РЕШЕНИЕ №                                  

гр. Сливен, 23.03.2011

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесет година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

с участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 557 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по подадената от името на Н.Ж.Н. чрез пълномощник – адв. Е.Х. искова молба, с която предявява в условията на субективно съединяване искове за солидарното осъждане на ответниците Т.Я.С., Д.С.Г. и МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” – гр. Котел да й заплатят обезщетение в размер на 40000лв. – за неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.12.2008г. до окончателното изплащане, които права съдът квалифицира по чл. 45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които основава претендираните права са: наличието на противоправно деяние от страна на ответниците Т. С. и Д. Г. в качеството им съответно на общопрактикуващ лекар и лекар – ординатор в пулмологично отделение на МБАЛ „Про. Д-р В. Цончев”, които при изпълнение на служебните си задължения на 28.12.2008г. са причинили смъртта на Р.Т.Г. на 61г. от гр. Котел. Поддържа, че за това им деяние е сключено споразумение по НОХД № 482\10г. на ОС – Сливен, с което са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. Р.Г. починал от кардиогенен шок, развил се в резултат на масивен прединфаркт на сърцето. Заболяването – довело до смъртта му, не било лекувано. Пациентът не е получил адекватна и пълноценна медицинска помощ поради немарлива интерпретация амнестичните и обективни данни и неизвършване на задължителните лабораторни изследвания за доказване или изключване на остър миокарден инфаркт при рецидивираща гръдна болка и влошено общо състояние.Липсата на правилна диагноза – изписана на ЕКГ на пациента, не е била разчетена, от където следва и липсата на подходящо лечение.

Ищцата е съжителствала с починалия на съпружески начала от 23г. Били са привързани един към друг и са имали общо домакинство. Заедно са отглеждали децата на ищцата от предходен брак, заедно са се радвали и са си помагали в отглеждането на нейните внуци. Привързаността между тях е била като тази между съпрузи с добър и продължителен брак. След загубата на своя другар в живата ищцата е останала сама и без морална подкрепа в старините си. За причинените й неимуществени вреди под формата на емоционални и душевни страдания, обусловени от продължителността на фактическото съжителство, степента на привързаност, взаимност и взаимопомощ и емоционална обвързаност ищцата не е получила обезщетение до момента.

Предвид гореизложеното претендира заплащане на обезщетението от 40000лв. за причинените й неимуществени вред от ответниците солидарно – от първите двама като съизвършители и от третия – с оглед гаранционно-обезпечителната му отговорност в качеството му на работодател, заедно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на увреждането. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който възразяват по основателността на предявените искове. – поддържа се, че предявените искове са неоснователни с твърдение, че следва да бъде разграничена отговорността между ответниците, които не отговарят солидарно. Възразяват срещу размера на предявените искове. Поддържа се, че са завишени по размер като оспорват посочените от ищцата обстоятелства във връзка с това и се изтъква, че законните наследници на починалия не са претендирали обезщетения поради липсата на контакти и грижи към тях приживе. Поддържа се, че с поведението си ищцата е допринесла за смъртта на Р. Г., като е укрила направена по-рано кардиограма от ФСМП Котел, която липсва в медицинската документация – история на заболяването и е представена след смъртта на Р. Г.. 

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника си – адв. Ел. Х., която от името на доверителката си и с оглед събраните доказателства поддържа искане за уважаване на исковете изцяло.

За ответниците се явява представител по пълномощие – адв. Г., която оспорва исковете с изложените в исковата молба доказателства. Уточнява, че ищцата била допринесла за смъртта на пострадалия, т.к. при поискване от медицинската сестра на предишна медицинска документация е заявила, че не носи такава и така е попречила да се установи диагнозата. Оспорва размера на предявените искове, т.к. смъртта не е причинена умишлено, а е настъпила в следствие на упражняване на регламентирана дейност в трудово правоотношение на ответниците като лекари.

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства се установява от фактическа страна следното:

С определение по съдебен протокол от 17.11.2010г. за разглеждане на НОХД № 482/2010г. на ОС – Сливен на основание чл. 387, ал. 2, вр. чл. 384 от НПК е одобрено споразумение, с което ответникът Т.Я.С. се признава за виновен в това, че на 25.12.2008г. в гр.Котел, като общопрактикуващ лекар поради немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност допуснал пропуски в диагностичния процес, като не предоставил своевременна,  достатъчна по обем и качествена медицинска помощ, като не снел пълни и точни анамнезтични данни, не разчел правилно ЕКГ – запис, с което нарушил чл.81 ал.1 и ал.2 от Раздел І от закон за здравето /ЗЗ/; чл.81 ал.1 – „Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон  и на закона за здравното осигуряване”; чл.81 ал.2 – „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ , 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, 3.сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, 4. зачитане правата на пациента”; чл.37 т.1 и т.2 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по денталната медицина /ЗСОЛЛДМ/ - „Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните си задължения: т.1 неспазване на правилата, предвидени в кодексите за професионална етика; т.2  неспазване на правилата  за добра медицинска практика и т.2.5 от Правилата за добра  медицинска практика на лекарите в Република България, приети от Българския лекарски съюз 2005г. – т.2.5.”В практиката си лекарят трябва компетентно да диагностира, провежда или насочва за лечение „причинил смъртта на Р.Т.Г. на 61 години от гр.Котел, настъпила на 26.12.2008г. – престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 от НК. 

Със същото споразумение ответницата Д.С.Г. се е признала за виновна в това, че на 25.12.2008г. в гр.Котел, като лекар ординатор в Пулмологично отделение на МБАЛ „ Проф. Д-р В.Цончев „ гр.Котел поради немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, допуснала пропуски в диагностичния и лечебен процес, като не предоставила своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ и не извършила задължителни изследвания за доказване или изключване на остър миокарден инфаркт при рецидивираща гръдна болка и влошаване на общото състояние, с което нарушавайки същите  норми от Закона за здравето; Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по денталната медицина; и Правилата за добра  медицинска практика на лекарите в Република България, приети от Българския лекарски съюз 2005г., причинила смъртта на Р.Т.Г. на 61 години от гр.Котел , настъпила на 26.12.2008г. – престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 от НК             

Съгласно споразумението на ответниците са наложени съответните наказания, като няма данни, а и не се поддържа от страните, наличието на условие за сключване на споразумението или уреждането с него на последиците във връзка с гражданската отговорност на подсъдимите.

Няма спор по делото и се установява от приобщените чрез прилагането на НОХД 109/11г. по описа на ОС – Сливен материали и писмени доказателства, че ответниците Т. Стайков и Д. Г. са били в служебно правоотношение с третия ответник – МБАЛ „Проф. Д-р Васил Цончев” ЕООД – гр. Котел.

Относно качеството на ищцата като активно легитимирана в материалноправното деликтно отношение, както и относно вида, степента и обема на причинените й неимуществени вреди, по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на св. Анг. Русева и Н. В.. Първата - близка на ищцата от 1983г., когато са работили заедно в завод „23-ти декември” – гр. Котел, а втората - внучка на ищцата. От тях се установява, че ищцата и починали Р.Г. са живели заедно на съпружески начала без сключен граждански брак в продължение на около 22 години. Поддържа ли са общо къщата и двора – собственост на ищцата, придобита по време на предходен брак. Живели са задружно, в разбирателство и взаимопомощ, поддържайки общо домакинство и лично стопанство. Р.Г. се е отнасял с роднините на ищцата като със свои роднини. Заедно са посрещали празниците като семейство. Една от внучките на ищцата вкл. е кръстена на него, а друга – разпитаната св. Н. В., го е считала за свой дядо по произход. Разчитали са един на друг и на това, че ще се подкрепят заедно на старини, поради което ищцата е преживяла тежко неговата смърт. Св. Анг. Русева твърди, че никой не е можел да се доближи до ищцата, заради страданието й, определяйки го като „ад”. Изпаднала е в отчаяние, самота и в загуба на желание за различните обичайни дейности в ежедневието. Св. Н. В., правейки съпоставка с емоционалното й състояние преди смъртта на Р. Г. посочва, че се е влошило включително и здравословното й състояние.

Твърденията в отговора на исковата молба за липсата на грижи от страна на починалия към собствените му низходящи по произход не се доказват по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата и нейните низходящи не са били в добри отношения с тях, което обстоятелство обаче не разколебава фактическите  изводи – посочени по-горе, досежно претърпените от нея страдания в посочената от свидетелите степен.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД е основателен и доказан по размер, като същото се отнася и за акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на делото е претенцията на ищцата спрямо ответниците за обезщетение в размер на 40000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея страдания от смъртта на Р. Г. – причинена от противоправното поведение на  първите двама ответници в качеството им съответно на общопрактикуващ лекар и лекар – ординатор в Пулмологично отделение – и двамата при МБАЛ „Проф. Д-р В. Цончев” – гр. Котел. Специфичното им качество – свързано със служебното правоотношение между тях и третия ответник определя основателността и на иска по чл. 49 от ЗЗД за солидарното осъждане за репарация на причинените вреди с оглед на гаранционно – обезпечителната отговорност на болничното заведение като работодател.

В частта относно установените от съда фактически обстоятелства споразумението съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има значението на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК обвързва съда по предявения иск за ангажиране деликтната отговорност на първите двама ответници относно деянието, относно това дали е извършено от тях, неговата противоправност и виновността на извършителите. Съставомерността на качеството, в което противоправно са причинили смъртта на Р. Г. обвързва съда с изводите и относно служебното правоотношение като предпоставка за ангажиране отговорността на болничното заведение.

Спорните и подлежащи на главно и пълно доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на посочените в исковата молба неимущестевни вреди, а с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД - техния вид, степен, характер и интензитет.

Материалноправната легитимация на ищцата произтича съгласно Постановление № 4/61 на Пленума, р. III, т. 2 допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, докладчик С.М. от качеството й на лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане. Съжителството между тях не противоречи на закона, а наведените индиции, без категорично да е застъпено от ответниците становище за противоречие на това съжителство с морала, не се подкрепят от установените по делото данни относно съвместния им живот.

Посочените в исковата молба неимуществени вреди – мъка и страдания от загубата на близък човек, се доказаха по несъмнен начин. Установената продължително на съвместното съжителство между ищцата и починалия Р. Г. – повече от 22 години, протекло в разбирателство и взаимопомощ, обуславят репарация, съответстваща на тази от загубата на съпруг. Както удачно е направено сравнение в исковата молба, близостта и взаимността в отношенията между двамата дори превъзхожда обичайната при бракове с такава продължителност. Именно тази близост и внезапност на загубата на толкова близък човек определят високата степен и интензитет, с които ищцата е изпитвала мъка и емоционални страдания, които от своя страна обуславят и уважаването на предявения иск в пълния му размер от 40000лв.

С оглед нормата на чл. 53 от ЗЗД отговорността на първите двама ответници като извършители в условията на независимо съпричиняване е солидарна, а с оглед гаранционно-обезпечителния характер на отговорността на юридическото лице – техен работодател, неговата отговорност съгласно чл. 49 от ЗЗД също следва да се ангажира солидарно. Задължението на ответниците за репарация на причинените вреди възниква и е изискуемо от деня на причиняването на вредоносния резултат, от който момент ответниците са в забава и дължат обезщетение за това в размера по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

Не се доказаха твърденията в отговора на исковата молба и по естеството си възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата чрез укриването на направена по-рано кардиограма във ФСМП – гр. Котел са напълно неоснователни и несъстоятелни. Нито в закон, нито в поднормативен акт, от каквато и да било степен, не съществува норма, която да вменява на пациентите и на техните близки задължение да съхраняват, съответно да представят незабавно и своевременно подобен вид медицинска документация. Следователно подобно поведение на бездействие не би могло да се определи като противоправно, за да се отчете и съпричиняване в някаква степен. От друга страна нито се твърди, нито се установява наличието на служебно отношение или пък специални професионални знания у ищцата, в следствие на които да е разполагала със знания относно значението на такава документация, съответно – да формира умисъл за причиняването смъртта на близкия си чрез укриването на изследвания.

Съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложена държавната такса по делото съобразно предявените и уважени в пълен размер искове.

Претенцията на ищцата по чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи също изцяло

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Т.Я.С., ЕГН ********** ***, Д.С.Г., ЕГН ********** *** и МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД – гр. Котел, ЕИК 119502808 да заплатят СОЛИДАРНО на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес чрез пълномощника й – адв. Е.Х. *** с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „В.” № *, вх. *, офис № * сумата 40000лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в следствие смъртта на Р.Т.Г. на 61 години от гр.Котел причинена на 26.12.2008г. от престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 от НК съгласно споразумение по НОХД № 482/2010г. на ОС – Сливен, като следва да заплатят и законната лихва върху размера на обезщетението от 40000лв., считано от 26.12.2008г. до окончателното изплащане, както и направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

ОСЪЖДА Т.Я.С., ЕГН ********** ***, Д.С.Г., ЕГН ********** *** и МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД – гр. Котел, ЕИК 119502808 да заплатят съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК дължимата по делото държавна такса в размер на 1600лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: