Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   15

гр.Сливен, 16.03.2011г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия  СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 15 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на 196 и сл. от ГПК / отм. /

Развива се след постановяване на Решение № 859/07.01.2011 година, по касационно гражданско дело №1953/2009 година, на І-во гражданско отделение на ВКС на РБ, с което е отменено въззивно решение № 63 от 16.04.2009 година на Сливенски окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 468/2008 година, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В мотивите на отменителното си решение ВКС на РБ е констатирал, че съдебният акт на СлОС е неправилен, тъй като при постановяването му е нарушен материалния закон. - Приел, че събраните по делото доказателства установяват съществуването на фактическия състав на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ спрямо ищцовото дружество и то се легитимира като собственик. Видно било, че целият терен е отчужден на основание чл. 101 от ЗС за нужди именно на ДФ "Редки метали" и Министерство на химията и металургията в периода от 1967 година до 1969 година и според тогава действащата редакция  на чл. 101 ЗС собствеността се придобива от датата  на  решението което означава, че е без значение осъществено ли е обезщетяването и от кого. Актът за държавна собственост № 8036 от 1995 година установявал предоставянето на целия имот от 39 650 кв. м. в м. "Сефер
бунар"
за стопанисване и управление на МСП "Миньор", а при
извършеното преобразуване на ДФ "Редки метали", чието подразделение е
било МСП „Миньор", имотът е преминал в собственост на търговското
дружество „ Геостройкомплект " ЕООД, тъй като е бил включен в баланса на
предприятието, макар и само като стойност. Това било видно както от
приетата съдебно - счетоводна експертиза, така и от приложеното
извлечение от сметка  201 "земи ", собственост на „Геостройкомплект" ЕООД, подразделение МСП "Миньор" към 30.09.1991 година, където фигурирал терен с площ 39 650 кв.м. в м."Сефер бунар" /тази площ се получавала като се съберат площите, отчуждени по посочените в акта за държавна собственост четири РМС и едно удостоверение на СлГНС/. През 2002 година със заповед на Областния управител № РД-01-0009/08.01.2002 година е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ за м."Орта синур”, където имотът по акта за държавна собственост представлява ПИ № 2860202. През 2003 година, със заповед на областния управител е извършено деактуване на имота и предаването му на ищцовото дружество. ВКС на РБ е приел, че при това положение е установена
първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за ревандикация по чл.108 ЗС - ищецът е собственик на имота. Констатирал е, че въззивният съд е приел обратното по отношение на тази предпоставка, поради което е направил извод, че е безпредметно изследването на въпроса дали ответниците по иска владеят имота и то на годно основание. За това въззивното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК е преценено, че следва да се отмени и делото да  се върне за ново разглеждане от друг състав с указание за произнасяне и по трите кумулативно предвидени предпоставки на иска с правна квалификация чл.108 ЗС.

Въззивното производство е било образувано по жалба на „Геостройкомплект”  ЕООД срещу решение № 160/03.04.2008 година, постановено по гражданско дело № 1785/2007 година на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от дружеството - въззивник против въззиваемите, ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, досежно поземлен имот № 2864416 с площ  от 1110 кв. м., находящ се в землището на град Сливен, селищно образувание „Изгрев”, местност „Орта Синур”, при граници: изток - имот № 2861414, юг - имот № 2864417, запад – имот № 2860044 и север - имот № 2864413.

Със сезиращата въззивният съд жалба, от въззивника са релевирани оплаквания сочещи, че решението на Сливенски районен съд е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, както и на събраните по делото доказателства. Според оплакване в жалбата, решаващия състав на СлРС неправилно е счел, че по делото не са събрани доказателства, установяващи правото на собственост  върху имота като принадлежащо единствено на дружеството – въззивник и като факт опровергава напълно възможност на въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство да владеят на годно правно основание. Поискана е отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде изцяло уважен предявения ревандикационен иск.

В съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на посочените основания и моли за уважаването й. Конкретни съображения излага в представено по делото пред настоящата инстанция писмено становище. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият В.Г.Н., редовно призован в съдебно заседание се явява лично и като оспорва изцяло въззивната жалба, моли за отхвърлянето й. Искане за присъждане на разноски не се прави.

 Въззиваемите Г.Н.Г. и Г.Н.Н., редовно  призовани в съдебно заседание не се явяват. Представляват се от Мита Славова Н. - пълномощник по чл. 20, ал. 1, б.” б ” от ГПК /отм./, който оспорва изцяло жалбата и моли за отхвърлянето й. Искане за присъждане на разноски, не се прави.

При повторното разглеждане на делото от ВКС на РБ не са давани указания, от настоящата инстанция да бъдат допуснати и събрани допълнителни доказателства и от страните не са  правени доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото от предходните инстанции доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност се установява от фактическа страна следното:

С разпореждане № 22/23.09.1991 година на МС на РБ на основание чл. 1 и чл. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е разпоредено преобразуването от 01.10.1991 година на фирма „Редки метали” – Бухово и дъщерните й фирми „ Минмашремонт ” – кв. Яна, София, „ Георесурс ” – Бухово и „Похимет ” – с. Момино село, област Пловдив в еднолични търговски дружества, като новообразуваните юридически лица поемат активите и пасивите на изброените фирми, с чието имущество са образувани.

С решение № 3921/1991 г. по ф.д.№ 2852 по описа на СлОС за 1991 година в търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма „Геостройкомплект” ЕООД и седалище  гр. Сливен, като дружеството поема всички активи и пасиви на „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991 година.

С акт № 8037/24.01.1995 година, одобрен от Кмета на Община - Сливен е актуван като държавна собственост сграден фонд и терени в местността „Орта Синур” във вилна зона на гр. Сливен, като в акта за държавна собственост е посочено, че имота е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” - с.Сборище, р-к Сливен.

Със заповед № РД-11-11/115 от 16.06.2003 г. на Областния управител на област Сливен е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост АДС № 8037/24.01.1995 година за имот, представляващ терен от 44 800 кв.м., съставляващ новообразуван имот № 193, кадастрален район 286 по плана на новообразуваните имоти в местността „Орта синур”, селищно образование „Изгрев” в землището на гр. Сливен и новообразуван имот № 194, кадастрален район 286 по плана на новообразуваните имоти в местността ”Орта синур”, селищно образование „Изгрев” в землището на гр. Сливен с мотив, че имотът е включен в капитала на „Геостройкомплект” ЕООД и е разпоредено предаване на владението на имота на посоченото дружество.

Със заповед № РД-15-160/01.02.2006 г. на Кмета на Община Сливен е одобрено допълването на кадастралния план на местността ”Орта синур”, селищно образование „Изгрев” в землището на гр. Сливен с границите на имоти, попадащи в новообразуван имот № 2860192, с мотив, че част от имота на „Геостройкомплект” ЕООД попада в имоти, които са предоставени на служители на „Редки метали” за ползване.

След допълването на кадастралния план, съгласно заповед № РД-15-160/01.02.2006 година на Кмета на община Сливен е налице новообразуван имот с № 2860192.

От представеното по делото пред предходната въззивна инстанция съдебно -техническа експертиза от 08.11.2007 година се установява,че имотът посочен в исковата молба е бил образуван от поземлен имот № 4416 на който като собственик в разписната книга към кадастралния план, действащ до одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД - 18 - 31 / 19.04.2006 година на Агенцията по кадастъра е бил записан Г.Н. В. - наследодател на въззиваемите /видно от Удостоверение за наследници № 008125 от 22.03.2007 година и Удостоверение за наследници № 009079 от 18.05.2007 година издадени от Община Сливен/, а в кадастралния регистър към кадастралната карта, като собственици са записани въззивникът и Г.Н. В., като за последния не е посочен документ ,удостоверяващ правото му на собственост, а за въззивника е посочена Заповед № РД-11-11-115 от 16.06.2003 година на Областният управител на област Сливен. От извършените пред предходната въззивна инстанция съдебно - техническа и тройна съдебно - техническа експертизи се установи, че на основание Разпореждане № 1460/28.08.1962 година на МС е било предвидено да се отчуждят за нуждите на управление на ДФ „Редки метали" - Бухово 14 050 кв. м. - частни, необработваеми полски имоти в землището на гр. Сливен. Било е предвидено и ОТС - Сливен за нуждите на управлението да предаде и 7 600 кв. м. ниви от Държавния поземлен фонд. С Разпореждане № 14 от 28.01.1966 година на МС се предвиждало отчуждаването и предаването на Комитета по химията и металургията на 19 160 кв. м. земя на частни лица от гр. Сливен, съгласно списък , които следвало да се обезщетят в брой. С Разпореждане № 289 / 24.07.1969 година се предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м,. частни земи от землището на гр. Сливен, както и 1270 кв.м. държавна земя. Във връзка с изброените разпореждания на МС били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС - Сливен. Вещите лица са установили, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. От вещите лица е дадено заключение, че в протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Редки метали" с. Бухово - рудник Сливен няма записан имот на името на Г.Н. В. , както и че не съществуват данни за реалното завземане на процесния имот от праводателя на въззивника . Вещите лица са посочили, че с цитираните по - горе разпореждания на МС за нуждите на Управление „ Редки метали „ са били предвидени за отчуждаване терени с обща площ 59 796 кв.м., а с АДС 8037 / 1995 година на Управление  „Редки метали„ е бил предоставен терен с обща площ 44 800 кв. м. в местността „ Дълбоки дол „ и  местността „ Орта синур „ .в землището на гр.Сливен. От експертните заключения се установява още, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите / отговори колко недвижими имота в декара от процесната местност „Орта синур" има вписани в активите/ преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали - Сливен", тъй като въззивната страна не е представила приемо - предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Редки метали" - Бухово през 1991 година, а в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник - Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога процесният имот е бил записван в баланса на „Геостройкомплект" ЕООД. - Не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС № 8037/1995 година от „Редки метали" - Бухово на МСП „Миньор" и за предаването му на „Геостройкомплект" ЕООД, както и такива от който  да  се  установява дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Геостройкомплект" ЕООД гр. Хасково.

 Видно от представеното по делото копие от решение № 41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев", селищно образувание „Селищото" и селищно образувание „Кироолу".

По делото пред първоинстанционния съд  са разпитани свидетелите П. и Ж., даващи показания, че след 1970 година от „ Редки метали „ предоставили на наследодателя на въззиваемите - Г.Н. В. процесното място, за да го ползва и на него, по - късно той построил постройки, като мястото преди това било пустеещо. Свидетелката Ж. дава показания, че от преди 1978 година до настоящия момент имота се ползвал първо от наследодателят на въззиваемите,който построил сграда в която живеел, обработвал земята и отглеждал животни, а по - късно /след неговата смърт/ и самите въззиваеми ползват необезпокоявано процесното място. - В съдебно заседание проведено от СлРС на 15.10.2007 г. въззиваемият В.Г.Н. е заявил, че процесният имот е в наследство от баща му, който го е получил от „ Редки метали „ , както и че към момента ползва имота, а въззиваемият Г.Н.Г. е, заявил че имотът е бил собственост на дядо му , а той не го ползва. Обстоятелството, че въззиваемият / ответник / В.Г.Н., към  момента на подаване на исковата молба станало на 15.02.2007 година и до настоящия момент владее процесния имот е отделен като  безспорен  и ненуждаещ  се от доказване с протоколно определение, държано в открито съдебно заседание проведено на 15.10.2007 година.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. При изграждане на фактическите си констатации съдът се позова на експертните заключения, представени по делото пред предходните съдебни инстанции от вещи лица, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание да се съмнява. Даде вяра и на показанията на разпитаните свидетели, които  взаимно се допълват и не си противоречат с останалия събран  по делото доказателствен  материал.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на първоинстанционното производство е предявена от въззивника допустима искова претенция с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот – ПИ № 2864416, с площ от 1 110 кв.м. при посочени в исковата молба и по делото граници в местността „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев”, в землището на гр. Сливен.

За уважаването на ревандикационен иск е необходимо безспорно да се установи, че ищецът е собственик на вещта, че последната се намира във владение или държане на ответника, който я държи или владее, без да има правно основание. Липсата на която и да е от трите предпоставки е основание за отхвърляне на исковата претенция.

Настоящата  съдебна  инстанция  при формиране  на  правните  си  изводи дължи  да  се  съобрази с указанията дадени  в  отменителното решение  на ВКС на  РБ, а именно с указанието за произнасяне и по трите кумулативно предвидени предпоставки на иска с правна квалификация чл.108 ЗС. Настоящия съдебен състав възприема буквално това указание и в следващото  изложение формира правни изводи досежно всяка една от трите кумулативни предпоставки на  ревандикационния иск и защото констатира, че в решението на ВКС на РБ при мотивиране на правния извод, досежно първата предпоставка е налице позоваване на факти черпени от документи/ АДС № 8036 от 1995 година/, каквито по делата  няма  представени, респ. приети  като  доказателства.

В процесния случай от цялостния събран по делото доказателствен материал, не може да се приеме за установено, че ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство е собственик на процесния недвижим имот с площ от 1 110 кв.м. За удостоверяването на правото на собственост ищцовата страна се позовава на акт за държавна собственост № 8037 от 1995 година, на заповедта за деактуване на имота от 16.06.2003 година и на изработения въз основа на тях кадастрален план. На първо място следва да се посочи, че акта за държавна собственост от 1995 година, ако се приеме, че се ползва с присъщата му материална доказателствена сила удостоверява, че собственик на поземлен имот в местността „Орта синур” е била държавата и този имот е бил предоставен за ползване на МСП „Миньор”, което би следвало да е част от ищцовото дружество. При това положение не се установява след 1995 година да е извършено прехвърляне на правото на собственост върху земята от държавата на ищцовото дружество. Заповедта за деактуване на имота няма прехвърлително действие и не транслира вещни права в полза на ищцовото дружество. Доказателственият материал не съдържа данни за точните граници на имота, който е описан като държавна собственост в АДС от 1995 година. При това положение изготвения кадастрален план и неговото допълнение не се основават на безспорни доказателства за точното местонахождение на имота, описан в АДС № 8037 от 1995 година. Действително по кадастралния план след допълнението му е оформен недвижим имот с площ 1 110 кв.м., но това е станало по искане на ищцовото дружество, което се е легитимирало пред Община Сливен като собственик на имот в местността „Орта синур” въз основа на АДС от 1995 г. и заповедта за деактуване на имота като държавен през 2003 година.

При това положение доказателства за право на собственост на ищцовото дружество върху процесния недвижим имот не са налице, тъй като не се установява последващо прехвърляне на правото на собственост върху имота, описан като държавна собственост в полза на ищеца, а също така и самото определяне на границите на процесния имот по кадастралния план е извършено, без да са налице безспорни доказателства за точното местонахождение и граници на държавния имот.

Ако се приеме, че имота който е описан в АДС от 1995 година реално е бил включен в капитала на ищцовото „Геостройкомплект” ЕООД следва да се приеме, че е налице невярно удостоверяване в посочения акт за държавна собственост, тъй като още към момента на преобразуване през 1991 година на „Редки метали” – Бухово в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Геостройкомплект” е налице преминаване на правото на собственост върху имота в местността „Орта синур” – Сливен в патримониума на самото търговско дружество. След образуването на търговското дружество негова собственост стават всички имущества, които са включени в неговия капитал дори държавата да е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, но това имущество престава да бъде държавна собственост. При това положение, ако действително имота в местността „Орта синур” е бил включен в капитала на ищцовото дружество още през 1991 година, то този имот не е държавна собственост още от тогава и за доказване на правото си на собственост ищцовата страна не може да се ползва от АДС от 1995 година  и от заповедта за деактуване на имота от 2003 година, тъй като тези документи удостоверяват държавна собственост върху имота, който би следвало още през 1991 година като част от капитала на дружество да е престанал да има такъв статут. В тази връзка следва да се има предвид, че през 2005 година е отменена от ВАС с решение по адм. д. № 180/05 година разпоредбата на чл.148 от отменения Правилник за прилагане на закона за държавната собственост като съображенията на съда са, че не може да се съставя акт за държавна собственост за имоти, които са включени в капитала на търговско дружество, тъй като тези имоти не са държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДС. След като имуществото е престанало да бъде държавна собственост е незаконосъобразно да се съставя по отношение на него акт за държавна собственост, както и впоследствие едноличните търговски дружества с държавно имущество да се снабдяват с нотариални актове за собственост на тези имоти. Тези изводи се основават и на разпоредбите на чл.17А от отменения ЗППДОП и на чл. 1 от Постановление №201/25.10.1993г. на МС. При това положение представените от ищцовата страна акт за държавна собственост и заповед за деактуване на имот не удостоверяват правото й на собственост върху процесния имот.

По отношение на универсалното правоприемство, произтичащо  от образуването  и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество, въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл.17А от ЗППЗОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП ”Миньор”- с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991 година. Такова доказване по делото от страна на въззивника не е проведено. Освен това от назначените СТЕ и СИЕ се установи, че няма документи които да сочат, че описания в Заповед № РД-11-11-116 от 16.06.2003 година на Областния управител и АДС № 8037/ 24.01.1995 година имот е включен като актив в баланса на ДФ ”Редки метали” - Бухово към 31.03.1991 година или в баланса на някоя от дъщерните фирми, както и такива които да сочат, че процесния имот е включен в сумата за земи отразена в баланса на „Геостройкомплект” ЕООД. Вещите лица са дали заключение, че поради липса на документи /приемо – предавателни протоколи или други документи/ не е възможно да се определи дали процесният имот е предаден на „Геостройкомплект” ЕООД за стопанисване и управление.

Доказателства за претендираното право на собственост освен коментираните дружество не е представило, поради което не може да се приеме, че същото е собственик на процесния имот.

След като не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на ревандикационния иск за съда по принцип липсва задължение да обсъжда наличието или липсата на други предпоставки, но в конкретния случай, с оглед повторното разглеждане на делото и дадените от ВКС на РБ изрични и задължителни за  настоящата инстанция указания, това следва  да се направи.

Възражението на ответниците - въззиваеми страни, че са владели имота по своята същност представлява възражение за придобиване право на собственост върху имота по давност би било основателно, при условие че се приеме за установено обстоятелството, че в резултат на отчуждително производство ответникът е загубил правото на собственост и същото е било придобито от държавата в периода преди 1991 година, когато е извършено преобразуването на държавната фирма „Редки метали” в ищцовото търговско дружество. При това положение, както се посочи по-горе би следвало да се приеме, че имотът е престанал да бъде държавна собственост и е станал собственост на самото търговско дружество, поради което забраната за придобиването му по давност, действала до 1996 година е била неприложима. Установи се, че наследодателят на ответниците, а в последствие и самите те /в частност въззиваемият В.Г.Н./ в продължение на повече от 10 години необезпокоявано и постоянно е владял процесния имот, поради което в периода след 1991 година до завеждането на исковата молба на 15.02.2007 година е изтекла предвидената в ЗС десетгодишна придобивна давност. При това положение от ответниците е придобито правото на собственост върху имота по давност, а ищцовото дружество е загубило това си право, ако въобще може да се приеме, че е притежавало такова.

Предвид изложеното исковата претенция за ревандикация на недвижимия имот следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като ищецът не е собственик, а такива са ответниците, които владеят имота на законно правно основание.

Тъй като крайните изводи на СлРС и на настоящата инстанция съвпадат и въпреки различията в мотивите на двата съдебни акта, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Пред  настоящата инстанция въззиваемите не са претендирали за  разноски, поради  което  такива  не следва  да  им се  присъждат.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от изложените съображения, съдът

                                      

                                                    Р   Е   Ш   И  :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №160/03.04.2008 година по ГД № 1785/2007 година на Сливенски районен съд.

 

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                  

                                                                                  2.