по реда на гл. ХХХІХ от ГПК – в хипотезата на чл. 435, ал. 1 от ГПК от взискателя при отказ и от длъжника съгласно чл. 435, ал. 2, пр. 2 от ГПК при насочването на принудителното изпълнение вкл. чрез наложената възбрана или запор върху имущество, което смята за несеквистируемо.

Видно от приложеното копие от и.д. № 405\10г. на ДСИ – С. изпълнителното производство е било образувано по молбата на К.Б.К. и приложения към нея изпълнителен лист за вземането му спрямо Ц.М.Ц. в размер на 2379,15лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 14.01.2010г. до окончателното изплащане, както и за деловодни разноски в размер на 627, 56лв.

На 21.09.2010г. взискателят е подал молба с искане за налагане на възбрана върху имот на длъжника, находящ се в гр. Т., общ. С., на ул. „А.М.” № *. В подкрепа на собствеността на длъжника върху посочения имот взискателят е представил препис от н.а № 68\04г. и справка от СВ. Според приложената справка, посочения от взискателя недвижим имот е единственият, който длъжника притежава на територията включена в обхвата на регистрация на сделките с недвижими имоти от СВ – С..

На същата дата, ДСИ, позовавайки се на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК е отказала насочването на принудителното изпълнение чрез налагането на възбрана върху имота на длъжника.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата против отказа на ДСИ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При установените от ДСИ данни от справката на СВ – С. посоченият имот е единственият имот изобщо, който притежава длъжника и, който по предназначението си е жилищен. Така установените данни, въпреки териториално ограничения обхват на информацията, налагат извода, че искането на взискателя за налагане на възбрана върху имота на длъжника е неоснователно. Забраната за насочване на принудителното изпълнение спрямо единствения жилищен имот на длъжника и неговото семейство, произтичаща от разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, е норма от публичния ред, с която съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази, независимо дали е налице или не възражение от длъжника в тази насока. Следователно при липса на данни длъжникът и\или неговото семейство да разполага с друг жилищен имот в тежест на взискателя е да докаже обстоятелствата, които изключват забраната по чл. 444, т. 7 от ГПК, каквото доказване в настоящия случай не е проведено успешно от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното се налага извода, че отказът на ДСИ да насочи принудителното изпълнение върху посочения имот на длъжника е законосъобразен, а жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.К., ЕГН **********,*** против отказа на ДСИ – С., постановен на 21.09.2010г. по и.д. № 405\10г. за налагане възбрана върху имота на длъжника Ц.М.Ц., ЕГН **********,***, находящ се на същия адрес като несеквистируем съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК като НЕОСНОВЕТЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ: