Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 27

        гр.Сливен, 02.03.2011 г.

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 585 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно – бързо, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 317 и чл. 310 от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 189 от 28.10.2010 година, постановено по гражданско дело № 469/2010 година по описа на РС - Нова Загора, с което са отхвърлени като недоказани предявените от И.В.Ж. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,във вр. с  чл. 225 ал. 1 от КТ, за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповед № 444/31.05.2010 година на Кмета на  Община Нова Загора за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “Директор на Исторически музей - Нова Загора” и за присъждане  на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5 000 лева.

Въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните норми. Прави оплакване, че решаващият състав на РС - Нова Загора е допуснал процесуални нарушения, свързани с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, отнасящи се до елементите от фактическия състав на основанието, въз основа на което е прекратено трудовото му правоотношение, а именно по чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ. Счита, че в решението си РС – Нова Загора, съвсем необосновано приема, че „прекият ръководител е направил преценката си, което е негово право съгласно КТ”, без да е ясно как точно и при какви критерии на съпоставка и сравнение е извършена тази преценка. В тази връзка прави оплакване за немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и изтъква, че в нея не е посочено конкретно и точно, кои ръководни качества не притежава той. Във връзка с това твърдение, прави свой коментар на събраните по делото доказателства, за да обоснове възражението си за несъответствие между фактическите и правните основания в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, обуславящи нейната незаконосъобразност. Счита, че неправилната преценка на доказателствата по делото е довело до незаконосъобразното отхвърляне на основния иск и съответно – на обусловените от него претенции по т. 2 и т.3 на ал. 1 на чл. 344 от КТ.

От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 189 от 28.10.2010 година, постановено по ГД 469 по описа на РС – Нова Загора за 2010 година, кото незаконосъобразно и необосновано и вместо него постанови друго по същество, съгласно, което да бъде призната за незаконосъобразна и отменена заповед №444/31.05.2010 година, издадена от Кмета на Община Нова Загора, с която трудовото правоотношение на И.В.Ж. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ,  да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност ”Директор на Исторически музей - Нова Загора” и да му бъде присъдено  обезщетение по чл. 344, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, /предоставен от РС- Нова Загора/ от пълномощника на въззиваемата страна пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, вх. № СД-02-08-3832/09.12.2010 година по вх. рег. на РС - Нова Загора съгласно, който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци, а е правилно и законосъобразно. Излагат се конкретни аргументи, целящи опровергаване на направените с въззивната жалба оплаквания. След привеждане на въззивната жалба в съответствие с изискванията за редовност, на въззиваемата страна е предоставен срок за отговор и от въззивната инстанция в рамките, на който такъв пред СлОС не е депозиран.

Въззиваемата страна претендира СлОС да постанови решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт.

         Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

         С мотивирано определение в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при наличието на изискванията на чл. 262 от ГПК е приел въззивната жалба за допустима.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. До обявяване на устните състезания за приключили от въззивника не е направено искане за присъждане на разноски. Списък по чл. 80 от ГПК по делото няма представен.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се представлява от представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа изразеното с отговора становище. Моли жалбата да не се уважава, а да се потвърди обжалваното решение. В депозирания по делото отговор е заявено искане за присъждане на разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страната не е направили възражения, доказателствени и процесуални искания.

Въз основа на събраните от двете инстанции доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, е работил във въззиваемата община на длъжност ”Директор на Исторически музей - Нова Загора” по силата на трудово правоотношение, възникнало от сключен на 01.02.1985 г. трудов договор № 5, за срок от шест месеца. Със заповед № 444/31.05.2010 година, издадена от кметът на Община Нова Загора било прекратено трудовото правоотношение на И.В.Ж., заемащ длъжността ”Директор на Исторически музей - Нова Загора” на основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 31.05.2010 година. С нея било разпоредено и изплащане на служителя на дължимите му обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, и чл. 220 от КТ – за неползван платен отпуск, за неспазен срок на предизвестие.

Кмета на община Нова Загора, за да издаде заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – въззивник, се е позовал на устни оплаквания при срещи с ръководството на Общинска администрация, писмени сигнали, касаещи дейността на ищеца, на доклад от извършена планова одитна проверка на Исторически музей гр. Нова Загора, на резултатите от проверка на „Инспекция по труда” гр. Сливен, докладна записка на служители от Исторически музей гр. Нова Загора и свързаното с нея писмо от Министерството на културата. Констатирал е „множество  сериозни нарушения”, което  му  е  дало  основание  да прецени, че И.В.Ж. не притежава качества за ефективно изпълнение на заеманата от него длъжност, тъй като през времето за което е изпълнявал заеманата длъжност, след възстановяването му от съда, същият не е успял да организира работата на Историческия музей - Нова Загора в съответствие с изискванията на нормативните актове, да сплоти и респектира колектива, поради незнание и/или незачитане на одобрените правила за извършване на разходи в повереното му звено и е допускал извършването на разходи и поемане на задължения в нарушения на тези правила, Закона за счетоводството и Закона за финансовото и управление контрол в публичния сектор и не е търсил отговорност от подчинените му служители, които отговарят за законосъобразното разходване на средствата на музея. Мотивирана по този начин заповедта за прекратяване на трудовото  правоотношение е връчена на И.В.Ж. на 31.02.2010 година, при условията  на  отказ,  удостоверен с подписа  на  двама  поименно  посочени свидетели.

Не е установен размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, не се установи същият да е останал без работа след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, както и евентуално – за какъв срок.

На 09.06.2010 година уволненият служител предявил пред РС - Нова Загора искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 и чл. 225 ал. 1 от КТ, за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – ”Директор на Исторически музей - Нова Загора” в Община Нова Загора и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5.000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на тези от събрани по делото от двете инстанции писмени доказателствени, които прецени като годни, допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора решаване. Останалите не коментира, тъй като ги счете за неотносими и като такива не допринасящи за изясняване на спора от фактическа страна.

 Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

С оглед обхвата на жалбата, то е изцяло допустимо.

Същото, обаче, е ЧАСТИЧНО неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено по отношение на иска за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповед № 444/31.05.2010 година на Кмета на община Нова Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение на И.В.Ж. и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “Директор на Исторически музей - Нова Загора”.

В останалата обжалвана част – по отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а решението в тази част – да се потвърди.

Съгласно задълженията си по чл. 140, във връзка с чл. 146 от ГПК, РС е изготвил доклад по делото, произнесъл се е по исканията, квалифицирал е исковете, определил е подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест за тях върху страните, като им е указал за кои факти не са посочени доказателства.

Основанието, на което работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителя е това по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – “липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”. За тази хипотеза законодателят е предвидил, че липсата на качества за изпълнение на работата трябва да се преценява с оглед изискванията на трудовата функция на работника или служителя – в случая тези за длъжността ”Директор на Исторически музей - Нова Загора”. Липсата на качества за изпълнение на работата трябва да бъде установена и доказана. Тя трябва да съществува като обективен факт и да отразява едно трайно състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция. При това положение, в акта си работодателят е следвало задължително да посочи точно, ясно и конкретно кои са тези липсващи качества (професионални или личностни умения, опит, знания, навици, природни дадености), които са мотивирали преценката му, защото това основание за уволнение е от категорията на безвиновните и е недопустимо то да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Вместо това обаче в случая мотивите на заповедта, видно от начина, по който са били описани, са свързани именно с хипотеза на нарушение на трудовата дисциплина - /изброени в обжалваното решение – страница втора на лист 84, пасаж последен – „Първа насока..”/, което неизпълнение на трудови задължения по съществото си попада във фактическия състав на нормата на чл. 187, т. 9 и т. 10 от КТ. Виновното неизпълнение на задължения обуславя дисциплинарна отговорност, а не прекратяване на трудовия договор поради обективни причини, свързани с липсата на качества на служителя. Както в заповедта, така и в хода на делото, работодателят обосновава извода си за тази липса на качества с констатирани от устни оплаквания при срещи с ръководството на Общинска администрация, писмени сигнали, касаещи дейността на ищеца, на доклад от извършена планова одитна проверка на Исторически музей гр. Нова Загора, на резултатите от проверка на „Инспекция по труда” гр. Сливен, докладна записка на служители от Исторически музей гр. Нова Загора и свързаното с нея писмо от Министерството на културата, дисциплинарни нарушения, за част от които на ищеца са искани обяснения. В тази връзка, позоваването на обстоятелства за неизпълнение на задължения, свързани с неспазване на законови норми за дисциплина или такива, произтичащи от наличната по делото длъжностна характеристика, не е относимо към приложеното от работодателя основание за уволнение, защото включва в съдържанието си нарушение на задължения, произтичащи от характера на работа, а не безвиновни основания. Изброени в обжалваното решение – страница първа на лист 85, „Втора насока…”/, основания са извлечени от докладчика по първоинстанционното дело, без в мотивите на заповедта да се посочени като липсващи качества /професионални или личностни умения, опит, знания, навици, природни дадености точно, ясно и конкретно/. Налице е липса на мотивираност на заповедта за уволнение, отговаряща или намираща се в съответствие с описаната причина за прекратяване на договора, което е съществен порок на атакувания акт, водещ както до нарушаване на законните права и интереси на уволнения, свързани с възможността му за осъществяване на ефективна защита, така и до препятстване на възможността за провеждане на съдебен контрол. Отсъствието на конкретно позоваване на определени обстоятелства, формиращи състава на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, както и недоказването на този фактически състав, се явява предпоставка за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а като последица от това - и за възстановяването на работника на длъжността, която е заемал-”Директор на Исторически музей - Нова Загора”.

От друга страна следва да се отбележи, че тежестта за доказване в съдебния процес при иск за признаване незаконността на уволнението лежи върху работодателя – той трябва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си.

Това в случая не е направено. Работодателят не е ангажирал достатъчно годни и относими доказателства в подкрепа на изложеното в заповедта – липсата на професионални качества умения и навици на ищеца. Макар съдът да му е указал тези подлежащи на доказване факти, и да го е натоварил с тежестта за това, ответникът не е ангажирал доказателствени средства в тази насока, поради което настоящият състав приема, че те не са осъществени.

Следователно извършеното със Заповед № 444/31.05.2010 година, издадена от кметът на Община Нова Загора уволнение се явява незаконосъобразно и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, следва да бъде отменена.

Уважаването на обуславящия главен иск води до уважаването и на допълнителния по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ  и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – ”Директор на Исторически музей - Нова Загора”.

Що се отнася до третата претенция – по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ, основателността й по начало е предопределена освен от признаването на уволнението за незаконно и от действителния факт на оставане без работа. Тъй като, обаче, това обстоятелство, съгласно процесуалните правила, подлежи на доказване от страна на ищеца и съдът му е указал това, както и че не сочи доказателства за факта на оставане без работа, за периода и за размера на последното си възнаграждение, но той не е проявил активност и надлежно процесуално поведение и не е ангажирал съответните доказателствени средства, този иск, поради недоказаността си, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

След като правните изводи на двете инстанции частично се разминават, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени по отношение на първите два иска и вместо него се постанови ново, с което те бъдат уважени, а по отношение на третия иск решението на РС следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции по правило е съразмерно на уважената част от исковете, но в конкретния казус с оглед заявената единствено от въззиваемата страна претенция той следва да получи заплащане от въззивника на такива в размер на 100 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. Това налага присъждането за разноски по решението на РС – Нова Загора  до  бъде  отменено  в частта над сумата от 50 лева и допълнително за  настоящата инстанция да се присъди на  въззиваемата страна сумата от 50 лева, представляваща част от платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 24/17.01.2011 година.

За ясното следва да се отбележи, че присъдените на ответника от първоинстанционния съд разноски, направени пред РС- Нова Загора като  възнаграждение за  вещо лице, не се включват от настоящата  инстанция при изчисляването на следващите се на въззиваемата  страна разноски по причина, че същите са направени във връзка с опровергаване основателността  на  исковите  претенции по чл. 344 ал. 1 т.1 и 2 от КТ , по отношение на  които  настоящата  инстанция  прецени, че  решението  е  незаконосъобразно.

Ръководен от гореизложеното съдът          

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 189/28.10.2010 година, постановено по гр.д. № 469/2010 година по описа на РС Нова Загора В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от И.В.Ж. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:

-  за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,

- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – ”Директор на Исторически музей - Нова Загора” и

-  за присъдените на Община – Нова  Загора разноски в размер на сумата над 50 лева до 300 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА

 

                                             П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ Заповед № 444/31.05.2010 година, на Кмета на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ – “липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”, е прекратено трудовото правоотношение с  И.В.Ж., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВАЗСТАНОВЯВА И.В.Ж. на заеманата преди уволнението длъжност – ”Директор на Исторически музей - Нова Загора”.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 189/28.10.2010 година, постановено по гр.д. № 469/2010 година по описа на РС Нова Загора В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от И.В.Ж. иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ , във вр. с  чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5.000 лева, и са  присъдени  на  Община Нова Загора разноски  направени пред първата инстанция до сумата 50.00 /петдесет/ лева  като ПРАВИЛНО.

 

ОСЪЖДА И.В.Ж. с ЕГН – ********** ***, ж. к.” З.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. * ДА ЗАПЛАТИ на Община Нова Загора направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 50.00 лева / петдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес - 02.03.2011 година.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                        2.