Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 31

 

гр. Сливен, 22.02.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

АТАНАС СЛАВОВ

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  587 по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ответника в първоинстанционното производство против решение № 653/27.10.2010 г. по гр. д. № 660/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е осъден въззивникът-ответник да заплати на въззиваемия ищец сумата от 12400 лв. подлежаща на връщане на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като недължимо получена, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2010 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати направените разноски по делото.

Във въззивната жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не уважил исканията за събиране на доказателства и без да анализира събраните писмени, позовавайки се само на съдебна практика, е постановил порочно решение с груби нарушения на материално-правните и процесуалните правила. В жалбата се прави разбор на събраните доказателства , въз основа на който се достига до извод, че искането за отмяна на постановеното съдебно решение се обосновава на тезата, че не са възприети писмените доказателства по делото, без да са оценени всички факти и обстоятелства и не е допуснато събирането на други доказателства, свързани с прякото и пълно доказване, което е възложено на ответника, но не е допуснато.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се заявява, че решението е правилно, обосновано и постановено при  пълно спазване на съдопроизводствените правила. Изводите на съда почиват на правилен разбор на фактите по делото, изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни, и представлява опит за интерпретативно изопачаване на правилата на ГПК.  Ответникът в първоинстанционното производство не се е възползвал от процесуалната възможност да предяви насрещен иск или да направи материално правни възражения за прихващане и не е използвал някаква друга процесуална фигура, която му дава правото да въведе в спора и други факти, а същевременно е поискал от съда произнасяне по тях. Поради това спорът се ограничил до искането на ищеца да бъде осъден ответника да му върне парична сума, която според ищеца последният е получил без основание. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В  жалбата са направени доказателствени искания, но с определение от 04.01.2011 г. съдът ги оставил без уважение.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, че съдебният акт трябва да бъде потвърден.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна. Районният съд правилно е преценил, че предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД и че са несъстоятелни доводите на ответника-въззивник, които са поддържани в жалбата за недопустимост на процеса , поради наличие на друго производство между същите страни. Безспорно е обаче, че другото производство касае предявен и разгледан иск по чл. 240 от ЗЗД, а по настоящото дело е предявен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.  Съдът е направил извод, че претенцията е основателна, тъй като в този случай ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и той следва да докаже само даването.  В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. В конкретния случай съдът правилно е констатирал, че ответникът е направил общи възражения и не е доказал конкретно основание за получаване на сумата. Безспорно е установено, че сумата е дадена от ищеца на ответника и с оглед на влязлото в сила съдебно решение между страните няма сключен договор за заем. Поради това ответникът е трябвало да докаже основанието за получаване на сумата. И във въззивната жалба се съдържат възражения против решенето, те действително имат характер на твърдения, които могат да бъдат предмет на някаква насрещна престация, но след като  са останали изолирани, поради своята недоказаност, районният съд правилно е преценил, че в конкретния случай исковата претенция по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена. С оглед на изложеното първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено.

Не се установи районният съд да е допуснал такива нарушения на процесуалните правила,  за каквито се навеждат доводи в жалбата и които да са опорочили постановяването на съдебния акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,  въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

По делото не са претендирани разноски от въззиваемия, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

  Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 653/27.10.2010 г. по гр. д. № 660/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: