РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 01.06.2011 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТИ АПРИЛ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДКА ДРАЖЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 554 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. в вр. чл.129 ал.4 в вр. ал.2 от ГПК.

Производството се развива след постановяване на Решение № 194/26.11.2010 год. по търговски дело № 80/2010 год. на ВКС с което е обезсилено Решение № 263/20.10.2009 год. по в.гр.дело № 294/2009 год. на Сливенски окръжен съд.

Задължителните указания на ВКС дадени в решението са изпълнени от въззивния съд и нередовността на исковата молба са изправени по реда на чл.129 ал.4 в вр. с ал.2 от ГПК с която се отстранени несъответствията на между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

        В исковата си молба „Т. –С.” ЕАД със седалище и адрес на управление бул.”Ст. К.” № ** е предявило срещу въззиваемата Р.Л.Б. ИСК , иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Р.Л.Б. *** ЕАД сумата от 1599,43 лева представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.1999 год.- 31.03.2007 год.мораторна лихва в размер на 77,91 лева начислена до 28.05.2008 год. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение както и разноските по делото и направените поделото разноски по издадената заповед за изпълнение № 615/11.07.2008 год. по ч.гр.дело № 2707/2008 год. на Сливенски районен съд.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК въззиваемата Р.Л.Б. е дала отговор на исковата молба, с която изцяло оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди, че не дължи на въззивника претендираните суми , тъй като не са спазени законовите изисквания за определяне на стойността на продадена топлинна енергия.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, не явява законен представител и не се представлява от процесуален представител . С писмено становище по делото моли съда да уважи предявения иск.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Е. П., която оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли въззивния съд да го отхвърли.

След докладване на дело , страните не са направили възражения.

От събраните доказателствата по делото, пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, но намира същата да непълна и следва да приеме за установено от фактическа страна и следното.

През процесния период, отчитането на показанията на средствата за измерване в имота на ответницата, е било ритмично извършвано и отразявано в карнет тетрадки от служители на доставчика на топлинна енергия, а след м.12.2002г., когато в сградата са монтирани разпределители на отоплителните радиатори и е въведена системата за топлинно счетоводство – от съответния търговец за дялово разпределение. Ответницата не е монтирала такива и не е ползвала отоплителни тела и топлинна енергия за БГВ след този месец.

За исковия период, както е претендиран от ищцовото дружество – 31.01.1999г. – 31.03.2007г., са представени по делото счетоводни справки / лист 32-38 от в.гр.д№ 294/2009 год./ , от които е видно, че водомера за битова гореща вода на въззиваемата за периода от месец декември 2002 год. до месец март 2009 е с едно и също показание 1138 . Този факт доказва, че за този период въззивника не е доставял БГВ за въззиваемата. На лист 39 е представено карнет за доставената БГВ на въззиваемата за периода от месец юли 1030, за м. ноември 1999 год. е 1047, за м. 11 и 12 на 1999 год е 1052,1057. За периода от м. януари на 2000 год. до месец декември на 2000 год. от 1050 показанието е на 1109. За периода от месец януари 2001 год. до месец август на същата година е 1136.

Според съдебно техническата експертиза общото задължение на въззиваемата, възлиза общо на сумата 1 475, 73 лв. Лихвата за забава върху нея е в размер общо на 623, 74 лв., или общото задължение на ответницата е 2 099, 47 лв.

Въззиваемото търговско дружество „Т. – С.” АД със седалище и адрес на управление гр.Сливен дружество е доставяло на Р.Л.Б. в качеството на потребител топлинна енергия за обект гр.С., кв.”Ст. З.” № ** – *-** до 28.05.2008 год., по силата неименуван писмен договор с предмет доставка на топлинна енергия. Страните по делото не спорят по отношение по на сключването и на съществуването на договора.

Облигационните отношение по силата на този договор се уреждат и са предмет на правно регулиране с подзаконови нормативни актове актове, чието прилагане има императивен характер.

По делото са събрани доказателства, които безспорно доказват, че през процесния период въззивника е престирал топлоенергия според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, извършено по правилата, установени с нормативните актове. По силата на договора за въззиваемата се поражда насрещно задължение – да заплати цената, на доставената топлина енергия.Липсват доказателства да е изпълнила задължението си.

За доставката на топлина енергия въззиваемото дружество е предявило пред Сливенски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК парични суми представляващи стойността на доставената топлинна енергия.

Със заповед за изпълнение № 615/11.07.2008 год. по ч.гр.-дело № 2797/2008 год. на Сливенски районен съд , е постановено длъжникът Р.Л.Б.  да заплати на кредитора „Т. – С.” АД със седалище и адрес на управление гр.С. претендираните суми, за сумата от 1599,43 главница за доставена и консумирана топлоенергия, обезщетение за забава за периода от 31.01.1999 год. до 31.03.2007 год. в размер на 777,91 лева, ведно със законната лихва върху главница считано от 09.07.2008 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 49,10 лева.

В срока по чл.415 от ГПК длъжникът Р.Л.Б.  писмено е възразила против издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.422 от ГПК ищецът „Т. – С.” АД със седалище и адрес на управление гр.С. е предявил установителния иск. В исковата молба са претендирани суми представляващи главница в размер на 1 599,43 лева , обезщетение за забава в размер на 777,91 до 28.05.2008 год., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 27-10.2008 год. до окончателното й изплащане.

По делото е представено споразумение по силата на което въззиваемата Р.Л.Б. и въззивното търговско дружество са се споразумели въззиваемата да заплати на въззивника сумата от 1764,53 лева и 547,86 лихви изтекли към 01.08.2006 год. на равнини месечни вноски в размерна 40 лева считано от 01.08.2006 год. за доставка на топлинна енергия за периода от 01.11.1998 год. до 30.06.2006 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства. Тези писмени доказателства са безпротиворечиви и следва да се кредитират от съда

Съдът не следва да кредитира заключението на съдебно икономическата експертиза изслушана и приета във въззивната фаза, при първото разглеждане на делото. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността на вещо лице. В заключението си вещото лице не е преизчислило ТЕ при спазване изискванията въведи в Решението на общото събрание на етажните собственици за определения процент индиректна ТЕ. Вещото лице е извършило проверка на правилността на начислените суми, без да се съобрази, че е налице отклонение в базовите стойности на количеството ТЕ отдадени от сградната инсталация, което се отразява на цялата ТЕ и съответно на нейната цена. Това налага изводът , че вещото лице е изготвило своето заключение при неточно и непълно прилагане на методиката за дялово разпределение.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание чл.422 от ГПК се явява не основателен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

В исковата молба се въвеждат твърдения, като твърдения за истинността, че въззиваемата дължи суми на въззивника за доставена ТЕ и задължението и е формирано от ТЕ отдадена от сградната инсталация и сума от отчитане на уредите.

Въззивното дружество, при изпълнение на задълженията си по договора не е изпълнило своите по Раздел ІІ от Общите условия за продажба на ТЕ, както и тези си задължения по Раздел ІV условията за качеството на топлоснабдяването и Раздел VІ от задълженията си за разпределение на ТЕ между купувачите на етажната собственост.

Въззивното дружество не е доказало със годни доказателствени средства, че е изпълнило условията на продажба на топлинна енергия и че измерените данни съответстват на определи стойности за търговско измерване и търговско плащане. Не се доказа, че измерените данни съответстват на температурния график. Липсват по делото доказателства дали са измерени и измерените температури на топлоносителя съответстват на определените с температурен график, съобразен със външната температура, за да са налице условията на договора за продажба на ТЕ. Не се доказва по делото дали измерените количества от общи топломер отговарят на изискванията за търговско измерване и търговско плащане.

По делото не се доказа от страна на въззивната страна , че е създала условия за продажбата на топлинна енергия осъществявана чрез поддържане на параметрите на топлоносителя в отоплителната система съгласно температурния график от проекта и предварително определените условия. По делото не се доказа и качеството на въззиваемата на потребите по ЗЕЕФ / отм./ В тежест на въззивника е да докаже чрез допустимите от закона доказателствени средства, като такива не са ангажирани.

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира предявения за иск с право основание за недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли като такъв.

Първоинстанционото решение е недопустимо, като такова постановено по непредявен иск и като такова следва да се обезсили.

В случая настоящата инстанция е инстанция по същество и следва да постанови решение с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските по делото, тъй като въззиваемата страна е претендирала и доказала направени разноски в размер на 1523,00 лева, същите следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивника следва да понесе своите разноски така както са направени.

Настоящото решение на основание чл.280 от ГПК е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 197/20.03.2009г. по гр.д. № 3871/08г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМО постановено по непредявен иск и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЯ като НЕОСНОВАТЕЛ И НЕДОКАЗАН предявения от ”Т. – Сл.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С. бул.”С. К.” № ** против Р.Л.Б. с ЕГН: ********** *** , иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Р.Л.Б. *** ЕАД сумата от 1 599,43 лева , представляваща стойността на доставена и неплатена топлоенергия за периода 31.01.1999г. – 31.03.2007г.,  обезщетение за забава в размер на 777,91 за периода от 31.01.1999 год. до 31.03.2007 год. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 27.10.2008 год. до окончателното й изплащане и са присъдени разноските в размер на 49,10 лева.

ОСЪЖДА ”Т. – Сл.” ЕАД да заплати на  Р.Л.Б. направените разноски за трите инстанции, в размер общо на 1523,00 лв.

РЕШЕНИЕТО, е окончателно и неподлежи на касационно обжалване Върховния касационен съд на Република България, на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: