Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 31.03.2011 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тридесети март през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                            АТАНАС СЛАВОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 4 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 723/25.10.2010г. по гр.д. № 4377/10г. на СлРС, с което е осъден прекият причинител на вредата да  заплати на застрахователя на увреденото лице изплатеното от него застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП по сключен договор за застраховка “Каско на МПС”, оформена с полица № 0510000551, в размер на 154, 48 лв., заедно със законовата лихва от датата на завеждането на иска и сумата 18, 91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода от 28.05.2009г. – 18.05.2010г., както и направените разноски по делото в размер на 105, 72 лв., като исковете за главница и лихви са отхвърлени над посочените суми до пълните предявени размери като неоснователни, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 118, 88 лв.

Въззивникът  – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в отхвърлителните части и по отношение на разноските, като  счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че РС е стигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи по отношение на размера на дължимата по регресната претенция сума. Развива съображения, че платеното от него обезщетение репарира действително причинените вреди като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, и то се дължи от причинителя на вредата в пълен размер. Намира за неприложими разпоредбите на КЗ и Наредба № 24/08.03.2006г., които уреждат претенциите за обезщетение по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, докато в случая претенцията на ищеца произтичала от сключен договор за застраховка “Каско на МПС”. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителните части, както и относно разноските, като вместо това СлОС уважи исковете в пълните им размери и му присъди разноските за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище от пълномощник по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа жалбата, моли тя да бъде уважена, претендира разноски.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, подадено е писмено становище от пълномощник по чл. 32 т. 3 от ГПк, който оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решетие да бъде потвърдено в атакуваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав, обаче НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ответникът е осъден на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата 154, 48 лв. представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС”, сключена със собственика на увреденото при ПТП правозно средство и 18, 91 лв. обезщетение за забава върху него. С влизане в сила на решението е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 213 ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на пряк причинител на вредата за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка “Каско”, изплатено от ищцовото дружество-застраховател на увреденото и застраховано от него лице до посочения размер. Правният спор във въззивното производствосе свежда до размера на дължимата от ответната община сума, тоест – до обема и съдържанието на суброгационното вземане по чл. 213 ал. 1 от КЗ на ищеца.

Аргументите на първоинстанционния съд да отхвърли исковете за главница и лихви, над посочените размери до пълните претендирани, е, че стойността на новата гума и труда в сервиза, извършил ремонта, са по-високи от определените от вещото лице, въз основа на актуалния бюлетин-ценоразпис, последните утвърдени нормовремена на Гаранционен фонд “задължително застраховане” и Наредба № 24/08.03.2006г.

Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите възниква по силата на законовата норма на чл. 213 ал. 1 от КЗ, обуславя се от деликтното правоотношение мужду последните двама и предпоставка за упражняването му е осъществяване на юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума.

В настоящия случай е безспорно установен вида на вредата, както и е доказано нейното отстраняване непосредствено след ПТП и стойността, заплатена от увреденото лице за ремонта – 340, 53 лв. Така е несъмнено, че са налице изискванията на правната норма за определяне размера на застрахователното обезщетение, а оттам – и на суброгационната претенция – встъпването в чуждите права настъпва доколкото тези права съществуват и в обема, който те имат към момента на суброгирането.

Неправилно е становището, обективирано непряко от РС, че ищецът има право да претендира и получи от ответника  като причинител на вредата, само сумата в размер, определен съобразно нормата на чл. 273 ал. 2 от КЗ във връзка с  Наредба №24/06г. – тоест, че плащането на застрахователното обезщетение по застраховката “Каско” поражда в полза на ищеца право да се суброгира в правата на увредения до размера на платеното обезщетение, но не повече от това, което би се дължало като обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”. Вещото лице е изчислило стойността на вредата, съответно – на дължимото обезщетение, именно по методиката на Наредба 24/06г.

Този механизъм на определяне размера на обезщетение, закрепен в разпоредбата на чл. 273 ал. 2 от КЗ касае единствено застрахователното обезщетение по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Той би имал значение само в хипотезата, когато застрахователят, встъпил в правата на застрахованото увредено лице, предявява иска си или срещу прекия причинител, който има сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, или директно срещу неговия /на делинквента/ застраховател по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. В настоящия случай прекият причинител на вредата няма такава застраховка и произходът на вредата, макар и най-общо, да е в резултат на ПТП, не е следствие на действия на друг водач на МПС. Поради това и имуществените отношения по повод обезщетението й не попадат в приложното поле на чл. 213 ал. 1 пр. 2 и следващите от КЗ. То касае случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка /в случая – “Каско”/, е изплатил обезщетение на увреденото лице за вреди от събитие, причинено от водач със застраховка “Гражданска отговорност” /каквото в случая не е налице/. Следователно двете обезщетения не са съизмерими и размерът на дължимото по задължителната застраховка обезщетение не влияе, сам по себе си, върху обема на правото, в което встъпва застрахователя.

Така той може да търси това, което е платил като стойност на причинените вреди, щом те са в рамките на уговорената в договора застрахователна сума и са изчислени към момента на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл, щом е налице действително отстраняване на доказаната като пряка и непосредствена последица от деликта вреда, нейната стойност не може да бъде намалявана, понеже методиката по чл. 273 ал. 2 от КЗ и Наредба 24/06г. е неприложима, а увреденото лице не може да бъде ограничавано в избора си на сервиз, където да бъде поправена вредата – още повече, че това е сторено по реда на чл. 15 ал.1 т. 1 от Общите условия на застрахователя – от одобрен от него оторизиран сервиз. В случая пазарната цена на ремонта определя и действителния размер на вредата.

Ето защо регресният иск на застрахователя е доказан и основателен за пълния размер на заплатеното от него обезщетение на увреденото лице по имуществената застраховка “Каско на МПС” – 340, 53 лв. С оглед отправянето на регресна покана, върху сумата се дължи и обезщетение за забава в размер на законовата лихва, изтекла преди предявяването на иска, в размер на 36, 70 лв., а от завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане, ответникът далжи и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху присъдената главница.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба се явява основателна и атакуваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо нея въззивният съд постанови ново решение, с което уважи претенциите и за отхвърлените им до пълните размери части.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на ответника-въззиваем и той следва да понесе своите и заплати тези на насрещната страна за двете инстанции. Решението на РС  следва да се отмени по отношение на присъдените в тежест на ищеца разноски от 118, 88 лв., както и да му се присъди разликата над 105, 72 лв. до пълния размер на направените от него разноски, възлизаща на 174, 28лв. За тази инстанция въззиваемият следва да заплати разноските на въззивника в размер на лв.25 лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. – 299, 28лв. общо.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 723/25.10.2010г. по гр.д. № 4377/10г. на СлРС в обжалваните части, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД против ОБЩИНА СЛИВЕН исковете за заплащане на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ на изплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по сключен  договор за застраховка “Каско на МПС”  за сумата над 154, 48 лв. до пълния размер от 340, 53 лв. заедно с лихвата за забава от 18.05.10г. до окончателното изплащане и мораторната лихва върху нея за сумата над 18, 91 лв. до пълния размер от 36, 70 лв. за периода от 28.05.2009г.-18.05.2010г., както и относно присъдените на Община Сливен разноски по делото в размер на 118, 88 лв., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., бул. “Х. К.” № *, на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ,  сумата 186, 05 лв., представляваща разликата до пълния размер на изплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС” и застрахователна полица № 0510000551, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на исковата молба на 18.05.2010г. до окончателното изплащане и сумата 17, 79 лв., представляваща разликата до пълния размер на търсеното обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 28.05.2009г. до завеждането на иска на 18.05.2010г.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на “Застрахователно дружество Евроинс” АД направените разноски по делото както следва – още 174, 28 лв. за първоинстанционното и 125 лв. за въззивното производство.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на обжалваемия интерес под 5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: