РЕШЕНИЕ                                 

28.04.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря М.Л. като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА гр.д. № 588  по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по искове – предявени на основание чл. 422 от ГПК за признаване същетвуването на вземане с правно основание по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба М.Д.Ч. твърди, че ответницата Н.Г.С. се е задължила чрез запис на заповед, издаден на 15.05.2010г. да му заплати думата от 39000лв. В деня на падежа не е извършено плащане, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по и изпълнителен лист. Молбата е била уважена и е образувано и.д. № 20102230400232 по описа на ДСИ при РС- Сливен.

На 24.06.2010г. ответницата като длъжник е подала възражение, че не дължи плащане на сумата, поради което с определение от 16.07.2010г. по ч.гр.д. № 2926/10г. на РС – Сливен изпълнението е спряно.

Посоченото по-горе определя правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване съществуването на вземането по записа на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което моли съда въз основа на посочените по-горе обстоятелства да постанови решение, с което да призна за установено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответницата в размера на 39000лв., дължима по запис на заповед от 15.05.2010г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 780лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, както и сумата от 3945лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Във връзка с оспорванията на ответницата ищецът уточнява, че записът на заповед е издаден във връзка с каузално отношение – предоставен заем на ответницата от общо 39000лв. – 15000лв. към 21.07.2009г. и 24000лв. към 17.11.2009г., за което е подписан саморъчно изготвен „договор за заем” от 17.11.2009г., без посочена дата за връщане на сумите. Поради неизпълнение на задължението за връщане на сумите след няколкократно отправените покани за плащане се е стигнало до издаването на записа на заповед от 15.05.2010г. за сумата от 39000лв. Претендира и деловодни разноски за платена д.т. и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Възраженията си ответницата основава на твърденията, че липсва воля от нейна страна за задължаване да плати на падежа сумата от 39000лв., като издадения запис на заповед е привиден. Счита, че се касае за измама от страна на ищеца, който я е подвел да издаде записа на заповед, въвеждайки я в заблуждение, като записа на заповед е издаден от нея със съзнанието, че ищецът няма да търси плащане. По реда на чл. 143, ал. 2 и чл. 144, ал. 1 от ГПК във връзка с уточненията от страна на ищеца относно каузалното отношение поддържа, че заемното правоотношение за сумата от 24000лв., касае търговската дейност на страните и тя е изпълнявала задълженията си по него. Оспорва наличието на връзка между това каузално отношение и издадения от нея запис на заповед, както и получаването в заем на сумата от 15000лв. Първоначално е оспорена истинността на представената от ответника разписка за получаването в заем на сумата от 39000лв., именувана „договор за заем” от 17.11.2009г., като в последствие оттегля това твърдение и признава, че положеният подпис е неин.

В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител по пълномощие – адв. Г. М. *** поддържа предявения иск. В представеното по същество становище поддържа, че не се доказват твърденията на ответницата по оспорването на предявения иск и на доказателствата, като включително от представените от нея доказателства се установява както наличието на каузално отношение, така и валидността на абстрактната сделка обусловена от него.

Ответницата лично и чрез пълномощник –адв. А. С. ***, поддържа становище за неоснователност на предявения иск, т.к. от доказателствата следва да се приеме, че договорът за заем е във връзка с търговската дейност на страните и е само за сумата от 24000лв., а не за 39000лв., ищецът не е доказал предоставянето в заем на сумата от 15000лв. и липсва уговорка за плащането на лихви по кредита от 24000лв., и не се установява твърдяната от ищеца обезпечителна функция на записа на заповед от 15.05.2009г.

Въз основа на събраните по делото допустими и относими доказателства по предмета на делото и съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установяват следните фактически обстоятелства:

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2926/10г. по описа на РС – Сливен. Въз основа на представения със заявлението запис на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1970/04.06.2010г., с която на ответницата Н. Г. С. е разпоредено да заплати на ищеца – М. Д. Ч. сумата 39000лв., представляваща задължение по запис на заповед от 15.05.2010г., издаден в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 39000лв., считано от 07.06.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 780 лв., представляваща деловодни разноски.

Заповедта е съобщена с връчването на ПДИ на ответницата на 14.06.2010г., а на 24.06.2010г. от нея е подадено възражение, че сумата не се дължи, като с определение от 16.07.2010г. е спряно принудителното изпълнение по заповедта за изпълнение.

Възражението за недължимост с указания за установяване на вземанията по съдебен ред е съобщено на ищеца на 30.07.2010г. и в едномесечния срок по чл. 415, ал. 2 от ГПК е предявен иск за това – предмет на настоящото производство.

Записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е подписан от ответницата, съдържа имената на ответницата като издател, дата на издаване – 15.05.2010г. Посочено е място на издаване – гр. Сливен, съдържа безусловно обещание да заплати на ищеца – М. Д. Ч. *** на 30.05.2010г., като приносителя е освободен от разноски за извършване на протест поради отказ за плащане.

Във връзка с личното възражение на ответницата относно валидността на записа на заповед ищецът твърди, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължението на ответницата за връщане на предоставени в заем на два пъти суми – 15000лв. през юли 2009г. и 24000лв., за което на 17.11.2009г. ответницата е подписала разписка, именувана „договор за заем”, в която удостоверява, че е получила в заем сумата от 39000лв. и, която се задължава да върне.- В разписката не е посочен падеж на задължението за връщане.

Характерът на представения частен документ като разписка, а не договор, следва от обстоятелството, че същият е подписан само от ответницата и съдържа само нейно волеизявления.

От допълнително изразеното становище на ответницата по твърденията на ищеца във връзка с отговора на исковата молба и от представените доказателства – платежно нареждане от 17.11.2009г., се установява безспорно, че на ответницата в качеството й на ЕТ „Хели стар – Н.С.”, е получила на 17.11.2009г. от ответника като ЕТ „Мишел – М.Ч.” по договор за заем сумата от 24000лв.

Спорът по делото във връзка с фактическите обстоятелства е свързан с твърденията за получаването от ответницата освен на сумата от 24000лв., но и на сумата от 15000лв. през м. юли 2009г.

За доказване на спорните обстоятелства ищецът се позовава на платежни нареждания от 21.07.2009г. за сумата от 15000лв. и от 17.11.2009г. за сумата от 24000лв., на разписката от 17.11.2009г. издадена от ответницата относно получена от нея сума в размер на 39000лв.

Получаването от ответницата в заем на сумата от 15000лв. над размера от 24000лв. следва да се счита доказано посредством издадената от нея на 17.11.2009г. разписка. Ответницата не оспорва подписа си и не се доказват по делото обстоятелства, които сочат на привидност на изразеното съгласие. Доказването на привидността на документа е обвързано съгласно чл. 165, ал. 2 от ГПК от изискването за наличие по делото на изходящи от насрещната страна документи или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно това твърдение. В тази връзка ответницата се позовава на счетоводните записвания на ищеца относно дейността му като едноличен търговец, във връзка с което по делото е представеното извлечение от аналитичен регистър по сметка 501/1 на ЕТ „Мишел – М.Ч.”, за периода 17.11.2009г. и от което е видно, че на тази дата е усвоен по сметка кредит от „Юробанк И ЕФ ДЖИ България” АД в размер на 24000лв.

Нито от това извлечение, нито от наличието на други счетоводни записвания от страна на ищеца във връзка с търговската му дейност не би могло да се предположи с каквато и да било степен на вероятност, че чрез издадената разписка ответницата само привидно е удостоверила получаването в заем на сумата от 15000лв. над размера от 24000лв.

Макар за задълженията си във връзка с търговската дейност едноличните търговци да отговарят с цялото си лично имущество, както поетите от тях задължения, така и вземанията им като физически лица и участници в гражданския оборот – възникнали извън търговската им дейност, не подлежат на осчетоводяване. При всички случаи, дори да се касае за стопанска операция, подлежаща на осчетоводяване, която да не е отразена или да е отразена невярно в търговските книги на ищеца, това би довело до извод за нарушение на фискалната дисциплина, което обаче е без значение в случая. Спорът за съществуване на вземането по записа на заповед от 15.05.2010г. произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, поради което аргументацията от противното според правилата за доказване – установени в нормите на чл. 55, ал. 1 от ТЗ и чл. 182 от ГПК, е несъстоятелна. Следователно и независимо от обстоятелството, че във връзка с търговската си дейност не се доказа ищецът да е осчетоводил вземания по договор за заем за сумата над 24000лв., по делото не би могло само от това да се прави извод за вероятност на твърдението за привидно вписване в разписката от 17.11.2009г. на сумата от 39000лв. като получена в заем вместо само 24000лв.

Противоречи на формалната логика и обяснението на ответницата – дадено по реда на чл. - 176, ал. 1 от ГПК, че е вписала в разписката от 17.11.2009г. сумата 39000лв. вместо 24000лв. само за пред банка с цел осъществяване на банков превод. Няма никакви данни така наречения „договор за заем” от 17.11.2009г. да е представян пред банка, нито за осъществяване на банков превод в размер на 39000лв. На 17.11.2009г. съгласно представеното платежно нареждане е извършен превод на сумата от 24000лв., като от ищеца е изтеглена и сума в размер от 15000лв., но повече от три месеца преди датата, на която е издадена разписката от ответница.

Във връзка с установеното между страните заемно правоотношение по делото следва да се приеме за доказано твърдението на ответницата, че е погасила част от задълженията си чрез изплащането на ръка суми от по 1000лв., внесени от ищеца по сметка на ЕТ „Мишел – М.Ч.” с платежни нареждания от 23.12.2009г., 21.01.2010г., 31.03.2010г., 23.04.2010г., както и сумата от 1000лв. съгласно РКО № 224/25.05.2010г., издаден от ЕТ „Хели стар – Н.С.” – общо 5000лв. Разходният касов ордер е подписан от ищеца като получател на сумата, а датите на платежните нареждания за направени от ищеца вноски, съответстват на платежните нареждания за изтеглени от ответницата суми. Освен това в обясненията на ищеца се съдържа признание за получаването на тези суми от ответницата, като същите обяснения не следва да бъдат кредитирани относно това, че с тях се погасяват лихви, т.к. по делото не са ангажирани други доказателства за такава уговорка между страните.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявения иск е частично основателен, относно съществуването на вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение до размера от 34000лв. във връзка с издадения запис на заповед от 15.05.2010г., заедно със законната лихва върху тази суча, считано от 07.06.2010г., както и за сумата от 680лв., представляваща заплатени в заповедното производство разноски, като над тези размери предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Правната квалификация на предявения иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 537 от ТЗ се определя от посочените в исковата молба обстоятелства за материалното правоотношение като основание за съществуване на неизпълненото задължение за заплащане на сумата от 39000 лв. съгласно издаден от ответницата на 15.05.2010г. запис на заповед, а на каузалното отношение – въведено с оглед възраженията на ответницата – по чл. 240 от ЗЗД. Основанието за съществуване на вземането е издадения запис на заповед, като доводите за наличието на каузално отношение имат само уточняващ характер. Абстрактният характер на задължаването с менителничен ефект житейски обичайно е обвързано от каузално правоотношение като мотив при волеобразуването за издаване на ценната книга. От това произтича и противопоставеното от ответницата като издател лично възражение за липса на воля за задължаване за плащане на сумата от 39000лв., което определя правната квалификация на възражението по чл. 26 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД Посочената връзка определя релевантността на каузалното отношение за действителността на волеизявлението на ответницата да се задължи за изплащане на посочената в записа на заповед сума и за оспорването й поради привидност. Основанието за изпълнение на задължението за връщане на сумата по договора за заем е обвързано функционално от предаването от ищеца на определената в договора сума на ответницата и постигането на съгласие чрез съвпадане на насрещни волеизявления, че тя ще бъде върната при поискване или на предварително уговорен падеж.

Авторството на волеизявлението на ответницата обективирано чрез положения от нея в разписката от 17.11.2009г. подпис не се оспорва и въз основа на него следва да се приеме, че сумата от 39000лв. й е била предадена от ищеца и съответно е получена срещу задължението да я върне. При липсата на доказана уговорка относно падежа на задължението по договора за заем, същият се определя по правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – при поискване.

С оглед доказването от ищеца на каузално отношение – договор за заем на парична сума от 39000лв., съответстваща на сумата – посочена в записа на заповед от 15.05.2010г. следва да се приеме за недоказано и неоснователно възражението на ответницата за нищожност на записа на заповед като привиден във формата на абсолютна симулация. От установените по делото данни във връзка с каузалното отношение – договор за заем в размера на 39000лв., се налага извода, че чрез издадения запис на заповед ответницата се е задължила валидно да заплати сумата от 39000лв.

Недоказано и несъстоятелно с оглед установените по делото действителни каузални отношения между страните е възражението на ответницата за унищожаемост на записа на заповед като издаден посредством въвеждането й в заблуждение, че ищецът няма да търси плащане. Липсват каквито и да било доказателства за наличието на поведение от страна на ищеца, чрез което да е създал и поддържа у ответницата заблуждение относно наличието на задължаване по записа на заповед. Твърденията, че издадения запис на заповед следвало да бъде представен пред други контрагенти на ищеца не се подкрепят от никакви данни и е напълно несъстоятелно по изложените по – горе съображения твърдението й, че разписката за получени в заем парични средства в размер на 39000лв. е следвало да бъде представена пред банката като основание за разрешаването на кредит.

С оглед установената по делото връзка и обусловеност на правоотношенията по записа на заповед и договора за заем, следва да се счита, че задължението по записа на заповед е погасено до размера, до който е погасено задължението по договора за заем – в размер на 5000лв. В тази връзка се представиха годни писмени доказателства, като липсват доказателства за уговорка за заплащане на лихви - посочена в обясненията на ищеца по чл. 176, ал. 1 от ГПК.

С оглед гореизложеното съдът следва да постанови решение, с което да признае съществуването на вземане по записа на заповед от 15.05.2010г. до размера от 34000лв., като над този размер и за съответстващия му размер от разноските за издаване на заповед за изпълнение предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 680 лв. – заплатена д.т. по настоящото дело и за сумата от 3439,23лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на М.Д.Ч., ЕГН ********** *** 22 В 12, съществуват вземания спрямо Н.Г.С., ЕГН ********** *** 33 В 12 за сумата от 34000лв. (тридесет и четири хиляди лева) по издадена на 15.05.2010г. в гр. Сливен запис на заповед, както и за законната лихва върху главницата от 34000лв. считано от 07.06.2010г. до окончателното изплащане, за които по ч.гр.д. №.2926/10г. на РС - Сливен е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1970/08.06.2010г., включително и за посочените в нея деловодни разноски в размер на 680лв., като

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за съществуване на вземане съгласно заповед за незабавно изпълнение № 1970/08.06.2010г. издадена по ч.гр.д. № 2926/10г. по описа на РС- гр. Сливен над размера на главницата от 34000лв. до пълния размер от 39000лв., както и за законната лихва върху разликата над 34000лв. до пълния размер от 39000лв., както и за направените разноски по издаване на заповедта за незабавно изпълнение над размера от 680 лв. до размера от 780лв.

 

ОСЪЖДА Н.Г.С. да заплати на М.Д. Ч. сумата от 4119,23лв. (четири хиляди сто и деветнадесет лева и 23 ст.) представляваща заплатена по настоящото дело разноски за д.т. и адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ искането за деловодни разноски над размера от 4119,23лв. до размера от 4725лв. като неоснователно

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: