Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 17.02.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шестнадесети февруари през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  въз.гр.д.  N 550 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 177/07.10.2010г. по гр.д. № 278/10г. на НзРС, с което е осъден И.Я.П. да заплати на Б.И.И. сумата 600 лв., уговорена неустойка по т.11 от сключен между тях наемен договор, заедно със законовата лихва от 07.04.2010г. до окончателното изплащане, осъден е Б.И.И. да заплати на И.Я.П. сумата 26, 10 лв. представляваща разходи за ползване на електроенергия в имота по наемния договор, и са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба ответникът по първоначалния иск в първоинстанционното производство, атакува осъдителната по отношение на него част от решението, като заявява, че в нея то е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Възпроизвежда аргументацията си пред РС. Счита, че неправилно не е допуснато доказателственото му искане за представяне от насрещната страна на всички квитанции за плащане на наемната цена, от които щели да липсват две и това доказва, че представените по делото са неверни, понеже той предварително е подписвал непопълнени разписки, с които въззиваемият е злоупотребил. Иска събирането на тези доказателства в настоящото производство. Моли въззивния съд да отмени в обжалваната част решението и върне делото за ново разглеждане или отхвърли иска против него изцяло. Не е претендирал разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната част като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалните и материалните законови разпоредби.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпреа процесуален представител по пълномощие по чл. 32 от ГПК.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК.

В з.з. от 02.12.2010г. въззивният съд с мотивирано определение по чл. 266 от ГПК е отхвърлил като неоснователно искането на въззивника за събиране на нови доказателствени средства във въззивната фаза на производството.

Други нови процесуални  искания страните не са направили.

Няма представени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част на решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно и безмотивно не е уважил доказателствените му искания. В о.с.з. РС се е мотивирал подробно и изчерпателно защо отхвърля исканията на ответника и настоящата инстанция счита действията му за съответстващи на процесуалните правила.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи.

Безспорно е съществуването на наемно правоотношение между страните по силата на сключен в писмена форма, за срок от три години, договор за наем на недвижим имот от 02.04.2008г. Не се спори и по отношение на съществените му клаузи – страни, предмет, цена, както и относно уговорените начини за прекратяването му и обезпечението на действието му, установено в тежест на наемодателя.

Също несъмнен е и фактът на прекратяване на договора преди изтичане на 3 годишния срок в резултат на едностранно действие на наемодателя – разваляне чрез отправяне на писмено предизвестие от 03.12.2009г., до наемателя, /който е освободил имота на 28.01.2010г./, за основание на което наемодателят е посочил  неплащане на наемната цена за м.м. 11. и 12. 2009г., което, според т.5 от договора, от 03.12.2009г.,  му дава това право.

При това положение спорът между страните се фокусира върху причината за и последиците от предсрочното прекратяване на договора.

Първоначалният ищец счита, че договорът е едностранно развален в противоречие с уговорките в него и претендира връщане на предварително внесената от него гаранция заедно с неустойка за неоснователното предсрочно прекратяване. Твърди, че е изпълнил основното си задължение и не е дал повод за прилагане на т. 5 от договора.

Ищецът по насрещния иск пък твърди, че наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на наем за м.м. ноември и декември, довело до прекратяване на договора, и претендира изпълнение за тези два месеца и м. януари 2010г. /когато е освободен имота/, както и разходите за ел.енергия за 01.2010г.

Така същественият въпрос, от изясняването на който зависи чия претенция ще бъде основателна, е извършено ли е плащане на наемната цена за месеците ноември и декември 2009г.

Първоначалният ищец представя като доказателствено средство два броя разписки, носещи неговия и на наемодателя подписи, в които е отразена сумата – по 200 лв. всяка, каузата – месечен наем за м.11 и м.12.2009г. и датата – съответно 03.11 и 02.12.09г. Тези писмени частни документи са годни да докажат своевременното извършване на твърдяното фактическо и правно действие на погасяване на паричното задължение.

Ответникът по този иск първоначално е оспорил автентичността на своя подпис, но в с.з. изрично заявява, че подписита са негови, но твърди, че те са полагани върху празна бланка, тоест – съдържанието, нанесено по-късно, е неистинно. След откриването на производството по оспорване истинността на тези документи, оспорващата ги страна не е посочила и ангажирала годни и относими доказателства в тази насока. Направеното и пред първата, и пред настоящата инстанция искане за представяне на всички разписки от страна на наемателя, не е уважено, с оглед ирелевантността им към подлежащия на доказване факт. Както е посочил въззивният съд в определението си от з.з. на 02.12.10г., липсата на два броя разписки, и то за месеци, които не влизат в обсега на спора, не може да доведе до несъмнен и категоричен извод, че е налице невярно съдържание на двете процесни разписки, и, съответно – че има неплащане на наема именно за месеците ноември и декември 2009г. липсва реципрочност между положителния и отрицателния факт – наличието на разписките, по начало, доказва плащане, а липсата им, сама по себе си, не доказва неплащане. За аргумент в тази посока не може да послужи и изтъкнатото от въззивника обстоятелство, че е отразено, че наемът е платен в текущия месец, въпреки, че се дължи по принцип до 5-то число на следващия месец. Тези твърдения на въззивника-ответник по първоначалния иск, са логически предположения, чието доказване е следвало да бъде извършено по еднозначен и безсъмнителен начин, с годни, допустими и относими доказателствени средства, чиято сила да е по-голяма или равна на оспорените документи.

Това не е сторено от носещата тежестта на доказване страна, поради което, с оглед неуспешното оборване на истинността на съдържанието на двете разписки, съдът ги цени като автентични и верни, и приема, че наемателят е изпълнил своевременно и изцяло паричното си задължение за тези месеци, посочени в предизвестието като основание за предсрочното прекратяване на наемния договор.

Така е видно, че са липсвали предпоставките по т.5 от сключения между страните договор, при наличието на които за наемодателя би възникнала възможността да го прекрати едностранно чрез писмено предизвестие. Като е сторил това, той е активирал действието на т. 11, съгласно която се е породило задължение за него да върне дадения от наемателя депозит от 400 лв. както и неустойка  в същия размер – 400 лв., или общо – сумата 800 лв.

Поради това първоначалният иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер, като се присъди и претендираното от ищеца обезщетение за забава в размер  на законовата лихва върху главната сума, от предявяването на иска на 07.04.10г., до окончателното изплащане.

Тъй като се доказа несъмнено, че наемателят е ползвал имота до края на м.01.2010г., когато го е освободил, той дължи обезщетение в размер на месечния наем, възлизащо на 200 лв., както и стойността на разходите за електроенергия за този период, в размер на 26, 10 лв. След като се установи, че наемната цена за м.м. 11. и 12.2009г. е платена, ответникът по насрещния иск е изпълнил задължението си и за тези суми няма основание да се ангажира договорната му отговорност.

Поради това и насрещният иск се явява частично основателен и доказан, и  следва да се уважи само за сумата общо 226, 10 лв. – 200 лв. обезщетение за ползване и 26,10 лв. стойност на консумативни разходи за електроенергия. Лихва не е претендирана и не следва да се присъжда.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

В диспозитива си РС е извършил прихващане между насрещните парични задължения на страните, до размера на по-малкото, като е редуцирал дължимата от въззивника сума до 600 лв., което не променя същността на горните изводи.

Обжалваната част на решението е правилна и следва да бъде потвърдена.

В необжалваната същото е влязло в сила.

Тъй като никоя от страните не е претендирала разноски за тази инстанция, такива не следва дасе присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 177/07.10.2010г. по гр.д. № 278/10г. на НзРС, в обжалваната част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: