Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 19

 

гр. Сливен, 08.02. 2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

АТАНАС СЛАВОВ

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  578  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от Община – Котел против решение № 50/05.10.2010г. погр. д.№58/2010 г.на Котелския районен съд, с което е отменена като незаконна на основание на чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ  Заповед №  А-5-21/04.02.2010г. на Кмета на Община – Котел, с която трудовото правоотношение  с ищеца Г.Д.Г. е било прекратено на основание на чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ и той е бил възстановен на основание на чл. 344 ал. 1 т. т. 2 от КТ на длъжността „старши-специалист” масов спорт в структурата на общинската администрация на Община – Котел, която е заемал до уволнението. Със същото решение на основание на чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ   Община – Котел е била осъдена да заплати на ищеца сумата от  1659.48 лв. , представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 04.02. -04.08.2010 г.  Със същото решение общината е осъдена да му заплати и сумата от 373.83 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода  от 04.02. – 16.03.2010 г. и сумата от 138.23 лв., представляваща обезщетение по чл. 225  ал. 1 от КТ за времето от 18.03. – 31.03.2010 г. , както и сумата от 276.58 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ. За м. Април 2010 г., сумата от 276.58 лв., представляваща обезщетение зам.Май 2010 г. , както и същите суми за месеците Юни и Юли, като общината е била осъдена да заплати и законни лихви и разноски.

Въззивната жалба е бланкетна. В нея се прави възражение, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В срока по чл. 263 от НПК е постъпил писмен отговор, с който изцяло се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Сочи се, че обстоятелствата от фактическа страна са били установени правилно, а от правна страна – заповедта е незаконосъобразна и уволнението неправилно.  Липсва реално възстановяване на ищеца на преди заеманата от него длъжност, поради което няма изпълнение на диспозитива на предходното съдебно решение  и следователно той изобщо не е заемал тази длъжност към момента на връчване на заповедта, за да може като последствие от тази заповед да има за правна последица освобождаването на ищеца от посочената длъжност.  С поведението си представителят на ответника е извършил престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК, Липсва заповед за възстановяване на служителя на заеманата длъжност, тъй като възстановяването на трудовото правоотношение не настъпва автоматично , а при наличието на законно-установени предпоставки.  Като издал атакуваната заповед преди да бъдат изпълнени и трите елемента от фактическия състав на възстановяването, работодателят е постановил незаконосъобразен акт.

В с.з. за въззивника , редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който застъпва становището, че по силата на предходното съдебно решение ищецът е бил възстановен на работа, тъй като самото решение поражда автоматично действие. Доводите на първоинстанционния съд за липса на съкращаване на щата не се подкрепят от доказателствата по делото, от които е видно, че е налице реално съкращаване на щата.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява представител по пълномощие, който оспорва жалбата по съображенията, изложени в депозирания отговор.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Въззивният състав обаче не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Жалбата, подадена от процесуалния представител на Община Котел, е основателна.

Районният съд е приел, че от мотивите на оспорената заповед явства, че липсва съкращаване на длъжността, която ищецът е заемал. Било е посочено, че е нямало длъжност на която да бъде възстановен, тъй като тази длъжност е била  съкратена с новото щатно разписание на общинската администрация от 2008г.  За да бъде налице законосъобразно уволнение се изисква наличието на три предпоставки, а именно : да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени, да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция и да е реална. Съдът е приел, че не са налице тези три предпоставки, тъй като по силата на предходното съдебно решение  ищецът е бил възстановен на длъжността старши специалист „масов спорт” и в тежест на Община – Котел е било да приведе щатното си разписание в съответствие със съдебното решение и като не е изпълнил това си задължение работодателят е постановил една незаконна заповед за уволнение, която следва да бъде отменена.  Този извод на съда обаче е незаконосъобразен. Щатното разписание на Общинската администрация се определя с решение на Общинския съвет и съдът не може по реда на  обжалването на една заповед за уволнение на служител да изисква от съответния орган на общинско самоуправление да променя щатното си разписание, съгласно това решение. Предходното съдебно решение, на което се позовават страните касае други хипотези при различна фактическа обстановка. В случая е безспорно, че е било утвърдено щатно разписание на Общинската администрация, в което  не съществува  длъжността, която е заемал ищецът. Съкращаването в щата е измежду най-често прилаганите в практиката безвиновни основания за уволнение на работниците и служителите. Щатът представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При съкращаването винаги се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с решението на Общинския съвет е съкратена щатната длъжност в администрацията, която е заемал ищеца . Следователно действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган - в случая от Общинския съвет, който има правото да извършва такива промени в щатното разписание.

Поради това законосъобразно съответният орган е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаването в щата.  След като съответната длъжност липсва, реално е премахната, не може да се приеме, че заповедта е незаконна, а напротив тя се явява напълно законосъобразна, поради което и решението на районния съд следва да бъде отменено като се постанови ново, с което бъдат отхвърлени претенциите на  ищеца.

С оглед  изхода на процеса на Община – Котел  следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 903,19 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 50/05.10.2010г. по гр. д. № 58/2010 г. на Котелския районен съд  ИЗЦЯЛО, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Г.Д.Г. чрез адв. С.Г. ***– котел искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на Заповед №  А-21/04.02.2010г. на Кмета на Община – Котел, като незаконосъобразна и да бъде признато уволнението  за неправилно, да бъде възстановен ищецът на заеманата от него преди длъжност „старши специалист масов спорт” в Община – Котел и да бъде осъдена Община – Котел да му заплати  следващите се обезщетения.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на Община – К. гр. К., ул. „В.” № * с Булстат 000590540, представлявана от Кмета Х. Р. К. сумата от 903,19 лв. /деветстотин и три лева и 19 ст/, представляваща направените по делото разноски пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: