РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 09.03.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДЕВЕТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  М.Л. и в присъствието на Прокурора…………като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 3 по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на М.О.Х. от с.Н. общ.С. ул.”Т.” № * , чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат Р.Г. против Решение № 759/19.11.2010 год. по гр.дело № 340/2010 год. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск до размера от 405.20 /четиристотин и пет лева и двадесет стотинки/ представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, извършено на 12.01.2010г. в гр.Сливен, път ІІ-53 на 200м. северно от бензиностанция “Лукойл”, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 12.01.2010г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските.

В жалбата си до съда въззивникът М.О.Х. чрез процесуалния си представител твърди, че в отхвърлителната си част решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди, че неправилно районния съд е приел,  че е налице 20 % съпричиняване на вредоносния резултат и е приел че обезщетението за вреди следва да е 324,20 лева, а не 405,20 лева и този извод на съда е неправилен. Първоинстанциония съд се е позовал на техническата експертиза според, която въззиваемия М.О.Х. е управлявал лекият автомобил с 60 км/ч. вместо с разрешението 50 км/ч и това нарушение на ЗДвП и ППЗДвП е довело до съпричиняване. Твърди, че макари да е налице превишаване на скоростта, то това нарушение не е в причинно следствена връзка с възникналото пътнотранспортно произшествие. Единствената причина да настъпването на ПТП-то и вследствие на него на вредоносния резултат е необозначаването по никакъв начин на съществуващото на пътя препятствие. По отношение на разноските твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като ответника няма направени по делото разноски макар да бил защитаван от юрист консулт , който получава възнаграждение по трудов договор и Общината не е направила разноски. Твърди, че първоинстанциония съд не е присъдил на дължимия размер разноски на въззиваемия, макар и да намира че платеното възнаграждение да е прекомерно то за това няма направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Моли съда да постанови Решение, с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, в частта в която е отхвърлен искът за сумата до 405,20 лева като вместо него да постанови друго , с което уважи предявения иск в пълен размер и присъди направените по делото разноски предявения отрицателен установителен иск.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна,  юрист консулт в качеството на процесуален представител на Община Сливен представлявано от кмета Й.Л. не е депозиран писмен отговор.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, се представлява от адвокат Р.Г. процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпило е писмено становище от младши юрист консулт като процесуален представител по смисъла на чл.32 т.3 от ГПК, с което оспорва въззивната жалба, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, представляващи юрист консулско възнаграждение.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въззивния съд констатира, че на въззивната инстанция страните не са направили разноски з изключение на внесената от въззиваемия М.О.Х. държавна такса в размер на 25 лева.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът до размера 405,20 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, извършено на 12.01.2010г. в гр.Сливен, път ІІ-53 на 200м. северно от бензиностанция “Лукойл”, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 12.01.2010г. до окончателното й изплащане

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че е налице отговорността по смисъла на чл.49 от ЗЗД, като гаранционно – обезпечителна, въззиваемия не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

По отношение на направеното възражение , че липсва от страна на въззиваемия съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД настоящия съдебен състав счита, че възражението е неоснователно.

От приетата и неоспорена в първоинстанционото производство съдебно –техническа експертиза се доказва по безспорен начин, че въззиваемия е управлявал увредения лек автомобил със скорост на движение около 60км./ч. при максимално допустима скорост за движение в населено място 50км./ч. Ако въззиваемия управлявал автомобила със максимално допустимата скорост от 50 км/ч или по-ниска той би имал техническата възможност да възприеме неравността на пътното платно и да спре преди препятствието. По този начин би предотвратил настъпването на ПТП и настъпилите от него вредни последици. Ако той се е движил с със скорост на движение 50 км./ч. той би имал техническа възможност избегне удара.

Поради факта, че въззиваемия е управлявал автомобила с по-висока скорост, той не е имал техническа възможност да предотврати пропадането в изкопа.

Настоящия съдебен състав приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите от страна на въззиваемия – водач на увреденото МПС. Вследствие на свое противоправно поведение, което е в пряка причинно следствена връзка с причинената вреда е допринесъл на настъпването на вредоносния резултат. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Несъмнено в случая е налице съпричиняване, тъй като пострадалото лице в случая въззивника е управлявал моторното превозно средство с превишена скорост и в нарушение на чл.21 от ЗДвП. Настоящия съдебен състав споделя изводите на първоинстанциония съд и след като прецени, подробно причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, приема, че е налице съпричиняване, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да се намали. Предвид фактическата обстановка и поведението на пострадалия, приносът на последния за вредоносния резултат следва да се определи в размер 1/5 за него.  Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като дължимото на това лице обезщетение подлежи на намаляване съобразно приетия процент на съпричиняване

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото:

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение в частта за разноските е неправилно.

Първоинстанциония съд е присъдил на въззиваемия М.О.Х. разноски в размер на 30 лева, . представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

За да достигне до този правен резултат съдът е приел , че предявения иск за е сумата от 2000 лева, а уважената част от така предявения иск е за сумата от 324,20лв. За тази сума Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред първата инстанция разноски в размер на 1180 лева, от които 80 лева държавна такса за завеждане на иска, 100 лева възнаграждение за вещо лице и 1000 лева възнаграждение за защитник. На въззивната инстанция въззиваемия не е доказал направени разноски, с изключение внесената държавна такса в размер на 25 лева. С оглед изхода в процеса на настоящата инстанция тези разноски в размер на 25 лева следва да останат така както са направени.

Община Сливен в процеса е представлявана от юрист консулт и по правилата на чл.78 ал.6 от ГПК дължи адвокатско възнаграждение, което се определя по реда на чл.36 от ЗА в вр. чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Издадена от Висшия адвокатски съвет /обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г./ в размер на 260 лева и възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева или общо в размер на 360 лева.

С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 191 лева.

Пълномощникът на въззивната Община Сливен е претендирал присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК такива следва да му се присъдят съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 301 лв.

В изложения смисъл на и на основание чл.271 от ГПК настоящата съдебна инстанция следва да осъди Община Сливен да заплати на въззиваемия разноски за двете инстанции в размер на 161 лева, от дължимите съразмерна уважения иск в размер на 191 лева, след приспадане на присъдените от първата инстанция в размер на 30 лева.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 759 от 19.11.2010 год.  по гражданско дело № 340/2010 година на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на М.О.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 161лв. /сто шестдесет и един лева/, представляваща направени по делото разнос`ки, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: