Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен 18.01.2012 г.

                                                                                        

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение… в закрито

 заседание на седемнадесети януари………………………

през двехиляди и дванадесета година в състав:

                                                Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря……………….………....………………………и с участието на прокурора………………………………………. ………………………като разгледа докладваното от ……… Снежана Бакалова…………. т. .дело.. № 596……………

по описа за 2010 година за да се произнесе съобрази:

            Производството е за допълване на решение и намира правното си основание в чл.250 от ГПК.

            Образувано е по молбата на Агенция за следприватизационен контрол, гр. София, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Г.С.. В молбата се твърди, че съдът не е се е произнесъл по предявения иск за присъждане на неустойка, върху девета годишна разсрочена вноска, с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху неизплатената част от цената за всеки ден забава и добавка от 0.01% дневно, считано от деня на забавата – 01.01.2009г. до датата на  плащане на дължимата вноска, в частта му за периода след 24.12.2010г. до окончателното заплащане на дължимата вноска.

            На ответната страна е изпратен препис от молбата за становище, но в срок тя не е изразила такова.

На основание чл. 250 ал.2 от ГПК, съдът намира че не е необходимо насрочването на открито с.з., с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

            Молбата е процесуално допустима, искането е подадено в срок, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            В исковата си молба АСПК гр. София е поискала на основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да й заплати, дължимите на основание чл. 9.2 от Договора неустойки, в размер на законната лихва върху неизплатената част от цената за всеки ден забава и добавка от 0.01% дневно, считано от деня на забавата 01.01.2009г. до датата на окончателното плащане на вноската, като към 26.11.2010г. те възлизат на 29 430,24 лв.

            С Решение № 77 от 27.10.2011г. по настоящото дело, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата 29 602,26 лв., представляваща договорена неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на девета вноска от цената по приватизационния договор за периода от 01.01.2009г. до 23.12.2010г. Постановеното решение не е непълно по см. на чл. 250 ал.1 от ГПК. Съдът се е произнесъл по цялото искане на страната. При предявяването на иска той следва да бъде конкретизиран по основание и размер и се разглежда от съда в така определените граници. В исковата си молба, ищецът е претендирал неустойка за периода от 01.01.2009г. до 26.11.2010г. , която я е определил и  като глобална сума. За да бъде претендирано присъждането на парично вземане, следва да е настъпила неговата изискуемост  т.е. то да е възникнало към момента на неговото предявяване и да бъде определено по размер. Към момента на предявяване на иска за неустойка, е било възникнало вземане за неустойка към този момент, посочено в исковата молба. Ако страната е искала съдът да се произнесе по дължима неустойка за друг период от време и е следвало да претендира отделно присъждането й, като посочи размера й. Присъждане на неустойка „до окончателното заплащане на девета вноска от цената” е недопустимо, тъй като искането формулирано по този начин е недопустимо, като преждевременно предявено.

Никъде в хода на първоинстанционното производство, ищецът не е направил искане и съдът не е допуснал увеличение на иска с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, чрез добавяне на нов период, през който се дължи неустойка и увеличаване на цената на предявения иск. По тези съображения и съдът не дължи произнасяне по претенцията за дължима неустойка след 24.11.2010г., тъй като такъв иск не е бил предявен по правилата на гражданското съдопроизводство. Фактът, че ищецът е искал изготвяне на експертиза за по-продължителен период от време от този определен в исковата молба, не може да се прецени като увеличение на предявения иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД. По иска така както е бил предявен, съдът се е произнесъл с диспозитив за уважаване на искането ( в този смисъл и Решение № 67/14.10.2005г. по в. т. д.№ 114/2005г. по описа на БАС).

            Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 250 ал.2 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Агенция за следприватизационен контрол, гр. София, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Г.С., за допълване на Решение № 77 от 27.10.2011г. по т.д.№ 596/2010г. на Сливенския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: