Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 11

 

гр. Сливен, 03.02.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                    ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  604  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 315 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от Община –Котел против решение № 25/16.03.2009г. по гр.д. №75/2008 г. на Котелския районен съд, с което  е отменена като незаконна  на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ Заповед № 5-652/07.08.2008 г. на Кмета на Община – Котел, с която трудовото  правоотношение с Д.Н.Х. е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ във вр. с чл. 326 от КТ, поради съкращаване на щата. Със същото решение  ищцата е възстановена на длъжността „фондохранител” към Историческия музей – Котел, която е заемала до момента на уволнението и е осъдена Община – Котел да й заплати сумата от 2041 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, както и да заплати законната лихва върху  главницата, считано от 04.02.2009 г.

Въззивната жалба е бланкетна и в нея се съдържа оплакване единствено, че решението е материално незаконосъобразно.

Това е повторно разглеждане на делото във въззивна инстанция след като с решение № 218/22.07.2009 г. по гр. д.№ 312/2009 г.  Сливенският окръжен съд е потвърдил решението на районния съд.  Това решение е било обжалвано пред ВКС на РБ от Община Котел и с решение № 670/27.12.2010 г. Върховният съд го е отменил, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ВКС на РБ е констатирал, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е следвало да се разгледа посоченото във въззивната жалба на общината оплакване за материална незаконосъобразност на решението на районния съд, след преценка за предпоставките на законоустановеното основание по чл. 328  ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ и конкретно  съществувала ли е трудовата функция /длъжността/ на ищцата като отделна щатна бройка към уволнението.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, с която се обжалва решението в отхвърлителната част относно законната лихва върху обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, считано от 26.08.2008 г. до 04.02.2009 г. Твърди се, че в тази част решението на районния съд било постановено в нарушение на материалния закон и признаването на уволнението за незаконно има обратно действие от датата на уволнението и вземането по чл. 225 ал. 1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволнения служител е могъл да иска изпълнение.

В с.з. за Община – Котел се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и твърди, че съкращаването на щата има различни форми, една от които е съвместяването в една нова длъжност на трудовите задължения на две длъжности, съществуващи преди съкращаването на щата.

В срока по чл. 263 от ГПК  е постъпил писмен отговор от община Котел на втората въззивна жалба, в който се изразява становище, че тя е неоснователна и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

В с.з. втората въззивница не се явява. Постъпила е молба от  нейния процесуален представител по пълномощие, в която се заявява, че се оспорва жалбата на Община –Котел и се иска да бъде оставена без уважение. Представена е писмена защита в срока по чл.149 ал.3 от ГПК. В нея се развиват доводи за незаконосъобразност на уволнението, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, а функциите на една длъжност са съвместени с друга, като е премахнато единствено наименованието. Но дори да се приеме, че е налице съкращаване, то е следвало да бъде извършен подбор.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав обаче не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

 

 

Жалбата, подадена от процесуалния представител на Община Котел, е основателна.

Съкращаването в щата е измежду най-често прилаганите в практиката безвиновни основания за уволнение на работниците и служителите. Щатът представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При съкращаването винаги се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с решението на Общинския съвет са съкратени три щатни длъжности в администрацията на Исторически музей Котел – фондопазител и 2 бр. екскурзоводи. Следователно действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган - в случая от Общинския съвет, който има правото да извършва такива промени в щатното разписание. В случая е без значение, че функциите които е изпълнявала ищцата са били прехвърлени да се извършват от друг служител. Съкращаването в щата е налице не само когато съответната длъжност е премахната и не съществува, но и когато длъжността не съществува като отделна щатна бройка защото е била разпределена за изпълнение между други служители. При това положение работодателят не е длъжен да извършва подбор, тъй като функциите на съкратената длъжност се разпределят за изпълнение към друг служител, който освен тях продължава да изпълнява и своите.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е налице хипотезата на закона и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Тя не страда от пороците, за които се твърди в исковата молба, тъй като ясно е посочено, че причините за прекратяване на трудовия договор са именно съкращаването на щата. С оглед на изложеното и тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат, решението на първоинстанционния съд като неправилно  следва да бъде изцяло отменено, а вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

На ответната страна следва да бъдат присъдени и направените разноски пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 25/16.03.2009 г. по гр. д. № 75/2008 г. на Районен съд – Котел ИЗЦЯЛО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Д.Н.Х. ЕГН ********** ***– Котел искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ - за отмяна  и признаване за незаконна Заповед № 5-652/07.08.2008 г. на Кмета на Община – Котел, с която трудовото  правоотношение с Д.Н.Х. е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ във вр. с чл. 326 от КТ, поради съкращаване на щата, както и иск по чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа.

ОСЪЖДА Д.Н.Х. ЕГН ********** *** да заплати на Община – Котел,  представлявана от кмета Х. Р. К. сумата от 1260 / хиляда двеста и шейсет/ лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред всички инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: