РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 27.05.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВОРИ МАРТ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 12 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.196 и сл. от ГПК/ отм./ § 2 ал.1 от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба от „Геостройкомплект” ЕООД гр.Хасково против Решение № 579/28.07.2008 год. постановено по гр.дело 598/2007  год. по описа на Районен съд гр.Сливен.

Производството се развива след отменително Решение № 643/04.01.2011 г. на  Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, по гр.д.№1196 по описа за 2009г.

В Решението си ВКС на РБ приема , че незаконосъобразен се явява изводът на въззивния съд, че след като спорният имот не е бил усвоен за нуждите на държавното предприятие, за което е отчужден и не е включен в баланса му, то и търговското дружество-правоприемник не е придобило собствеността по силата на чл.17а от ЗППДОП/отм./. Дадени са задължителни указания относно приложението на чл.17 а от ЗППДОП/отм./ и решаващо в случая е предоставянето на имота за стопанисване и управление на предприятието и последващото преобразуване и приватизация на това предприятие, като в конкретния случай предоставянето на имота на държавното предприятие – праводател на ищеца се установява от факта на отчуждаването му за нуждите на това предприятие и от факта на използването на този имот през първите няколко години след отчуждаването. За тези факти има признание от процесуалния представител на въззиваемия в първото съдебно заседание по делото, проведено на 29.11.2007г. – лист 74 по гр.д.№598/07г. на Сливенски районен съд.

По силата на чл.17а от ЗППДОП /отм./ въззиваемото дружество е станало собственик на процесния имот. Делото е върнато за ново разглеждане от същия съд в друг състав, тъй като липсва произнасяне по направеното от ответника в първото съдебно заседание възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. На проведено на 29.11.2007г. съдебно заседание Протокол на лист 74 по гр.д.№598/07г. на Сливенски районен съд, е видно че процесуалния представител на въззиваемия е направил възражение за това че придобил имота на оригинерно правно основание за придобиване правото на собственост придобивна давност чрез непрекъснато владение за периода от 1992 год. до датата на предявяване на иска т.е. 01.06.2006 год.

         С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е отхвърлил предявените от въззивника искове с иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС като неоснователен  и недоказан, за следния недвижим имот находящ се в землището на гр.Сливен селищно образувание „Изгрев” местността „Орта синур” поземлен имот № 2861405 с площ от 771 кв.метра, при граници изток: поземлен имот № 2861406, юг-поземлен имот № 2861412 и поземлен имот № 2861411, запад – поземлен имот № 2864405, север – поземлен имот № 2860044.

В жалбата си до съда на ищецът по първоинстанционото производство „Геостройкомплект” ЕООД гр.Хасково твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Моли съда да постанови Решение,с което отмени изцяло обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което уважи предявения иск.

В срока по чл.201 ал.1 от ГПК ответникът в производството пред първоинстанционният съд не е депозирал своите възражения по въззивната жалба. Не постъпила и насрещна въззивна жалба.

         С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Златимир Орсов от АК – София, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за всички инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. К.К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 198 и чл. 199 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 209 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменено изцяло и да постанови решение по същество по реда на чл.208 от ГПК.

От събраните доказателствата по делото, пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС, предявен от Г. ЕООД гр.Хасково срещу П.К.Д., с който се иска да се признае за установено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Сливен, селищно образувание “Изгрев”, местността “Орта синур”, поземлен имот № 2861405, с площ от 771 кв.метра и при граници: изток-поземлен имот № 2861406, юг-поземлен имот 2861412 и поземлен имот № 2861411 , запад поземлен имот № 286 4405, север-поземлен имот № 2860044 и да се осъди на П.К.Д. да предаде владението му.

Въззивната страна „Геостройкомплект" ЕООД е правоприемник на „ДФ „Редки метали „-Бухово , която е дъщерна фирма на „Георесурс” с подразделения „Минно строително предприятие” „Миньор” Сливен, Геологопроучвателно предприятие „Марица” Хасково, Геопроучвателно предприятие „Западна Тракия” с.Калековец Пловдивска област, Геопроучвателно предприятие „Тунджа” с.Орловец обл.Бургаска, с Решение № 3921/31.11.1991 год. по фирмено дело № 2852/91 год. по описа на Сливенски окръжен съд.

Въззиваемото дружество поема всички активи и пасиви на Държавна фирма „Редки метали”-Бухово по баланса за 31.03.1991 год. , заедно с други права и задължения по разделителен протокол.

С разпореждане №22/23.09.1991г. на МС за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, от 01.10.1991г. фирма "Редки метали-Бухово" и дъщерните й фирми "Минмашремонт", София, "Георесурс", Бухово и "Похимет", с. Момино село, били преобразувани в еднолични търговски дружества, като новообразуваните дружества поемат активите и пасивите на фирмите, с чието имущество са образувани и определени с разделителния протокол.

През 1991 г., с решение от 31.10.1991г., в търговския регистър при СлОС е вписано ЕООД "Геостройкомплект", като дружеството поемало всички активи и пасиви на ДФ "Редки метали-Бухово", по баланса към 30.09.1991г. Към посочената дата по сметка 201 "Земи" в собственост на фирмата /подразделение МСП "Миньор"/ включително в м. "Дълбоки дол" - 44 800 кв.м.

На въззиваемата страна е предадено на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм./ недвижим имот с площ 44 800  кв.метра, по акт за държавна собственост АДС № 8037/1995 год.

Имот № 2860202 е включен в капитала на въззивното дружество „Геостройкомплект” ЕООД. Със заповед № РД-11-11-115/16.06.2003г. на областния управител на област Сливен, било наредено отписване от актовите книги за държавна собственост АДС № 8037/24.01.1995г., касаещ терен от 44 800 кв.м., който съставлявал новообразуван имот № 193, кадастрален район № 286 по плана на новообразуваните имоти в м. "Орта синур", „Селищно образувание "Изгрев", землището на гр. Сливен и имот № 10192 м.”Дълбоки дол” част ІХ „Селищно образувание ”Изгрев” землището на гр.Сливен по плана на вилна зона гр.Сливен.

Имотът бил включен в капитала на "Геостройкомплект" ЕООД-гр. Хасково.

Кадастралният план на м. "Орта синур", с.о. "Изгрев", землището на гр. Сливен, в която попада новообразувания имот № 2860192 е одобрен със заповед № РД-15-160/01.02.2006г. на кмета на община Сливен.

С Нотариален акт № 122 том.V н.д. № 1903./ от 09.07.1994 год. Въззиваемата страна П.К.Д. е закупил имот представляващ – полски имот в район за здравни и курортни нужди представляващ пл.№ 4405 в м.”Дълбоки дол” Сливенско землище с площ 1 331 кв. метра.

Процесния недвижим имот № 2861405 с площ 771 кв. метра е обособен като самостоятелен от поземлен имот № 2860192 със Заповед № РД-15-160/01.02.2006 год. на Кмета на община Сливен представлява част от имот пл. № 4405 с площ 1109. кв.м. в м.”Дълбоки дол” землището на гр.Сливен по кадастрален план от 1989 год. описан в Н.А № 122 т.V н.д. № 1903/ 1991 год.

Този имот се намирал в зоната за полски имоти, до одобряване на плана за новообразуваните имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.”Орта синур” на селищно образувание „Изгрев” землище на гр.Сливен извършено със заповед № РД-01-0009/08.01.2002 год. на Областен Управител на гр.Сливен.

На първоинстанционото производство са събрани гласни доказателства разпитани са св.К. и К., от показанията на които се установява, че въззиваемия е стопанисвал,ползвал процесния имот, като е засадил дръвчета, оградил е мястото почистил го е от е камъни, а в последствие е построил вила. Никой не е имал претенции към имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви, поради и което ги кредитира изцяло.

При формиране на фактическите си констатации съдът се е ползвал и от заключенията на съдебно-техническите експертизи, извършена пред първата инстанция и пред въззивната извършени от компетентни вещи лица в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

За да се уважи ревандикационния иск, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее и да го владее без правно основание.

В случая безспорно се установи, че въззивника „Геостройкомплект” ЕООД е придобил на чл.`17а от ЗППДОП /отм./ правото на собственост върху процесния недвижим имот представляващ недвижим имот, намиращ се в землището на гр.Сливен, селищно образувание “Изгрев”, местността “Орта синур”, поземлен имот № 2861405, с площ от 771 кв.метра при съответните граници.

Съгласно чл.17а ЗППДОБ отм. при преобразуването на държавни предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружество, освен ако не е предвидено друго. От норма на закона се извежда и фактическия състав на придобиването на правото на собственост от образуваното търговско дружество от държавата. /Решение № 643/04.01.2011 г. на  Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, по гр.д.№1196 по описа за 2009г./.

В конкретния случай предоставянето на имота на държавното предприятие – праводател на въззивника се установява от факта на отчуждаването му за нуждите на това предприятие и от факта на ползването на този имот през първите няколко години след отчуждаването. Тези факти се признават от процесуалния представител на въззивника в първото съдебно заседание по делото, проведено на 29.11.2007г. – лист 74 по гр.д.№598/07г. на Сливенски районен съд. Признанието на тези факти, се подкрепя от акта за държавна собственост издаден едва през 1995г., в който предоставянето за стопанисване и управление е отбелязано изрично.

По делото не се спори дали е проведено отчуждително производство по отношение на процесния имот. От представените по делото списъци и скици към РМС №1469 от 28.08.62г.; РМС №14 от 28.01.66г. и РМС №289/24.07.99г. за отчуждаване на имоти по чл.101 от ЗС за нуждите на управление “Редки метали” Сливен, както и от приетите експертизи не може да се направи категоричен извод, че процесният имот е бил предмет на отчуждителното производство, но с оглед направеното признание и липсата на доказателства в обратния смисъл това признанието следва да бъде зачетено от съда.

Към момента на сключването на договор за покупко продажба в нотариален акт № 122 том.V н.д. № 1903./ от 09.07.1994 год. Въззиваемата страна П.К.Д. е закупил имот представляващ – полски имот в район за здравни и курортни нужди представляващ пл.№ 4405 в м.”Дълбоки дол” Сливенско землище с площ 1 331 кв. метра от несобственици и последните не са притежавали правото на собственост за да могат да прехвърлят тези права.

Безспорно е доказано по делото, че процесния недвижим имот попада в земеделски фонд по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Този факт е от съществено значение относно придобивната давност с оглед приложението на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба. Нормата е в сила от 21.11.1997 год. След този момент за въззиваемия започва да тече нова придобивна давност.

В настоящия случай от съществено значение е дали владението на въззиваемия П.К.Д. е добросъвестно или не е добросъвестно. 

Настоящия съдебен състав приема, че въззиваемия П.К.Д. е добросъвестен владелец.

Въззиваемия е владял процесния имота от 21.11.19977 год. въз основа на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателите му не са собственици. Той е придобил имота чрез възмездна двустранна сделка сключена в предвидената от закона форма сключена във формата на нотариален акт. В нормата на чл.70 ал.2 от ЗС  законодателя е предвидил оборима презуемция, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. В тежест на въззивната страна е да обори презумпцията за добросъвестността на владението при пълно и главно доказване. Такива доказателства не са събрани.

От изложеното следва , че въззиваемия П.К.Д. е бил добросъвестен владелец.

Разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ е приета в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 год., в сила 21.11.1997 год. След тази дата за въззиваемия П.К.Д. е започнала да тече нова придобивна давност. Искът по чл.108 от ЗС предмет на настоящото дело е предявяван на 01.06.2006 год.  За цитирания период от 21.11.1997 год. до 01.06.2006 год. в полза на П.К.Д. като добросъвестен владелец е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 2 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността.

По отношение на направеното възражение за придобиване на имота, чрез непрекъснато и трайно владение от страна въззиваемия П.К.Д. настоящия съдебен състав намира направеното възражение за основателно.

Правните последици на придобивната давност настъпват след изтичане на определен в закона срок, през който добросъвестния владелец упражнява явно и непрекъснато фактическа власт върху чуждия имот с намерение за своене. Този срок е достатъчно дълъг, за да узнае титулярът на правото на собственост за извършеното нарушение и чрез някой от предвидените в закона способи да защити правата си.

Законът приема, че ако до изтичане на определения давностен срок собственикът търпи друго лице да владее имота му и не упражнява правото си на защита, той мълчаливо се съгласява с настъпването на правните последици от осъществяването на фактическия състав на придобивната давност. С този институт на правото правното положение се привежда в съответствие с фактическото.

Процесния имот е бил собственост на държавата и предоставен за стопанисване и управление на държавно търговско дружество. Правото на собственост на държавата върху имотите, предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие, се прекратява от датата на преобразуване на предприятието в еднолично търговско дружество с държавно имущество.

Съгласно чл. 86 ЗС до изменението в ДВ бр. 33 от 1996 в сила от 1.06.1996 г за въззиваемия важи забраната за придобиване по давност на вещи държавна собственост. От изложеното следва извода, че въззиваемия установил действително добросъвестно владение върху процесния имот след отпадане на забраната визирана в чл.86 от ЗС  и забрана визирана в чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ.

Безспорно е установено по делото, че въззиваемия е осъществявал фактическа власт върху имота от момента на закупуването му през т.е. от 09.07.1991 год. до 01.06.2006 год. когато против него е предявен ревандикационния иск. В негова полза е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собственост, като добросъвестен владелец.

От изложеното следва, че ревандикационния иск, не следва да се уважи, тъй не са налице кумулативните елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС въззивника да е собственик на имота, предмет на ревандикация, въззиваемия владее процесния имот в момента и го владее без правно основание. В случая въззиваемия е придобил правото на собственост чрез един от предвидените в закона оригинерен правен способ. При липсата на първата предпоставка на чл.108 от ЗС предявения иск следва да се отхвърли.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че следа потвърди първоинстанционното решение.

По отношение на разноските по делото, тъй като въззиваемата страна е претендирала и доказала направени разноски в размер на 200 лева, същите следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивника следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 579/28.07.2008 год. по гр.д. № 598/2007г. на СлРС  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОСЪЖДА 'ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ" ЕООД гр. ХАСКОВО ДА ЗАПЛАТИ НА П.К.Д. направените по делото разноски в размер на 200  лева.

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване чрез съда, който е постановил решението пред Върховния касационен съд на Република България.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: