Р Е Ш Е Н И Е  67

 

Гр. Сливен  10.08.2011 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

  СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на…………четиринадесети юли ………………………

през две хиляди и единадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е.Х. ……..……,.като разгледа  докладваното от  съдията Снежана  Бакалова……….гр. дело № 552 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е с правно основание в чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД.

          Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание спогодба с нотариална заверка на подписите от 20.03.2009г. Варненският районен съд му издал Заповед за изпълнение № 2637/15.05.2009г. по гр.д. № 4792/2009г. по описа на съда и на основание чл.417 ал.1 т.3 от ГПК допуснал незабавно изпълнение и му издал изпълнителен лист. Ответникът депозирал в срок възражение срещу издадената заповед на основание чл.414 от ГПК и на него като кредитор му бил даден срок да заведе установителен иск на основание чл.422 от ГПК. Твърди че имал трайни търговски отношения с ответника, които продължават повече от 10 години като предоставял периодично под формата на заем парични средства на ответника Г.С.Н. за закупуване на отпадъци от черни и цветни метали. Ответникът чрез дружествата „Транс метал индъстри” ЕООД гр.Сливен и „Урудица 2000” ООД гр.Елхово използвал заетите средства за закупуване на отпадъци от черни и цветни метали, които впоследствие продавал на посочени от него външнотърговски дружества, след което му връщал предоставените в заем суми. Твърди че през целия период на търговски взаимоотношения на ответника са били предоставени заемни средства в броя с РКО като например такива от 13.06.2008г.; 23.06.2008г.; 04.07.2008г.; 11.07.2008г.; 18.07.2008г. и 30.07.2008г., копия от които прилага. На 20.03.2009г. с ответника подписал спогодба с нотариална заверка на подписите като вземането от ответника било преоформено и надлежно осчетоводено като вземане с основание подписана спогодба и размер 350 000 лева. Твърди че ответника неизпълнявал ангажиментите си със заетите средства да закупи черни и цветни метали и невърнал същите като с подписването на споразумението признал безусловно, че е получил сума от 350 000 лева и се е задължил да я върне в срок до 30.04.2009г. Твърди че до момента, въпреки че многократно е искал връщането на сумата тя не му е върната. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата в размер на 350 000 лева на основание приложената спогодба с нотариална заверка на подписите за предоставен паричен заем и му присъди направените разноски.

          С допълнителни уточняващи молби ищецът е посочил, че периода през който ответника е получил процесната сума е 01.01.2009г. до 31.04.2009г. на седем равни вноски от по 50 000 лева, изплатени съответно на 05.03.2009г.; 09.03.2009г.; 11.03.2009г.; 16.03.2009г.; 18.03.2009г.; 21.03.2009г. и 23.03.2009г. Уточнява че дружествата на които ответникът е подавал отпадъците от метали са „Трансекспорт” ЕАД гр.Варна и „Ти Ай Метълс” ЕАД гр.Варна.

          Ответникът в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер. Твърди че не е сключвал с ищеца договор за заем, че липсват доказателства за предоставяне на сумата в размер на общо 350 000 лева на посочените дати, поради което и не може да се приеме, че договор за заем и сключен между тях, тъй като същият е реален договор. Твърди че счетоводството на ищеца не е редовно водено, че липсват съставени РКО за предоставяне на посочената сума и че предоставеното споразумение с нотариална заверка на подписите не е първичен счетоводен документ и не е основание за осчетоводяване на задължение към ищеца в размер на 350 000 лева. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът „Ти Ай секюрити” ЕООД гр.Варна, представлявано от управителя С.Я.Д. е подало на 12.05.2009г. пред Варненския районен съд заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение въз основа на споразумение от 20.03.2009г. между него и Г.С.Н. с нотариална заверка на подписите на страните. По заявлението е образувано гр.д. № 4792/2009г. на Варненския районен съд и издадена заповед по реда на чл.417 от ГПК, и изпълнителен лист за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 350 000 лева, дължима на основание споразумение от 20.03.2009г. с нотариална заверка на подписите, и е отхвърли искането за присъждане на сумата 351 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.04.2009г. до 11.05.2009г. Ищецът е образувал изпълнително производство по изп.д. № 20097190400178 по описа на ЧСИ С.Я. рег.№ 719 с район на действие Варненски окръжен съд. След връчването на заповедта на длъжника същият е депозирал възражение срещу издадената заповед в срок. Съдът е указал на  ищеца, че следва да предяви иск за установяване на вземането си на 30.06.2009г. Исковата молба по която е образувано настоящото производство е подадена на 17.07.2009г.

          По делото е представено споразумение от 20.03.2009г. подписано в гр.Варна от С.Я.Д. в качеството му на управител на „Ти Ай Секюрити” ЕООД гр.Варна и Г.С.Н., с което страните са се договорили „Ти Ай Секюрити” ЕООД да предостави на Г.С.Н. сумата от 350 000 лева, наричана „заетата сума”, а Г.Н. се задължава да върне заетата сума в срок до 30.04.2009г. след подписване на споразумението като пълно и окончателно плащане. Подписите на страните под споразумението са заверени нотариално на 20.03.2009г. от Нотариус А.А. рег.№ 316 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Варна.

          Ищецът е представил си исковата молба 6 броя РКО, издадени съответно на 13.06., 23.06., 04.07., 11.07., 18.07. и 30.07. всички от 2008г. за предоставяне на суми с основание заем в размер на 1000 лева и 2000 лева на Г.Н., които са подписани за получил сумата.

          Ищецът не е  представил разходни касови ордери или други разписки, удостоверяващи получаване на суми от по 50 000 лева, изплатени съответно на 05.03.2009г., 09.03.2009г., 11.03.2009г., 16.03.2009г., 18.03.2009г., 21.03.2009г. и 23.03.2009г.

          Представено е копие от запис на заповед, издадена на 27.10.2008г. по силата на която Г.С.Н. в качеството си на издател безусловно и неотменимо се е задължил при предявяване на записа на заповед да заплати на „Ти Ай секюрити” ЕООД сумата от 350 000 лева. Падежът на записа на заповед е 30.04.2009г. Същият е предявен на длъжника на 30.04.2009г.

          По делото са назначени еднолична и трайна съдебно-счетоводна експертизи от заключението на които се установяват следните обстоятелства относно твърдяните от страните факти: Търговските дружества „Трансметал индъстри” ЕООД и „Урудица 2000” ООД чрез които ищецът твърди, че е ставало закупуването на металните отпадъци не са ползвали заемни средства от ищеца или от физическото лице Г.Н., а са ползвали такива единствено от банкови институции. Сделките с отпадъчни метали на тези две дружества през 2008г. и 2009г. са били освен с посочените от ищеца дружества „Ти Ай метълс” ООД и  „Трансекспорт” ЕАД и с други три дружества, търгуващи с метални отпадъци. Ищецът със счетоводна статия № 459 от 23.03.2009г. е осчетоводил предоставен заем в размер на 350 000 лева на Г.Н.. Заемът е осчетоводен еднократно на основание споразумение с нотариална заверка на подписите от 20.03.2009г. Впоследствие процесните 350 000 лева са осчетоводени в сметка № 444 „Вземане по съдебни спорове” на основание издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 4792/2009г. на Варненския районен съд. Според заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза и разпита на вещите лица в съдебно заседание споразумението с нотариална заверка на подписите представлява първичен счетоводен документ съгласно чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството.

          От направената справка в счетоводството на ищец е констатирано, че през 2009г. същият е разполагал с необходимите средства за да предостави паричен заем в размер на 350 000 лева като средствата са получени в заем от други пет търговски дружества с договори за заем от 08.01.2009г. В счетоводството на ищеца няма данни през 2008г. да е осчетоводявал приходи от лихви от заем с Г.Н.. По заема с Н. от 2009г. също няма данни да са осчетоводявани приходи от лихви.

          Търговските дружества „Ти Ай метълс” ЕАД гр.Варна и „Трансекспорт” ЕАД гр.Варна са осчетоводявали парични суми от продажбата на метални отпадъци, но не са изплащали част от тази сума за погасяване на задължение на Г.С.Н. към „Ти Ай Секюрити” ЕООД.

          Разпитани в съдебно заседание вещите лица от тройната съдебно-счетоводна експертиза са изразили становище, че представения запис на заповед с дата на издаване 27.10.2008г. може да бъде счетен като разходно-оправдателен документ - доказателство за извършено плащане от касата на ищцовото дружество на сумата 350 000 лева, въпреки че няма издадени разходни касови ордери за извършени плащания от касата еднократно или на части. В случай че такива ордери съществуват или са били издадени на посочените дати същите следва да бъдат описани в касовата книга на ищцовото дружество.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира заключението на назначената по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза по въпросите поставени на едноличната такава като намира, че същата отговаря и по-изчерпателно и прецизно на поставените от страните въпроси от едноличната експертиза. Съдът не кредитира заключението на тройната експертиза в частта й, в която същата дава заключение, че е налице доказателство, установяващо изплащане на сумата 350 000 лева от касата на ищцовото дружество и това доказателство е записа на заповед, който според вещите лица представлява разходно-оправдателен документ. Записът на заповед не е разходно-оправдателен документ, в който да е посочено кой е предал парични средства съответно неговия подпис и кой е получил паричните средства от касата съответно неговия подпис. Записът на заповед е документ материализиращ правна сделка по силата на която определено лице поема безусловно задължение да заплати на друго лице определена сума на определен или определяем падеж. От този документ не може по никакъв начин да бъде направен извод за изплащане на парични средства от касата на дружеството на определено лице, нито извод, че това лице е получило сумата, което да бъде удостоверено с неговия подпис.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79 ал.1 във вр. чл. 240 от ЗЗД. Същият е неоснователен  и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника, в качеството му на физическо лице, е сключен договор за заем за сумата 350 000 лева общо, като в допълнителната уточняваща молба посочва, че сумата е изплатена на седем равни вноски от по 50 000 лева за периода от 05.03.2009г. до 23.03.2009г. От събраните доказателства не може да бъде направен извод, че между страните е сключен договор за заем. Договорът за заем е реален договор и се счита сключен от момента, в който обещаната парична сума е действително предоставена във владение на заемателя, а не от момента на сключване на писмен договор за заем или на устен такъв. От доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че ищецът е предоставил във владение на ответника сумата от 350 000 лева по начина, описан в допълнителната искова молба. В счетоводството на ищцовото дружество липсват счетоводни данни за изплащане на суми от касата през посочения период. Не е налице твърдение, че сумата е изплатена по банков път. Липсват писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че ответника е получил заетата сума. Представеното  споразумение с нотариална заверка на подписите, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е споразумение между страните по делото „да се предостави на Г.С.Н. сумата 350 000 лева” и същата да бъде върната „в срок до 30.04.2009г. след подписване на настоящото споразумение Г.С.Н. ще изплати сумата 350 000 лева, като пълно и окончателно плащане”. От представеното писмено доказателство, неоспорено от страните, може да бъде направен извод, че ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 350 000 лева, но не и извода, че сумата е реално предоставена на ответника.

С оглед изложеното, и след като съдът приема, че между страните не е бил сключен договор за заем, не е налице задължение за ответника да върне заетата сума в срок до 30.04.2009г., поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Обстоятелството че в счетоводството на ищеца е осчетоводено задължение на ответника по представеното споразумение в размер на 350 000 лева като сума дадена в заем не е достатъчно за да се приеме, че е сключен договор за заем чрез реалното предаване на сумата на ответника.

Ищцовата страна, след изслушване на тройната експертиза, е навела твърдение, че записът на заповед с дата на издаване 27.10.2008г. представлява доказателство, че ответникът е получил сумата от 350 000 лева в заем.  Твърденията на ищцовата страна са неоснователни, тъй като самият ищец в исковата си молба твърди, че е предоставил в заем сумата през м.март 2009г., т.е. много след датата на издаване на записа на заповед. Следва да се отбележи също така и обстоятелството, че ищецът твърди, че е предоставил паричната сума на вноски като две от тези вноски са с дата 21.03.2009г. и 23.03.2009г., а споразумението между страните, от което черпи права е подписано на 20.03.2009г., т.е. споразумението не установява факта на изплащане на сумата 350 000 лева, а единствено задължението на ищеца да предостави в заем сума в размер на 350 000 лева.

С оглед изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 350 000 лева, представляваща дадена в заем сума въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите от 20.03.2009г.

При този изход на производството на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 14 300 лева, от които 14 000 лв. по договор за правна защита и съдействие и 300 лв. депозит за вещо лице.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ АЙ СЕКЮРИТИ” ЕООД ЕИК 103605226 със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.”П.” № *, представлявано от управителя С.Я.Д. против Г.С.Н. ЕГН ********** *** със съдебен адрес: гр.Б., ул.”П.Я.” № * ет.* чрез адв.Г.С., иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено че Г.С.Н. дължи на „Ти Ай Секюрити” ЕООД сума в размер на 350 000 лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем сума по договор за паричен заем от 20.03.2009г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА „ТИ АЙ СЕКЮРИТИ” ЕООД ЕИК 103605226 със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.”П.” № *, представлявано от управителя С.Я.Д. да заплати на Г.С.Н. ЕГН ********** *** със съдебен адрес: гр.Б., ул.”П.Я.” № * ет.* чрез адв.Г.С. направените разноски в размер на 14 300 лева.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: