Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.02.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЯНУАРИ  ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

 ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

 

При секретаря  Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов в.гр.д. № 572 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Пламена Г., в качеството на пълномощник на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен против Решение № 669/20.10.2010г. по гр.д. № *257/2010г. по описа на Сливенски районен съд,  в частта с която е било признато за установено по отношение на жалбоподателя, че В.И.И., с ЕГН – ********** ***, пл. ”Ал. С.” № *, офис *, НЕ ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С. и адрес на управление бул. “С.К.” № 23,  сумата  2107.76 лв. /две хиляди сто и седем лева,  седемдесет и шест ст./, от която: 1854.17лв. - представляваща  стойността на  консумирана и незаплатена топлинна енергия   за  периода 01.05.1998 г -  30.06.2002 г., мораторна лихва в размер на 212.26 лв., начислена към 13.11.2002 г., законна лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 41.33 лв., за която сума е издаден изп. лист по ч.гр.дело № 2422/2002 г. на СлРС.

         В жалбата се сочи, че в тази си част решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че неправилно районния съд е приел , че въззиваемата В.И.И. не дължи сумата за ползваната топлинна енергия за периода от 01.05.1998 год. до 30.06.2002 год. , тъй като е погасено по давност и началния момент на погасителната давност започва от датата на последното изпълнително действие. Твърди, че с образуването и висящноста на изпълнителното производство давност не тече в какъвто смисъл е Постановление № 3/1980 год. гр.д. № */1980 год. на Пленума на ВС. Твърди, че тези задължения се погасяват с общата петгодишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, а не със кратката давност по чл.116 от ЗЗД три години. Моли съда в тази част на решението да бъде отменено, а предявения от въззиваемата В.И.И. отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         По въззивната жалба е постъпило възражение от адв.С.С. в качеството и на пълномощник на въззиваемата В.И.И., с която оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. В отговора на жалбата адв. С. е посочила, че въззиваемото дружество не е представило доказателства , от които да е видно , че страните по делото са били в договорни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния период.  Въззиваемата страна е посочила, че.  процесното вземане е погасено по давност и че това възражение е било направено пред първоинстанционния съд още в първото съдебно заседание. Моли се въззивната страна да бъде осъдена да заплати деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Пред въззивния съд в с.з. въззивника се представлява от адв.Г. редовно призована не се явява в съдебно заседание. С писмено становище поддържа жалбата на основаният изложени в нея. Моли се решението в тази част да бъде отменено и се постанови друго, с което отрицателния установителен иск предявен от въззиваемата Г. да бъде отхвърлен.

 Въззиваемата страна в с.з. редовно призована не се явява, представлява от адв.С., която оспорва жалбата, поддържа възражението  на основанията изложени в него. Моли жалбата да не бъде уважена и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на решение, с което са отхвърлени предявени от нея искове. 

При извършената проверка, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

По ч.гр.дело № 2422/2002 г. на СлРС въззивникът “Топлофикация” ЕАД - Сливен се е снабдило с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание  /по извлечение от сметка/ срещу въззиваемата В.И.И. за сумата 1854.17лв, за консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.1998 г. - 30.06.2002 г.,  ведно с мораторна лихва в размер на 212.26 лв., начислена до 13.11.2002 г. и законната лихва върху главницата, начиная от 26.11.2002 г. до окончателното изплащане и 41.33 лв. - разноски по делото.

             Въз основа на изпълнителния лист, издаден по реда на чл. 237 ГПК /отм./ по ч.гр.дело № 2422/2002 г. на СлРС, е образувано изп. дело № 2194/2003 г. на държавен съдебен изпълнител при СлРС. Същото е образувано на 12.03.2003 г. и е прекратено на 12.02.2007 г., на основание чл. 330 ал. 1 б.”Д” ГПК /отм./ - поради непоискване от взискателя в продължение на 2 години да се извършат изпълнителни действия.

Последното изпълнително действие е отразено на  гърба на изпълнителния лист е това е - удържана сума от запор върху трудовото  възнаграждение на В.И.И. на 31.05.2004 г., размер на 40 лв.

Между същите страни, за същото вземане, е образувано ново изпълнително дело № 27/2010 г. на ЧСИ М. М., с рег. № 768 и район на действие – СлОС с резолюция на ЧСИ от 21.01.2010 год.

Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 26.01.2010 г. По изп. дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е връчено на банката на 05.02.2010 г.

Тези фактическите констатации съдът направи въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, ценени като допустими, относими и  неоспорени от страните.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законен срок и с правен интересен от разглеждането й.

Разгледана по същество обаче същата се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

Въззиваемата В.И.И. е предявила отрицателен установителен иск, с който е искала да бъде признато по отношение на въззивника, че не дължи сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2422/2002 год. на СлРС, поради изтекла погасителна давност за процесното вземане

Настоящия съдебен състав съдът намира възражението за неоснователно.

          По този иск ответникът -  взискател по изпълнителното дело следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – да изчерпи всички свои възражения срещу вземането. Това са всички възражения, които може да противопостави на взискателя, включително възражението за изтекла погасителна давност, каквото е направено за цялото вземането. За давността съдът не следи служебно, а само по възражение /чл. 120 ЗЗД/.

В настоящия случай въззивния съд приема, че се касае за периодични платежи, поради което вземането на ответника се погасява с изтичане на  кратката 3-годишна давност /арг. от чл. 111 б. ”В” от ЗЗД/.

В случая погасителната давност не е изтекла преди предявяване на настоящия иск и преди предприемане на принудително изпълнение по второто изп.дело.

            Спорът по делото се свежда до това  изтекла ли е погасителната давност по отношение на цялото вземане и от кога започва да тече. Съгласно трайната практика на ВКС /ППВС № 3/80г./  погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес спира да тече. Следователно за периода от 12.03.2003 г. до 12.02.2007 г. погасителната давност по отношение на вземането не тече. Новата погасителна давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело № 2194/2003 год. на ДСИ при РС-Сливен т.е. от 12.02.2007 год.

         Новото изпълнително дело против въззиваемата е образувано на 21.01.2010 год. т.е. преди да изтече предвидения в чл.111 б.”в” от ЗЗД три годишен давностен срок.

            Настоящия съдебен състав не споделя изводите на първоинстанциония съд, че в хипотезата на чл. 330 ал. 1 б. ”Д” от ГПК /отм./, прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а не с Постановление на съдебния изпълнител, което имало само декларативно действие. Първоинстанциония съд приема, че с последното изпълнително действие срещу длъжника по изп. дело № 2194/2003 г. на ДСИ, което е на 31.05.2004 г. и от този момент започва  да тече погасителна давност по чл. 111 ал. 1 б. ”В” от ЗЗД и такава е изтекла на 31.05.2007 г.

Този извод на първоинстанциония съд е в противоречие с  Постановление на Пленума  на ВС № 3/1980 г. съгласно, което, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая ППл на ВС № 3/1980 г. не се прилага, защото се отнася за изпълнителни листове, издадени на основание влезли в сила съдебни актове, които имат СПН, а не на основание чл. 237 ГПК (отм.)

Задължителната съдебна практика, изразена и в ППлВС № 3/1980 г., е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Съдебната практика и закона не се прави разлика между изпълнителен лист за вземане, издадено въз основа на съдебен акт, формиращ СПН и изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание

С оглед изложените мотиви и тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанциония, то съгласно правомощията си визирани м чл.271 от ГПК , при валидно и допустимо решение на сливенски районен съд, Въззивният съд следва да реши спора по същество, като отмени първоинстанционото решение в част в която е уважен искът на въззиваемата.

Предявения иск е с правно основание чл.254 от ГПК /отм./

От изложените по-горе мотиви е видно, че задължението на въззиваемата не е погасено по давност тъй като не изтекъл предвидения в закона по смисъла на чл.11 б.”в” от ГПК три годишен срок и по време на висящноста на изпълнителното производство давност не тече. От така изложено предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Решението на първоинстанциония съд не е обжалвано в отхвърлителната част и е влязло в законна сила.

С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, в тежест въззивната В.И.И. страна следва да бъдат присъдени разноски направени от въззиваемите както на първоинстанционото производството така и на въззивната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

По отношение на направените от въззивната страна разноски същите следва да останат така както са направени.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 669/20.10.2010г. по гр.д. № *257/2010г. по описа на Сливенски районен съд,  В ЧАСТТА с която е било признато за установено, че В.И.И., с ЕГН – ********** ***, пл. ”Ал. С.” № *, офис *, НЕ ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С. и адрес на управление бул. “С.К.” № 23,  сумата  2107.76 лв. /две хиляди сто и седем лева,  седемдесет и шест ст./, от която: 1854.17лв. - представляваща  стойността на  консумирана и незаплатена топлинна енергия   за  периода 01.05.1998 г -  30.06.2002 г., мораторна лихва в размер на 212.26 лв., начислена към 13.11.2002 г., законна лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 41.33 лв., за която сума е издаден изпи.   лист по ч.гр.дело № 2422/2002 г. на СлРС, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОТХЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения отрицателно установителен иск с от В.И.И., с ЕГН – ********** ***, пл. ”Ал. С.” № *, офис *, против “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С. и адрес на управление бул. “С.К.” № 23,  с който се иска де се признае за установено , че В.И.И. не дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С. сумата  2107.76 лв. /две хиляди сто и седем лева,  седемдесет и шест ст./, от която: 1854.17лв. - представляваща  стойността на  консумирана и незаплатена топлинна енергия   за  периода 01.05.1998 г -  30.06.2002 г., мораторна лихва в размер на 212.26 лв., начислена към 13.11.2002 г., законна лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 41.33 лв., за която сума е издаден изп. лист по ч.гр.дело № 2422/2002 г. на СлРС.

         ОСЪЖДА В.И.И. ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С., направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 500 лева.

Решението на основание чл.280 ал.2 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: