Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 37

Сливен, 05.05.2011 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

 

при участието на секретаря ………П.С........................……………….

в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………гр. дело № 589  по описа за 2010 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.

          Ищците твърдят в исковата си молба че на 04.08.2010г., ответникът С., управлявайки лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК №  59 80 НС, на бул. „Братя Миладонови” гр. Сливен, на пешеходна пътека тип „зебра” , в нарушение на правилата за движение, вместо да спре и пропусне пешеходката Ц.П., предизвикал сблъсък, в резултат на който на същата били причинени увреждания, несъвместими с живота и тя починала.  Твърдят че са наследници – синове на Ц.Т.П., б.ж. на гр. Сливен, починала на 04.08.2010г.

За деянието си ответникът Д.П.С., се признал за виновен  по НОХД № 569/10 на СлОС и сключил с ОП-Сливен споразумение, с което приел да изтърпи наказание, като споразумението е одобрено с протоколно определение от 15.11.2010г .

          Твърдят че към момента на своята смърт, майка им бил в прекрасно за възрастта си здраве, жизнена и социално активна. Те били взаимно много привързани един към друг, помагали си взаимно и между тях царяла обич и уважение. Твърдят че загубата на майка им, им е причинила неимоверни морални вреди, тъй като те са страдали от нейната смърт и загубата й не може да бъде преодоляна от тях и от семейството на ищеца Т.П.. Особено тежка се отразила смъртта на Ц.П. на ищеца В.П., който страда от психично заболяване и за когото тя е полагала грижи от битов характер и е била основна морална подкрепа. Твърдят че нейната смърт ще наложи  коренна промяна на ежедневието и на двамата, тъй като втория от ищците ще се наложи да поеме непосредствените грижи за първия от тях.

          Твърдят че гражданската отговорността на водача на автомобила била застрахована при ответника „ХДИ Застраховане” АД.  Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника „ХДИ Застраховане” АД да заплати на ищеца В.П. сумата 100 000лв. и на ответника Т.П. сумата 75 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майка им Ц.П..  Претендират лихви от датата на увреждането и разноски.

          Евентуално, в случай че исковете против първия ответник бъдат отхвърлени, молят съда да постанови решение, с което осъди ответника С. да им заплати посочените суми, ведно със законната лихва за забава и разноски.

          В депозирания писмен отговор ответникът „ХДИ Застраховане” АД гр. София оспорва иска по размер, като твърди че търсената сума не съответства на степента и характера на търпените неимуществени вреди, както и противоречи на установената практика за размера на обезщетенията., ведно със законната лихва от датата на съобщаване на застрахователното събитие, а не от датата на увреждането. Твърди че пострадалата е допринесла с поведението си за настъпваното на вредоносния резултат, поради което обезщетението следва да се редуцира.

          Ответникът С.,, чрез депозирания писмен отговор, признава иска по основание и изложените в исковата молба факти.

          В с.з. представителят по пълномощие на ищците поддържа предявените искове.

          Първият ответник, чрез представителя си по пълномощие, моли решението да бъде съобразено със съдебната практика по този род дело и да бъдат разпределени разноските.

          Вторият от ответниците, чрез процесуалния си представител, моли съда да уважи иска по отношение на „ХДИ Застраховане” АД.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 04.08.2010г., ответникът С., управлявайки лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК №  59 80 НС, на бул. „Братя Миладонови” гр. Сливен, на пешеходна пътека тип „зебра” , в нарушение на правилата за движение, вместо да спре и пропусне пешеходката Ц. П., предизвикал сблъсък, в резултат на който на същата били причинени увреждания, несъвместими с живота и тя починала на 05.08.2010г. 

          С влязло в сила Споразумение, одобрено с протоколно определение от 15.11.2010г. по НОХД № 569/2010г. на СлОС, подсъдимият Д. С. се е признал за виновен за това че на 04.08.2010г. в гр. Сливен, при управление на лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК №  59 80 НС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5 ал.2т.1 от ЗдвП и чл. 119 ал.1 от ЗдвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ц.Т.П., настъпила на 05.08.2010г., престъпление по чл. 343 ал.1 б. “в”, във вр. чл. 342 ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация и е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

          За процесния автомобил е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „ХДИ Застраховане” АДгр. София, полица № 01448840342/10.12.2009г. със срок на действие от 31.12.2009г. до 30.12.2010г.  

          По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява че водачът на лекия автомобил „Рено Клио” е имал възможност да предотврати ПТП, тъй като в момента на навлизане на пешеходката на платното се е намирал на разстояние 89м., а разстоянието на опасната зона е около 29м. С поведението си пешеходката не е допринесла по никакъв начин за настъпването на ПТП.

          От събраните по делото гласни доказателства се установява че починалата Ц.П. и ищците, нейни синове , са били в отлични взаимоотношения. Тя е била в отлично за възрастта си здраве, жизнена и активна. Отношенията между тях са били такива  на взаимна привързаност и обич, както и на морална и материална взаимопомощ. Те са преживели изключително тежка нейната загуба, тъй като са се лишили от човека който ги е обичал безрезервно и когото са обичали и към когото са били синовно привързани.

          Първият от ищците В.П. страда от психично заболяване „шзофрения параноидес”, видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК Бургас № 0586/17.04.2003г. Той не е работил и е живеел в едно домакинство с починалата. Тя е полагала всички грижи по ежедневното му битово обслужване. Освен това, тъй като с оглед характера на своето заболяване, той е имал проблеми с общуването с околните, неговата майка е била тази, която е опосредявала това общуване и вдъхвала чувство на увереност и психически комфорт. Смъртта й е довела до коренна промяна в ежедневието на този ищец и му се е отразила негативно и в по-голяма степен отколкото загубата на родител за здрав възрастен човек.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в достоверността  на показанията им. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и обективността на вещото лице.

          На основание чл. 300 от ГПК, споразумението по наказателното производство, имащо характер на присъда е задължително за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главните искове с правно основание чл. 226 ал.1от КЗ:

          Същите са основателни и доказани, но са предявени в завишен размер. Налице са условията на цитираната  разпоредба за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.

          Вторият от ответниците с противоправното си деяние, което е извършено виновно е причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се  в претърпени от тях болка и страдание от загубата на майка им. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане от ответника С..

Гражданската отговорност на управляващия лекия автомобил с който е причинено ПТП е застрахована при първия от ответниците.

                Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост и с оглед установената практика за този вид обезщетения. Не се доказа твърдението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което и не са налице условия за редуциране на размера на обезщетението.

          По отношение на ищеца В.С., съдът намира че следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на  70 000лв., тъй като видно изложените фактически констатации същият е претърпял неимуществени вреди в по-голяма степен и загубата на майка му, макар че той е пълнолетен, се е отразила повече от обичайното на начина му на живот.

          По отношение на ответника Т.П. следва да бъде определено обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на родите, към който той е бил синовно привързан.

Исковете до пълните им размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Основателно е и искането за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането  - 05.08.2010г. до окончателното й изплащане. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

          Ответникът дължи държавна такса по сметка на Сливенския окръжен съд в размер на 4 800лв., както и на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 823 лв.

 

ІІ. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА “ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. София, 1000, ул. “Г.С.Р.” № 99, ЕИК 130427863, представлявано от П.В.А. да заплати на В.М.П. ЕГН ********** *** сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от Д.П.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата. 

          ОСЪЖДА “ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. София, 1000, ул. “Г.С.Р.” № 99, ЕИК 130427863, представлявано от П.В.А. да заплати на Т.М.П. ЕГН ********** *** *-*-* сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от Д.П.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА “ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. София, 1000, ул. “Г.С.Р.” № *, ЕИК 130427863, представлявано от П.В.А.  да заплати на В.М.П. и Т.М.П. направените разноски в размер на 823лв.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА “ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. София, 1000, ул. “Г.С.Р.” № *, ЕИК 130427863, представлявано от П.В.А., да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен сумата 4 800 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :