РЕШЕНИЕ №

 

гр.Сливен,04.02.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в ЗАКРИТО съдебно Заседание на ЧЕТВЪРТИ ФЕВРУАРИ ДВЕХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА  година в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

                                                     ЧЛЕНОВЕ:   АТАНАС СЛАВОВ

      ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

при секретаря ……………. като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ гр.д. № 14 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявано от ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР К.С. чрез пълномощника си С.Д. експерт по приходите в „Отдел „Правен” на дирекция „Частни държавни вземания” с пълномощно № 31/05.01.2010 год.  с правно основание чл.435 ал.1 от ГПК.

Обжалвано е Постановление на ДСИ при РС-Сливен Загора по изпълнително дело № 119/2006 год. по описа на ДСИ при Районен съд гр.Сливен, с което е прекратено изпълнителното производство образувано против Жоро И. К. ***.

В жалбата се твърди, че действията на ДСИ при РС-Сливен по изпълнително дело № 119/2006 по описа на ДСИ при Районен съд гр.Сливен , с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.26 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изпълнителното производство е образувано по молба на АДВ /Агенция за държавни вземания/, чийто правоприемник е НАП /Националната агенция по приходите” на основание § 36 ал.1 от ПЗР към ЗИДДОПК от 01.01.2010 год., за принудително събиране на частно държавно вземане по изпълнителен лист от 13.04.2005 год. по гр.дело № 1777/2005 год. по описа на СРС и изпълнителен лист от 14.04.2005 год. по гр.дело № 1788/2005 год. на СРС, издаден в полза на ДФЗ, общо за сумата от 23 634,45 лева, представляващи главница в размер на 21 163,75, и обезщетение за забава в размер на 2 470,70, ведно със законната лихва върху сумата от 21 163,75 считано от 02.02.2005 год. до окончателното й изплащане. В хода на изпълнителното производство длъжникът Ж. И. К. *** е починал на 23.04.2009 год. Взискателя с молба от 20.07.2010 год. е поискал ката страна по делото да се конституират неговите наследници И.Ж.К.  с ЕГН:********** и Г.Ж.К. с ЕГН: ********** съгласно удостоверение за наследници № 40/08.04.2010 год. на Община гр.Сливен. На 15.10.2010 год. е получено от взискателя Постановление за прекратяване на изпълнителното дело от ДСИ при РС-Сливен с изх. № 7962/29.09.2010 год. на основание чл.26 от ГПК , тъй като наследниците на Ж. И. К. са направили валиден отказ от наследство и липсва надлежна страна срещу която да се насочи изпълнението.

Твърдят че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е неправилно и незаконосъобразно, тъй като „липсата на надлежна страна” е извън хипотезата на чл.433 от ГПК, където изрично са изброени случаите в които съдия изпълнител може да прекрати принудителното изпълнение. В случая при констатиран отказ от наследство от страна на конституираните наследници ДСИ следва да осигури възможност на взискателя да посочи друга надлежна страна, до изчерпване на законовите възможности за това. ДСИ е прекратил изпълнителното производство без да даде възможност на взискателя да посочи наследници от друг ред, които са съгласни да приемат наследството. Освен това на основание чл.11 от ЗН при предвидените в закона хипотези наследството се приема от държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражи  както и парцели и имотите предназначени за жилищно строителство които стават собственост на Общината в чиито район се намират те.

Молят съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно постановление от 29.09.2010 год. на ДСИ при Районен съд гр.Сливен за прекратяване на изпълнително дело № 119/2006 год. с правно основание чл.26 от ГПК и постанови продължаване на изпълнителните действия за събиране на вземането на ДФ „Земеделие” по издадените срещу лицето изпълнителни листове.

Към делото са приложени обясненията на ДСИ при Районен съд гр.Сливен в които се изразява становище за нейната неоснователност. В обясненията си ДСИ изтъква аргументи, че и двамата наследници на починалия длъжник са направили надлежен отказ от наследство и не могат да бъдат конституирани като длъжници.

По делото е постъпило е възражение от И.Ж.К. и Г.Ж.К. *** , в което твърдят, че жалбата на НАП против Постановлението на ДСИ при РС-Сливен е неоснователна, тъй като деца на починалия наследник от 28.09.2010 год. е надлежно вписан отказът им от наследство на своя баща Ж. И. К.. Жалбата на НАП София касае наследници от друг ред, тъй като със направения от тях и надлежно вписан отказ от наследство те нямат качеството на наследници.

От представените към жалбата писмени доказателства и представеното копие на изпълнителното дело съдът намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Изпълнително дело № 119 по описа на ДСИ при Районен съд гр.Сливен е образувано по молба на Агенция за държавни вземания и е изпратено по компетентност на основание чл.427 от ГПК от Съдия изпълнител при Районен съд Елхово против Ж. И. К. *** за сумата от 23 634,45 лева, представляващи главница от 21 163,75 лева, обезщетение за забава 2470,70 , и законната лихва върху главницата от 21 163,75 считано от 02.02.2005 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото.

Дължимата сума е образувана от два изпълнителни листа издадени в полза на Държавен фонд „Земеделие” със седалище и адрес на управление гр.София.

Със законодателна § 36 ал.1 и 35 ал.2 от ПЗР на ЗИДДОПК в сила от 01.01.2010 год.ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Национална агенция по приходите е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на Агенцията за държавни вземания, и е страна  по незавършените към този момент съдебни производства включително и изпълнителни..  Съгласно чл.3 ал.7 т.5 от ЗНАП Агенцията събира следните частни държавни вземания на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

С Разпореждане от 20.07.2010 год. ДСИ е конституирал като взискател Националната агенция по приходите и като длъжници И.Ж.К. и Г.Ж.К. по нарочна молба на Националната агенция по приходите на основание чл.429 ал.2 от ГПК като наследници на починалия длъжник Ж. И. К. *** поч. на 23.04.2009 год., по удостоверение за наследници № 40 от 08.04.2010 год. на Кметство с.Ковачите.

На новоконституираните длъжници не е връчено съобщение за това обстоятелство и не им е връчена призовка за доброволно изпълнение.

По делото е представено Удостоверение изх.№ СД-02-09-9542 от 28.09.2010 год. и Удостоверение  № СД-02-09-9545 от 28.09.2010 год. от което е видно, че по ч.гр.д № 5982/2010 год. по описа на СлРС Г.Ж.К. се отказва от наследството на Ж. И. К. *** , който е вписан в регистъра на съда под № 44 с определение № 2989 и по ч.гр.дело № 5083/2010 год- по описа на СлРС И.Ж.К. се отказва от наследството на Ж. И. К. , който отказ е вписан под № 45 с Определение № 2990.

С постановление от 28.09.2010 год. ДСИ при РС-Сливен е прекратил производството по изпълнителното дело, като е мотивирал постановлението си с отказа от наследство на двамата наследници на длъжника и е посочил нормата на чл.26 от ГПК, като в диспозитива на постановлението изрично е посочил, че изпълнителното производство се прекратява поради липса на лице против което да се води изпълнителното дело, поради отказа от наследство на наследниците на длъжника.

Съобщението за прекратяването на изпълнителното дело е връчено на взискателя на 15.10.2010 год.

Жалбата на взискателя против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е постъпила на 18.10.2010 год.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установено от събраните писмени доказателства, които кредитира.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, като подадена от взискателя като страна в изпълнителното производство против действие на ДСИ-при РС-Сливен, с което се прекратява производството по принудителното изпълнение по смисъла на чл.435 ал.1 от ГПК. Подадена е от надлежна страна срещу акт на съдия изпълнител изрично посочен в нормата на чл.435 ал.1 от ГПК и подлежащ на обжалване по този ред и е спазен преклузивният срок по чл. 436 от  ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

ДСИ при РС-Сливен е прекратил производството по принудителното изпълнение на основание чл.26 от ГПК, тъй като няма надлежна страна срещу която да се води производството.

Този извод на ДСИ при РС-Сливен е незаконосъобразен. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изрично изброени в хипотезите на чл.433 от ГПК.

В случая при констатиран отказ от наследство от страна на конституираните наследници ДСИ следва да осигури възможност на взискателя да посочи друга надлежна страна, до изчерпване на законовите възможности за това. ДСИ е прекратил изпълнителното производство без да даде възможност на взискателя да посочи наследници от друг ред, които са съгласни да приемат наследството. Освен това на основание чл.11 от ЗН при предвидените в закона хипотези наследството се приема от държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражи  както и парцели и имотите предназначени за жилищно строителство които стават собственост на Общината в чиито район се намират те.

Наследниците на длъжникът в изпълнителното производство са доказали, че са се отказали от наследството на починалия си наследодател по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН. Този отказ отнема възможността да се насочи изпълнението върху имуществото на тези наследници. Независимо от това изпълнението ще продължи срещу имущество на починалия длъжник, останало в наследствената маса. Ако всички наследници са се отрекли от наследството, изпълнението ще продължи върху имуществото от наследствената маса в лицето на държавата или общината, ако се касае  за движими вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцели и имот, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират съгласно чл. 11 ЗН.

Следователно отказът на наследници от наследството на длъжника не само не е посочено като изрично основание за прекратяване на делото - чл. 433 от ГПК, но и практически не може да доведе до прекратяване на производството, тъй като съгласно чл. 5 - 11 от Закона за наследството никое открито наследство не може да остане неполучено от правен субект.

Съдия изпълнител следва да спре производството по делото на основание чл.432 ал.1 т.3 в вр. чл.229 ал.1 т.3 от ГПК даде възможност на взискателя да отстрани възникналата със смъртта на длъжника пречка за движението му, като го задължи на основание чл.230 ал.2 от ГПК в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемници и адресите им на починалия длъжник или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство. Ако в дадения от съдия изпълнител срок взискателя не изпълни задължението си делото се прекратява.

С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата на Националната агенция по приходите е основателна и следва да се отменят атакуваните действия на ДСИ при Районен съд гр.Сливен като незаконосъобразни

Водим от гореизложеното, Сливенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 28.09.2010 год. на ДЪРЖАВЕН СЪДИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ при РАЙОНЕН СЪД гр.Сливен по изп. дело № 119/2006 год., с което е прекратено производството срещу Ж. И. К. *** поч. на 23.04.2009  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на ДСИ при СлРС за сведение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: