Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 22

гр.Сливен, 16.02.2011 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                               ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно частно гражданско дело № 5 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло Решение № 64 от 01.12.2010 година, постановено по гр. дело № 275/2010 година по описа на РС – Котел, с което е отхвърлено предявеното с молба, подадена от О. Д. М. искане с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР  за  допускане  на  промяна на трите му имена от О. Д. М. на У.Д.К..

Въззивникът – О. Д. М., молител в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно и необосновано. Направени са бланкетни оплаквания.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Котел и вместо него да постанови ново решение по същество, с което да уважи молбата и допусне промяна на имената на молителя от О. Д. М. на У.Д.К..

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от насрещната страна не е подадено възражение.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В съдебно заседание, редовно призованата въззиваема страна не се представлява от представител или пълномощник. Становище по делото няма изразено.

ОП - Сливен не се представлява. Становище по делото не е изразено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез съда, постановилия атакувания съдебен акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, въззивният съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи изложени в атакуваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основава претенциите на молителя, правилно е дефинирал параметрите на произнасянето си и е дал съответстващата на твърдяното от молителя право, правна квалификация на претенцията му, а именно такива по чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност за ангажиране на доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните в процеса не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил пълна и равна възможност за участие и защита.

Направените в жалбата фактически констатации, доколкото могат да се счетат за оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение се приемат за неоснователни, тъй като по делото, няма ангажирани доказателства, от които по безспорен начин, да се установява наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да може да бъде уважено  направеното от молителя искане за допускане промяна на собственото бащиното и фамилно  име. За да обоснове този извод и за пълнота на обосновката въззивния състав отчита, че по правило правото на име е субективно, лично и неотчуждимо, свързано с определен гражданскоправен субект и е юридически уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация и идентификация от останалите физически лица. Именно поради тази специфика, законът допуска то да бъде променяно само по изключение - когато са налице предпоставките, визирани в чл. 19 ЗГР - въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.

Настоящият състав счита, че правилно въз основа анализа на събраните по делото доказателства е прието от първоинстанционния съд, че не са налице твърдяните от молителя важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които да  мотивират съда да  постанови промяна на имената на молителя от О. Д. М. на У.Д.К..

Несъмнено е, че носените от молителя собствено, бащино и фамилно име са допустими по закон, не са нито осмиващи, нито опозоряващи, нито обществено неприемливи. Освен това молителят пред Котелски районен съд, постановил последното от общо четири влезли в сила решения, с искане по чл. 19 ал. 1 от  ЗГР  е установил и доказал, че е известен в обществото с имената О. Д. М.. Честотата  на  исканията  му /през 1990 година е допусната първата промяна в имената му, след което в рамките на четири календарни  години от 1997 година до 2001 година трикратно  е  сезирал съда  с  искания по  реда  на 19, ал. 1 от ЗГР/, сочат на факти, които правят невъзможен извода, че са налице важни обстоятелства, налагащи уважаване на депозираната пред Котелски районен съд молба. Наред с това очертават и домогванията на молителя да опровергае влязло в сила решение, базирайки се на желанието си да възстанови имената си У.Д.К., по отношение на които сам той пред съда е твърдял и доказал, че не са тези, с които е известен. Следва да се отбележи, че психичните изживявания и обусловените от тях желания /иска децата  които  в бъдеще ще му  се  родят  да носят имена с турско звучене/  на субекта или такива на трети на процеса лице са правно ирелевантни, щом като не е установено и доказано наличието на предпоставките на закона, които да правят възможен извода за наличие на условията на закона за уважаване на искането за допускане на промяна на носени имена. Това е така и защото съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Молителят, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което съда следва да приеме, че не са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, обуславящи уважаването на молбата.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                  Р      Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64 от 01.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 275 по описа на Котелски районен съд за 2010 година.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280  ГПК.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.