Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 8

гр.Сливен, 04.02.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: А. СЛАВОВ

                                                                                           ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 603 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 986/17.11.2010 година за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 164/21.09.2010 година, постановени по гражданско дело № 260/2010 година по описа на Новозагорски районен. Постановявайки обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил направено от ищеца по делото искане по реда на чл. 247 и сл. от ГПК.

Въззивникът – Тропикана ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си – адв. Д. от СлАК, обжалва решението за поправка на очевидна фактическа грешка изцяло, като го намира за незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, свързани с анализа на събраните по делото доказателства, като е посочено, че от ищеца не са ангажирани такива, от който да се установява, че вземането му е съществувало към момента на сключване на сделката, а от приетата ССЕ било видно, че няма счетоводен запис в книжата на дружеството кредитор. Излага становище, че сделката е фиктивна, прикриваща взаимоотношения между две физически лица. Счита, че решението, на което Новозагорски районен съд, е допуснал поправка е правилно, като основано на доказателствата по делото, но незаконосъобразно поради факта, че се произнася по непредявен иск срещу физическо лице. По логиката на тези свои съображения, пълномощникът на въззивното дружества намира извода на първоинстанционния съд, че длъжникът е физическо лице за правилен, поради което не е следвало да се допуска поправка на явна фактическа грешка.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решение № 986 от 17.11.2010 година, постановено по гр.д. № 260/2010 година по описа на Новозагорски районен съд и вместо него да постанови ново решение по същество на спора, с което предявените от ищеца против ответника искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, за  установяване съществуването  и дължимостта на сумата от 5.000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на  заповед по чл. 417 от ГПК, станало на 24.11.2019 година до окончателното й изплащане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Наред с това счита, че присъдения по решението за поправка на явна фактическа грешка размер на адвокатски хонорар от 720 лева е прекомерно завишен и несправедлив, поради което претендира да бъде намален при позитивно за ищеца по първоинстанционното производство решение. Претендират се разноски.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци, и като такова е правилно и законосъобразно. Обосновава становище си като посочва, че е направено своевременно искане по реда на чл. 247 от ГПК да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка, което съдът е уважил като е постановил обжалваното решение.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания съдебен акт. Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се представлява от представител или пълномощник. Становище е изразено в депозирана по делото писмена молба съгласно, която жалбата се поддържа на изложените в нея оплаквания и се претендира за уважаването й.

 В съдебно заседание, редовно призованата въззиваема страна не се представлява от представител или пълномощник. С писмено становище, представено по делото от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, е заявено, че въззивната жалба се оспорва като неоснователна, на изложените в отговора съображения. Иска се постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС – Нова Загора, които са обосновани и намират опора в приложимите материално правни норми.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на сезиращата го молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на произнасянето си и е дал съответстващата му правна квалификация.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на Новозагорски районен съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации досежно надлежния субект, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни. С оглед характера  на произнасянето  на  първоинстанционния  съд, движещо се по реда на чл. 247 от ГПК и обжалваният негов акт, категоричното  становище  на  настоящия съдебен състав  е, че тези  оплаквания, излизат извън обсега  на преценката, която настоящата инстанция, проверявайки законосъобразността на  обжалваното  решение  за  поправка  на очевидна  фактическа  грешка  следва  да направи, по  причина, че с  тях  се  цели  преразглеждане на влязъл в сила съдебен акт, а именно  необжалваното  от страните  решение № 164 от 21.09.2010 година, постановено по гр.д. № 260/2010 година по описа на Новозагорски районен съд. Това ясно личи от изложеното в жалбата искането на въззивника, претендиращ постановяване от въззивния съд на решение, с което да отмени изцяло решение № 986/17.11.2010 година, постановено по гр.д. № 260/2010 година по описа на Новозагорски районен съд и вместо него да се произнесе с ново решение по същество на спора, с което предявените от “Валкам” ООД против “Тропикана” ЕООД, / преобразувано в хода на процеса в “Тропикана” ООД/, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оплакването във въззивната жалба, че присъдения по решението за поправка на очевидна фактическа грешка размер на адвокатски хонорар от 720 лв. е прекомерно завишен и несправедлив, поради което се иска да бъде намален при позитивно за ищеца по първоинстанционното производство решение, не се възприема от въззивната инстанция като основателно. С обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка Новозагорски районен съд, след  като  е  отстранил грешката допусната в предходното  си  решение, изразяваща  си в пропуск  в  диспозитива  на последното  да отрази фирмата на дружеството ответник, е пренесъл /изписал/ механично целият, но вече поправен диспозитив на предходното си  решение. Извършвайки това пренасяне, което би могло да се третира като непрецизно, не е допуснал процесуално нарушение, респ. не може да  се приеме, че  повторно съдът е присъдил вече присъдени разноски. Това ясно личи при съпоставка на диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт. От мотивите е видно, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, където не е бил изписан правилно ответника по делото. Следователно и като се има предвид правилото, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка съставлява неразделна  част  от  решението,  което  се  поправя се  налага извода, че изписаният по този начин диспозитив в обжалваното решение, изцяло замества диспозитива на  решението на което е допусната поправка

            С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

            Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р Е  Ш  И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 986 от 17.11.2010 година, за поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционно решение № 164/21.09.2010 година, постановени по гражданско дело № 260 / 2010 година по описа на Новозагорски районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                2.