Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 40

        гр. Сливен, 23.03.2011г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета  година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: А. СЛАВОВ

                                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 573 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 419 от 28.06.2010 година, постановено по гр. дело № 812/2009 година по описа на РС - Сливен, с което като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените от въззивника по настоящото дело и ищец по първоинстанционното дело, иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 174, том І, рег. № 2023, дело №145/2008 на Нотариус Н. К., с рег. № 514 на НК на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД, като  противоречащ на  закона и добрите нрави  и отрицателен установителен иск за  признаване  за установено, че К.К.М.  не  е  собственик на описания подробно в диспозитива  на  решението  недвижим имот.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че решаващия състав на РС - Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с неправилно приложение на чл. 131 ал. 2 от ГПК, изразяващо се в зачитане на дадено  обяснение от ответник за отговор, макар и същото да не съдържа предвидените в цитираната разпоредба реквизити. Наред с това сочи, че е допуснато процесуално нарушение, свързано с разпределяне на доказателствената тежест, изразяващо се в разместването й при решаване на делото в сравнение с разпределението, определено първоначално с доклада, по който начин се счита, че съдът е нарушил процесуалните права на ищеца - въззивник. Позовава се на отделни части от мотивите на първоинстанционния  съд и развива съображения за необоснованост на решението, но не на основанията по  предявените  искове, а  свързвайки ги с обосновка на елементи от фактическия състав на  иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД , какъвто по делото не е приет като предявен от  първоинстанционния съд. Излага се оплакване, че допуснатите от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения са довели до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. Въззивникът счита, че като не е изложил съображение за коментираните в жалбата  обстоятелства и не  е подложил на обсъждане фактите по делото, относно действията на двамата ответници – пълномощници на А.Й.А. – преди, по  време и след сключване на сделката, а е приел, че ищецът валидно  е отчуждил собствеността върху процесния имот, първоинстанционния съд е стигнал и до незаконосъобразния и необоснован извод, че понастоящем правото на собственост е преминало в патримониума на третия ответник К.К.М., респ., че  установителният  иск за собственост се явява неоснователен.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да бъде постановено друго, уважаващо предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искови претенции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания, по които настоящия състав на СлОС да дължи произнасяне.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от никоя от въззиваемите страни, не е депозиран писмен отговор. Доказателствени и процесуални  искания от тях не са правени.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се явява. Представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и въведените с нея оплаквания и моли за  уважаването й.

Не е заявена претенция за присъждане на направени разноски и не е представян списък на  разноски по чл. 80 от ГПК.

 В съдебно заседание въззиваемите  Р.С. М. и  К.И.Н., редовно призовани, не  се явяват  и  не  се  представляват. Становище  по жалбата  не  са  изразили. Искания  не  са  правили.

В съдебно  заседание въззиваемият К.К.М. се представлява от назначения му от първоинстанционния съд процесуален представител - адв. Л. от СЛАК , който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд със съдебния си акт да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Алтернативно, в случай, че обжалваното решение бъде  отменено, моли въззивният съд да  се  произнесе  по предявения пред първоинстанционния съд  при условията  на евентуалност обратен  иск. Други  искания  не  са  направени.

След докладване на жалбата и отговора, от  страните не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

 Споделя и обобщаващите правни изводи на решаващия състав на РС Сливен. Изложените като обосновка на решението мотиви намира, че излизат извън предмета на произнасянето по приетите за разглеждане главни обективно кумулативно съединени искове, с който СлРС е бил сезиран, а именно тези  по чл. 26 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД  и ненужно обосноващи и изследващи наличие на  предпоставки от фактическия състав на иск с правно основание по чл. 40 от ЗЗД, какъвто  по първоинстанционното дело не е предявяван. Последното логично обяснява излагането в жалбата на оплаквания, за необоснованост на решението и в тази връзка цитиране и  коментар на факти от делото, във връзка с елементи от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. Във връзка с последното изложение следва да се подчертае, че посоченото смесване  на дължимата мотивировка от СлРС и изложената в обжалвания съдебен акт е отчетена  и  преценена при извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, от настоящата инстанция. Съобразено е, че от решаващия състав на СлРС, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции и формулираното с исковата молба от ищеца искане /петитум на исковата молба/, при доклада е дадено съответното дефиниране на параметрите на спора, чрез квалифицирането на исковете по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, макар и  да няма  разграничаване на двете кумулативни основания на този иск, а именно  по чл. 26 ал. 1 пр. 1от ЗЗД и по  чл. 26,ал. 1 пр. 3 от ЗЗД  от ЗЗД. След доклада никоя от страните  не е направила възражения във връзка с определената от съда правна квалификация, както  на коментираните така и на останалите предявени в хода на процеса искови претенции. Приема се,че от СлРС правилно е определен предмета на спора, разпределил е правилно, макар и не  достатъчно конкретно носената от страните доказателствена тежест и е предоставил възможност на всички тях да ангажират доказателства. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им.

         За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че ищеца  е овластил ответниците Р.С.М. и К.И.Н. да продадат процесния имот по цена определена от тях / каквато намерят за добре/ и на когото намерят за добре, включително и като договаря сами със себе си. С оспорваната сделка ответниците са купила имотите по цена 26.600 лева, колкото е данъчната им оценка, като в нотариалния акт е посочено, че цената е изплатена. Договорът е валиден, тъй като пълномощниците са имали право да договаря сами със себе си и да определят цената, за която в нотариалния акт е посочено,че е изплатена. По отношение на предявения отрицателен установителен иск за признаване на установено, спрямо К.М. и „Райфайзенбанк България” ЕАД, че процесния недвижим имот непринадлежи на М., е прието, че щом правото на собственост, прехвърлено първоначално на 16.04.2008 г. от патримониума на А. в патримониума на М. и Н., а в последствие с нотариален акт от 09.05.2008 г. правото на собственост е прехвърлено от М. и Н. на К.К.М. и при недоказване нищожността на първия договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 174, том  І, дело № 145 от 2008 година, то и този иск е неоснователен, тъй като пълномощниците са прехвърлили имота в границите на представителната си власт, като в последствие, след като са го купили, са го прехвърлили на трето лице.

Настоящия съдебен състав на СлОС намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона първоинстанционния съд е приел, че когато в пълномощното не е посочена цената, по която да бъде продадена вещта, пълномощниците са овластени да уговарят цената, за да изпълнят възложения мандат. Това е така и защото ако пълномощниците злоупотребят с мандата и се сговорят с купувача във вреда на представлявания, тогава сключеният договор би бил недействителен по отношение на представлявания, съгласно чл. 40 ЗЗД /иск за обявяване недействителността на договора не е предявен/. Правилно е прието от доказателствата  по делото, че договорът, имащ цена е валиден. В тази връзка следва  да се  отбележи, че дали уговорената цена е изплатена няма отношение към валидността на договора, тъй  като неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключения договор. Дали пълномощниците са били овластени да получат уговорената цена или да заявят, че тя е получена от упълномощителя, може да се преценява по иск за разваляне на договора поради неизпълнение, по иск за плащане на цената и т.н., каквито не са предявени. От цялостния събран по делото доказателствен материал не се установява при сключването на атакуваната сделка да  е допуснато  обективно несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип за да е налице нищожност, поради противоречие със закона, или такива от които да е възможно обосноваване на извод за нищожност на договора, като накърняващ добрите нрави. Следователно и на двете въведени основания за  нищожност исковите претенции са  неоснователни. Неоснователността  на исковете  по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, предопределят неоснователността на предявения отрицателен установителен иск, по съображенията изложени от първоинстанционния съд, които  настоящия съдебен състав изцяло споделя.

От изложеното следва извода, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не  са допуснати процесуални нарушения, рефлектиращи върху процесуалните права  на  страните. Липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни не са претендирали и доказала направени пред настоящата инстанция разноски, поради което  такива не им се  присъждат.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                            Р     Е     Ш     И  :

            

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 419 от 28.06.2010 година по гражданско дело № 812 по описа на Сливенски районен съд 2009 година .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    2.