Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 17.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети март през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                        АТАНАС СЛАВОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 553 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 603/12.10.2010г. по гр.д. № 3164/10г. на СлРС, с което е отхвърлена като неоснователна молба за установяване на факт – наследници на починало лице.

Въззивниците обжалват решението, като считат същото за неправилно, материално незаконосъобразно и необосновано. Заявяват, че след като липсват семейни регистри, по които да се извърши справка за наследниците на починалото лице, съдът е единственият орган, който може да установи фактя и постанови издаването на акта “удостоверение за наследници”. Считат, че небрежността на общинските администрации може да бъде преодоляна само по този начин и поведението на длъжностните лица относно посочване на причините за липса или несъхранение на съответните семейни регистри не следва да доведе до негативни за ищците последици. Поради това молят СлОС да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи молбата.

Нямат нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Не претендират разноски по делото.

В с.з. въззиваемата община, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК заявява, че счита жалбата за основателна. Намира молбата за постановяване на исканото решение също за основателна, поради което заявява, че са налице предпоставки за отмяна на решението. Няма претенции за разноски.

В с.з. заинтересуваното лице не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

За ОП Сливен в с.з. не се явява представител, за да вземе отношение.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили нови искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че изложената формирална фактология в мотивите на решението, е точна и отразява събраните доказателства, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд, обаче, НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд.

Действително молителите са се снабдили с удостоверение за наследници на починалия си общ наследодател Р.М.С., като датата на издаването му от кметството на с. Т. е 14.09.2005г. Последващата им молба от 08.04.2010г. за това, обаче, не е била уважена, тъй като в с. Т. липсват семейни регистри за периода 1935г. – 1950 т. /наследодателят е починал през 1939г./, а те са източникът на информация, след справка с който може да се издаде исканото удостоверение.

Независимо как е било издадено удостоверението от 2005г., след като е отказано издаването на актуално такова към настоящия момент, и причината за това е невъзможност за съставяне, дължаща се на липса на такива надлежни документи, от които могат да се установят значимите за издаването на искания документ факти, за молителите съществува правен интерес да поискат по реда на чл. 542 от ГПК от съда да установи фактите, от които те черпят права, и съответно – да разпореди съставянето на документа /удостоверението за наследници/, удостоверяващ тези факти.

В настоящото производство самите факти са безспорно и еднозначно доказани с годни, допустими и относими доказателствени средства и съдът намира, че категорично са установени лицата, които са били наследници на починалия общ наследодател Р.М.С. при неговата смърт.  Това, че те към настоящия момент също са починали и съответно – оставили свои наследници, излиза извън параметрите на установявания факт и за настъпването на тези обстоятелства заинтересуваните лица могат отделно и самостоятелно да се снабдят по предвидения ред със съответните документи /удостоверения/.

Ето защо въззивната инстанция намира жалбата за основателна и следва да я уважи, като отмени атакуваното първоинстанционно решение и вместо него постанови ново, с което уважи молбата, установи наследниците на посоченото лице и постанови издаване на документа, удостоверяващ тези факти.

Разноски не са претендирани и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 603/12.10.2010г. по гр.д. № 3164/10г.  на СлРС  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и  вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН ФАКТ, че Р.М.С., б.ж. на с. Т., община Сливен, починал на 31.08.1939г. е оставил като свои наследници   следните лица:

1. И.Р. М. – син.

2. В. Р. М. – син.

3. З. Р.И. – дъщеря.

4. Ж. Р. К.– дъщеря.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                   

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: