Р Е Ш Е Н И Е № 48

 

Гр. Сливен, 24.06.2011 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публичното

 

 заседание на…двадесет и шести юни, през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                               Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                                                                                       

при секретаря………И.К.……………………………………и с участието на прокурора…………………..…………………….………..като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова…т. дело № 601..по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът му е издал запис на заповед, по силата на който се задължил безусловно и неотменимо да заплати без протест и без предявяване сумата 35 000лв. Същият е издаден лично от длъжника на 24.03.2010г. , като падежа на задължението е 10.06.2010г. Тъй като на посочената дата плащане не е постъпило от страна на длъжника, предприел действия по принудителното събиране на сумата, като подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 във вр. чл. 417 т.9 от ГПК. Било образувано ч. гр.д.№ 5167/2010г. на СлРС и му била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата по записа на заповед и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 337/2010г. по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 768 от КЧСИ с район на действие СлОС. Длъжникът подал възражение в срок, което обуславя правния му интерес от воденето на настоящото дело. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че същия му дължи сумата 35 000лв., представляваща поето задължение по запис на заповед от 24.03.2010г., ведно със законната лихва за забава  върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 30.09.2010г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът е депозирал отговор в срок, в който твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че оспорва иска и факта че дължи на ищеца посочената сума, тъй като не е имал с него отношения, водещи до задължаването му да заплати същата, като в този смисъл записа на заповед е нищожен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си  представител поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е пискал със заявление от 30.09.2010 г. от Сливенски районен съд  издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника и ответник в настоящото производство Я.В.Л.. Сливенският районен съд е образувал ч.гр.д.№ 5167/2010 г. и е постановил разпореждане от 01.10.2010 г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Искането е отхвърлено относно издавеното на заповед за сумата 1 088,50лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.06.2010г. до 28.09.2010г. Издадена е заповед № 3524/01.10.2010 г. по ч.гр.д. № 5167/2010 г. на Сливенския районен съд и въз основа на нея изпълнителен лист за осъждането на Я.В.Л. да заплати на ищеца следните суми: 35 000 лв. представляваща задължение по запис на заповед, издаден на  24.03.2010г.; ведно със законната лихва върху главницата  от 30.09.2010 г. до окончателното изплащане й плащане.

Ответникът е получил заповедта за изпълнение на 20.10.2010г. Я.В.Л. е депозирал писмено възражение от 29.10.2010 г. С определение от 23.11.2010г., СлРС е спрял принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело и указал на ищеца че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Вземането си срещу ответника, ищецът основава на запис на заповед за сумата 35 000лв., място на издаване гр. Сливен, дата на издаване 24.03.2010г., без протест и без предявяване, с падеж 10.06.2010г. Място на плащането не е посочено.  Записът на заповед е бил предявен за плащане на ответника на 24.03.2010г., видно от направеното отбелязване върху него.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК. Искът е допустим, тъй като е предявен в срок по чл. 415 от ГПК.

Същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е поискал от Сливенски районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК като е представил документ по чл. 417 т.9 от ГПК – запис на заповед. Последният е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 353 от ТЗ.

В исковата молба ищецът твърди че вземането му произтича от запис на заповед с издател ответника, без да е налице друго правоотношение между тях, което да е обусловило издавеното на записа на заповед. Записът на заповед е едностранна сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав. Между страните по делото е възникнало валидно менителничното правоотношение по процесния запис на заповед. Спазена е предвидената писмена форма. Записът на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Предвид изложеното, съдът приема, че менителничните ефекти са валидни и се ползват с менителнична сила. При преценката на обстоятелството настъпили ли са последиците от тези ефекти следва да се съобрази следното: безспорно е, че записът на заповед е абстрактна сделка и сключването й не се обуславя от някакво основание ( в този смисъл възражението за нищожност поради липса на основание, направено от ответната страна е неоснователно). Абстрактният характер на записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалните отношения между страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Ако записът на заповед е абстрактна сделка, менителничното правоотношение, възникнало от нея, не е абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение.

В конкретния случай, ответникът е възразил че не съществува основание за вземането на ищеца, тъй като между него и ищеца не съществуват правоотношения, които да го задължават за сумата 35 000лв. След като е налице такова възражение, ищецът следва да изложи и докаже основание за възникване на задължението (вън от записа на заповед). Съдът е дал указания и възможност на ищеца да наведе твърдения и да посочи доказателства за основанието за издаване на записа на заповед, но същият е продължил да твърди че основанието на което ответника му дължи исковата сума е самия запис на заповед. Искът по чл. 422 от ГПК има установителен характер, като ищецът следва да докаже дължимостта от ответника на сумата по издадената заповед за изпълнение, като посочи е установи основанието й. Наличието на задължение по запис на заповед, поето от ответната страна не е основание за възникване на задължение и в производството по чл. 422 от ГПК следва да се установи основанието за възникване на задължението поето по записа на заповед ( в този смисъл Решение № 247 от 8.12.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 13/2010 г.).

В практиката на съдилищата съществуват и разрешения в противния смисъл, но настоящата инстанция намира че следва ищецът да докаже основанието на което е възникнало задължението на ответника към ищеца (каузалното правоотношение) и което е станало причина за издавеното на записа на заповед и поемането на задължение по него, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно разместване на материални блага.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

           

Р      Е      Ш      И :

       

          ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.К. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С.Р.” № *, ет.*, чрез адв. Н.К. против Я.В.Л. ЕГН ********** *** иска за признаване на установено, че Я.В.Л. дължи на К.М.К. сумата 35 000лв., представляваща поето задължение по запис на заповед от 24.03.2010г., ведно със законната лихва за забава от 30.09.2010г. до окончателното заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: