Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 20.01.2011 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в открито заседание на  деветнадесети януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№  561  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 128, т.2 от КТ.

Обжалвано  е Решение  № 37/28.06.2010 г. по гр.д. № 26/2010 г. на Котелски районен съд, с което дружеството “Медицински център- І-Котел” ЕООД, с общинско имущество е осъдено да заплати на С.Р.В. *** сумата 5651.86 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.2008 г. до 28.02.2010 г., ведно със законната лихва в размер на 626.01 лв., считано от 01.02.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба-04.02.2010 г. и са присъдени разноски по делото в размер на 251.00 лв. По сметка на КРС е присъдена държавна такса от 170 лв.  

Въззивникът “Медицински център- І-Котел” ЕООД, представлявано от управителя д-р Й.Х.Й. обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони. Сочи, че съдът с разпореждане в проект на доклада се ограничил само да очертае правната квалификация на претендираните от ищцовата страна права. Не посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, кои права и обстоятелства се признават. Не разпределил доказателствената тежест за подлежащите за доказване факти. След като на практика липсва изготвен писмен доклад по делото и указания, нямало как да се вземе становище. Нарушени били процесуалните права на въззивника, като не е спазен принципа на служебното начало- чл. 7 ГПК. Без да има задача вещото лице изготвило заключението си в два варианта досежно неизплатеното трудово възнаграждение и отделно за мораторната лихва. По този начин вещото лице действало извън пределите не очертаната от докладчика по делото задача, като се позовало на документи и информация събрана не по надлежния ред. Не ставало ясно от кога и как е определен падежа на всяко едно периодично задължение. Приема, че молбата на пълномощника на ищцовата страна за допълване на исковата молба по същество представлявала молба за изменение на предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК.

Моли, след като отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, съдът да постанови ново решение и отхвърли предявените искове. Жалбата е входирана в КРС на 26.07.2010 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна С.Р.В. представила писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и като намира, че обжалваното решение е мотивирано и правилно моли да бъде потвърдено. Позовава се на това, че представляващия дружеството в писмения отговор и в с.з. заявява, че не оспорва обективно предявените искове, тъй като претендираните суми се дължат. Настоява, че вещото лице пълно, обективно и точно изготвило заключението си.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се представлява и не изрази становище.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, а се представлява от адв. М.П. от АК Бургас, редовно упълномощен на 07.01.2011 г. Пълномощникът  в с.з. оспорва жалбата, като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за присъждане на незаплатено трудово възнаграждение за посочен период от време и с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на законната лихва върху основното задължение- главница.

Безспорно е установено, че за периода 01.02.2008 г. до 28.02.2010 г. работодателят- ответното дружество, въззивник в настоящата инстанция не е заплатило трудовото възнаграждение на ищцата С.Р.В., на длъжност “рехабилитатор” в кабинет по физиотерапия. Този факт не се спори, а се потвърждава в депозирания от управителя на “Медицински център І- Котел” ЕООД, гр. Котел Й.Й. отговор на исковата молба. В с.з. управителят поддържа представения отговор.

Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение, за недадено указание на работодателя да защити правата си, след като не му указал, че следва да оспори исковите претенции, за което да представи доказателства. В отговора няма оспорване дължимостта на неплатеното трудово възнаграждение, а искането делото да бъде прекратено, поради недопустимост на иска, мотивиран с това, че ищцата се съгласила да изчаква закъсняло плащане и не се възползвала от правото си по чл. 327, т.2 от КТ- писмено да прекрати трудовия си договор без предизвестие е неоснователно. Искът с правно основание чл. 128, т.2 от КТ е допустим, а се оказа и основателен.  Основателен и доказан е и искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата има оплакване, че вещото лице действало извън пределите не очертаната от докладчика по делото задача, като се позовало на документи и информация събрана не по надлежния ред. Действително очертания в задачата период за определяне дължимото трудово възнаграждение и мораторните лихви е разширен от експерта с 28 дни, но документите и информацията, събрана от експерта са представени от страните по делото и конкретно в деловодството на дружеството. Няма събирани доказателства не по надлежния ред. Експертизата е дадена в законния срок, поради което е и изслушана.     

Възражението, че не ставало ясно от кога и как е определен падежа на всяко едно периодично задължение също е неоснователно. Експертът –икономист Ив. Колев, в чиято компетентност и добросъвестност съдът не се съмнява в подробна таблица отразява периода на забавено плащане- от кога- до кога по дати, брой дни на забава, лихвен процент и суми- по месеци и сумирани. Ако експертизата е останала неясна за страната имало възможност в с.з. да иска разяснения.  

Възражението, че неоснователно съдът приел молбата за допълнение на исковата молба, като молба за изменение на предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК е неоснователно. По делото на л. 16 е представена молба, изготвена от адв. Петров, пълномощник на ищцата С.Р.В., с която моли дължимото обезщетение да се счита за периода от 01.02.2008 г. до 01.03.2010 г., а размера на дължимото обезщетение увеличено, съобразно икономическата експертиза. Молбата е представена в първото по делото  с.з. Позоваването на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК- за допълнение на исковата молба не е задължително да се възприеме от съдията докладчик. Същият, макар и да не се позовава на законов текст /чл. 214, ал.1 от ГПК/ допуснал изменение на иска по размер, с което не е нарушил съдебната процедура.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че не са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          Въззиваемата страна търси разноски по делото и с оглед изхода на делото й се дължат направените пред тази инстанция в размер на 100 лв.  

По тези съображения, съдът

 

                                     Р   Е     Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 37/28.06.2010 г. по гр.д. № 26/2010 г. на Котелски районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА “Медицински център І- Котел” ЕООД, гр. Котел с общинско имущество, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. “Р.” № *, БУЛСТАТ 119502815, представлявано от управител д-р Й.Х.Й. да заплати на С.Р.В., ЕГН- ********** *** сумата 100 /сто/ лв., представляваща направени разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаване на страните. 

 

                                                         

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: