Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 52

 

Сливен, 28.06.2011 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………П.С.……………………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова…………гр.дело № 568  по описа за 2010 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са при условията на кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. .

Ищецът твърди в исковата молба че на  30.11.2007г., в гр. Сливен, около 13,00 часа по бул. „Банско шосе”, при управление на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН, З.К.М., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на баща му Й. Д. и на брат му П. Д.. За това деяние бил осъден с присъда № 17 от 04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на СлОС, изменена с Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС и Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС на РБ. Наложена му било наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Било му присъдено обезщетение в размер на 100 000лв., причинени неимуществени вреди.

Твърди че в резултат на виновното, противоправно поведение на З.К.М. е принуден да търпи изключително тежки психически  страдания, от смъртта на баща му. След смъртта му загубил финансовата си опора и грижите и обичта му. Твърди че емоционалния стрес, който  е преживял продължава и до настоящия момент. Твърди че отношенията между тях са били изключително близки и двамата са били много привързани един към друг, с починалия споделял и радостните и тъжните моменти в живата си. Смята че с оглед интензитета на претърпените неимуществени вреди следва да му бъде заплатено обезщетение в размер на 100 000лв. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН била застрахована при ответното дружество. Потърсил изплащане на присъденото обезщетение от наказателния съд в размер на 100 000лв., но ответникът му заплатил обезщетение в размер на 40 000лв., която сума счита за  недостатъчна за компенсиране на причинените му имуществени вреди.

Счита че е налице за него правен интерес да насочи иска си против застрахователя, като същия бъде осъден да му заплати сумата от допълнително 60 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г., както и направените в настоящото производство разноски. Претендира заплащането на мораторна лихва за забава в размер на 13 501,69лв. за периода от 30.11.2007г. до 08.06.2010г. в размер на 13 501,69лв., върху изплатената сума от 40 000лв. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник,          поддържа предявените искове.

Ответникът, в представения по делото отговор, намира исковете за недопустими и по съществото си неоснователни и предявени в завишен размер. Същият прави възражение че исковете са предявени в завишен размер.

          По допустимостта на исковете , съдът се е произнесъл с Определение от 29.03.2011г. В с.з. ответникът е представил практика на БАС относно прекратяване на производството като недопустимо по аналогичен на настоящия казус и е поискал повторно прекратяване на производството по настоящото дело. Не са налице променени факти и обстоятелства, различни от тези констатирани при постановяване на определението, с което съдът е отказал да прекрати производството. Контролът на този акт ще бъде извършен при евентуално обжалване на съдебното решение, тъй като това определение не подлежи на самостоятелен контрол .

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На  30.11.2007г., в гр. Сливен, около 13,00 часа по бул. „Банско шосе”, срещу завод „Домейн Бояр”, посока кв. „Речица”, при управление на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН (собственост на И.С.С.), З.К.М. се движил в крайната дясна лента за движение със скорост около 134 км. в час, при ограничение за населено място – 50 км. в час. Застигнал движещия се също в крайната дясно лента  автомобил, който бил управляван от трето лице. Предприел маневра за изпреварването му, като след като се изравнили двата автомобила, загубил контрол над управлявания от него лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН. За да избегне удара с трети автомобил, движещ се пред изпреварвания, той навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал челно и косо с движещия се по посока към град Сливен, със скорост от около 63 км. в час, л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ СН 49-42 НС, управляван от П. Д., на предната дясна седалка пътувал Й. П. Д.. В резултат на удара на Й. Д. била причинена тежка, несъвместима с живота съчетана травма и в резултат на причинените увреждания той изпаднал в остро шоково състояние и малко след това  починал.

С присъда № 17 от 04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на СлОС, изменена с Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС и Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС на РБ подсъдимият З.К.М. е признат за виновен че по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. и П. Д., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години и „лишаване от право да управлява МПС „ за срок от пет години. С Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС, размерът на наказанието „лишаване от свобода” е намален на четири години.

Със същата първоинстанционна присъда е осъден да заплати на ищеца сумата  от общо 90 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща му Й. Д., въден със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС, размерът на обезщетението е намален на 80 000лв. С Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС, решението на БАС е изменено в гражданско-осъдителната му част, като обезщетението присъден на ищеца е увеличено в размер на 100 000лв.

Гражданската отговорност на водача на лекият автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН, е била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗПАД „Булстрад", гр. София, със застрахователна полица № 031060249953, със срок на действие от 31.12.2006г. до 31.12.2007г.

Ищецът е представил изпълнителен лист за присъдените му суми срещу З.К.М. пред ответника, но последният му е заплатил на 09.06.2010 г. сумата 40 000лв., като обезщетение и е отказал да заплати пълния размер до 100 000лв, както и лихвите за забава от 30.11.2007г. до датата на заплащане на сумата 40 000лв. 

От разпита на свид. Т. и Д. се установява че бащата на ищеца е бил в отлични отношения с него, като баща и като приятел. Той го е подкрепял, помагала му е със средства за издръжката, тъй като ищецът е бил студент. Имали са семеен бизнес, ръководен от баща му, в който се е включвал и ищеца. Смъртта на баща му се отразила изключително сериозно върху психичното и емоционалното състояние на ищеца. Той се затворил, не бил вече ведър и жизнерадостен. Наложило се да прекъсне следването си. И към настоящия момент още не е преодолял психическата травма от загубата на родителя си.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява.

          На основание чл. 300 от ГПК , прие за установено, че деянието е извършено от З.К.М. и  е извършено виновно. В частта относно предявените в наказателното производство граждански искове по чл. 45 от ЗЗД присъдата няма задължителен характер с оглед различния предмет и пасивна легитимация на страните относно последиците от деянието.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените, спрямо които застрахования е отговорен, да искат заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.  Претендираното обезщетение в размер на общо 60 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на баща му е основателно и предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.

            С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахования е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания от загубата  на баща му. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. Не се спори между страните че ищеца е получил обезщетение от ответника в размер на 40 000лв., което следва да бъде приспаднато от общия размер на дължимото обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай ищецът е търпял и търпи значителни неимуществени вреди, тъй като в ранна възраст е загубил своята опра в живота, прекъснати са изключително ценните отношения на обич и привързаност  с неговия баща, които от събраните доказателства се установява че са били по-силни от обичайните такива. Не е без значение факта че ищецът е живеел в едно домакинство с починалия и е бил издържан от него, докато продължава образованието си, а след смъртта му не е имал тази възможност, тъй като не е имал средства за издръжка.  С оглед съдебната практика и  обичайния размер на присъждани обезщетения в подобни случай намира че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на общо 100 000лв., като се присъди сумата 60 000лв., тъй като обезщетение в размер на 40 000лв. вече и изплатено от ответника. Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от дата на увреждането тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица.

Основателна, по изложените по-горе съображения е и претенцията за заплащане на мораторната лихва върху сумата 40 000лв. от датата на увреждането – 30.11.2007г. до датата на изплащането на тази сума от застрахователя – 09.06.2010г. Размерът на мораторната лихва се доказва от представената справка от програмен продукт за изчисляване на законната лихва за забава, неоспорена от ответника.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 2 940,07лв. и на ищеца направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат изцяло в размер на 2 000 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗПАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., 1000, район Триадица, пл. „П.” № * да заплати на М.Й.Д. ЕГН **********,***, Сливенски минерални бани № 39, сумата от общо 60 000 (шестдесет хиляди лева),  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 13 501,69лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 40 000лв. за периода от 30.11.2007г. до 09.06.2010г. , както и сумата 2 000 лв. разноски.

ОСЪЖДА ЗПАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., 1000, район Триадица, пл. „П.” № * да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 2 940,07лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :