Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 23

            гр.Сливен, 16.02.2011г.

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                               ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно частно гражданско дело № 7 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано първоинстанционно решение № 810/09.11.2010 година, по гражданско дело № 4394 / 2010 година на Сливенски районен съд, в частта, с която в полза на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп са присъдени разноски за платено възнаграждение за адвокат в размер на 144 лева.

Въззивникът – Община Сливен - ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си обжалва решението частично, като го намира за необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона. За да мотивира оплакванията си се позовава на действащото законодателство и утвърдената съдебна практика, съгласно която всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай че съдът е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна в спора. Счита, че отговорността за разноски покрива само действително направените такива и не обхваща задълженията, които другата страна е поела /дава пример с неплатено адвокатско възнаграждение/. В тази връзка прави оплакване, че решаващия състав на СлРС неправилно е приел, че адвокатското възнаграждение в размер на 144 лева в действителност е било платено, без да са били налице категорични доказателства, които да подкрепят това твърдение. Позовава се на представения и приложен договор за правна защита от 02.08.2010 година, който не удостоверявал изплатено адвокатско възнаграждение, а определя единствено неговия размер, като е отбелязано, че възнаграждението е платимо по банков път, но липсва отразяване, че плащането от ищцовото дружество е извършено. В подкрепа на оплакването си подчертава, че възстановяването на разходи по уговорено адвокатско възнаграждение се дължи от загубилата страна само ако уговореното възнаграждение е било заплатено към момента на приключване на устните състезания. В производството пред първата инстанция липсвали данни да е извършено реално плащане на хонорара, поради което счита, че претенцията на страната се явява недоказана, респ. този част от разноските  са неправилно присъдени  в полза на ищцовото дружество.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени Решение № 810/09.11.2010 година, постановено по гражданско дело № 4394 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година, в частта, с която в полза на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп са присъдени разноски за платено възнаграждение за адвокат в размер на 144 лева и вместо него да се постанови по същество друго, отхвърлящо претенцията на ищцовото дружество в обжалваната част като неоснователна и недоказана.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна. От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му част. Претендира се за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Към отговора са приложени писмени документи, по отношение на които настоящия състав е приел, че в отговора не се прави надлежно и мотивирано искане за приемането им като доказателства по делото. В депозираното ден преди проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание от пълномощника на въззиваемата страна е формулирано отново необосновано искане за приемане на приложените към отговора документи, /които са незаверени от страната копия на заверени от представящата ги страна преписи/ като писмени доказателства. С определение от 08.02.2011 година от въззивният съд е прието, че искането не отговора на условията на чл. 266 ал. 1 от ГПК, поради което и считайки го за преклудирано, на  основание чл. 279 от ГПК, във вр. с чл. 159, ал.1 от ГПК го е отхвърлил. От въззиваемата страна не са направени доказателствени или процесуални искания, по които въззивният съд да не се е произнесъл.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява.

         В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. От пълномощника му по чл. 32, т. 1 от ГПК, е депозирано писмено становище, съгласно, което се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска постановяване на съдебен акт, потвърждаващ първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е НЕПРАВИЛНО.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съображенията, подкрепящи направеното във въззивната жалба оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, се споделят изцяло от въззивния съд.

За да постанови обжалваната част на решението си СлРС, произнасяйки се по претенцията за направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е приел, че следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 194 лева, представляващи заплатена държавна такса, както и заплатено адвокатско възнаграждение. Бланкетно и без мотиви е приел възражението на въззивника в настоящото производство за неизплащане на договореното възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество за неоснователно. Фактически констатации в тази насока няма изложени.

По делото пред първоинстанционния съд е представено заверено копие от общо пълномощно № 186 / 04.04.2007 година и договор за правна защита и съдействие от 02.08.2010 година в т. ІІІ, на който е определен размера на договореното възнаграждение - 144 лева с ДДС и начина на плащане – платимо по посочена в договора банкова сметка. ***ане на устните състезания не са представени други доказателства в подкрепа на претенцията за разноски и удостоверяване на реално извършеното плащане.

Имайки предвид оплакването и установеното от настоящия въззивен състав фактически констатации се налага извода за неправилност на решението в обжалваната му част като конкретните съображения за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.

 По правилото на чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. От представените пред СлРС доказателства е видно, че е налице такъв договор, определящ размера на възнаграждението и начина на плащане, но няма представени и приети доказателства, установяващи, че е заплатено реално на адвокатското дружество, т. е., че са били реално направени. - Безспорно се установи, че към правно релевантният момент пред първоинстанционния съд не е представено преводно нареждане или друг документ за плащане на договорената като възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сума, от която да е видно, че ищцовото дружество е заплатило по банковата сметка на адвокатското дружество договорената сума. Липсата на доказателства в тази насока, налага извода, че Адвокатското възнаграждение за предоставената по чл. 24, ал. 1, т.2  и т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ услуга, не е заплатено към правно релевантния момент. Следователно не са били налице условията на закона, ответникът да бъде задължен, чрез осъждането му да репарира, разноски на другата страна, за които тя не е доказала, че реално е направила и то към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Иначе казано дори да се приема, че отговорността за разноски на въззивника е ангажирана съобразно с определения с решението изход на делото, с оглед липсата на доказателства, удостоверяващи извършените от въззиваемата страна разходи към правно релевантния момент - приключване на устните състезания пред първата инстанция, не може да се приеме, че е имало основания за присъждане им, поради липса на доказателства, че са реално направени.

Като е приел обратното и е присъдил на ищеца претендираните разноски, представляващи договорено адвокатско възнаграждение в размер на 144 лева, за които към правно релевантния момент не е имало доказателства, че са направени, решаващият съдебен състав е достигнал до неправилни правни изводи, касаещи основателността на претенцията и необосновано е игнорирал, възражението на ответника в тази насока.

Решението в обжалваната част, с която е присъдено поисканото от заявителя адвокатско възнаграждение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него постановено друго, с което ищцовата претенция за присъждане на сумата 144 лева, представляващо заплатено възнаграждение за представителство от адвокат да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на въззивника, представляван пред настоящата инстанция от пълномощник по чл.32, т.3 от ГПК  се следват разноски, изчислени на основание чл. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004 година  за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева, която сума въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 810/09.11.2010 година, постановено по гражданско дело № 4394/2010 година на Сливенски районен съд В ЧАСТТА, с която ОБЩИНА СЛИВЕН е осъдена да заплати на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.” № * разноски по делото за сумата над 50 лева /петдесет лева/ до 194 лева /сто деветдесет и четири лева/ и ВМЕСТО НЕГО

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.” № * против ОБЩИНА СЛИВЕН, за присъждане на сумата 144 лева /сто четиридесет и четири лева/, представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК за възнаграждение на адвокат като НЕОСНОВАВЕТЕЛНА.

 

Решение № 810/09.11.2010 година, постановено по гражданско дело № 4394 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година не е обжалвано в останалите му части и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.” № * ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, направените разноски по делото пред настоящата инстанция, за представителство по чл. 32,  т .3 от ГПК в размер на 150 лева  /сто и петдесет лева /.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.      

                                                           

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.