Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

 

гр. Сливен, 09.06.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осми юни през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 17 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по две въззивни жалби против решение № 1263/16.01.2009 г. по гр. д.№ 2591/2008 г. на Сливенския районен съд, с което са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на  П.С.Ч. и А.И.Ч. на основание на чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата от 932,04 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на  Стоянови съсобствена част от недвижим имот за периода от 01.06.2005 до01.09.2006 г. 

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за разликата  над сумата от 932,04 лв. до пълния претендиран размер от 1750 лв. и за периода от  8.07.2004 г. до 1.09.2006 г. , като неоснователен.

 Със същото решение Д.П.С. и П.В.С. са били осъдени да заплатят на П.С.Ч. и А.И.Ч. на осн. на чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата от  1146.42 лв., представляваща дължимо обезщетение  за ползвана в повече от правата на Ст. съсобствена част от недвижим имот за периода от 1.09.2006 г. до 26.06.2008 г. , като искът до пълния претендиран размер е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е било прекратено производството  по предявения иск с правно основание л. 31 ал. 2 от ЗС за периода от 26.06.2008 г. до 24.06.2011 г. за сумата от 1800 лв., като недопустим – преждевременно предявен.

Първата въззивна жалба е подадена от П.С.Ч. и А.И.Ч., ИЩЦИ в първоинстанционното производство, които са атакували решението в частта, с която производството е било прекратено за сумата от 1800 лв., представляваща претендирано обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за периода от 26.06.2008 г. до 24.06.2011 г., както и в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за периода от 13.07.2004 г. до 1.06.2005 г. е отхвърлен поради погасяването му по давност. 

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че вземането за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС  представлява вземане за периодично плащане, което се погасява с тригодишен давностен срок. Неправилно, като постановено при нарушаване на процесуалните правила, е и решението на първоинстанционния съд в частта, с която производството е прекратено поради преждевременно предявяване на иска. Съдът не е изложил мотиви защо приема преждевременност на иска при изложения от ищцовата страна довод, че искът се основава на разпоредбата на  чл. 124 ал. 2 от ГПК.

Поради това се иска постановяване на решение, с което да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени исковите претенции.

В постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба се изразява становище, че тя е изцяло неоснователна. Налице са противоречия между аргументите, изложени в подкрепа на твърдението, че обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС не представлява вземане за периодично плащане и тези съображения, изложени в подкрепа на твърдението, че претенцията за бъдещ период следва да бъде уважена, тъй като се касае за обезщетение, определено на базата на месечния наем, при което е налице повтаряемост за плащането на обезщетението помесечно.  Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Втората въззивна жалба е от Д.П.С. и П.В.С., ОТВЕТНИЦИ в първинстанционното производство, с която се атакува акта на СлРС в частите му, с които те са били осъдени да заплатят на първите въззивници обезщетение, както и разноски по делото.  Прави се възражение, че е налице дължимо от първите въззивници уважаване на сервитутно право. Освен това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по повод направеното възражение в тази насока. Прави се искане за отмяна на решението в атакуваните му части.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор на тази въззивна жалба.

 В с.з., чрез представител по пълномощие, първата жалба се поддържа на посочените в нея основания.  Допълнително се излагат съображения, че съдът неправилно е  приложил разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД, като е приел, че в случая се касае за наем за периодично вземане. В действителност се касаело за обезщетение, чийто произход е неоснователно обогатяване и давността винаги е 5-годишна.  Освен това чл. 124 ал. 2 от ГПК дава възможност  да се присъждат повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да не е настъпила.

 В случая между страните има влязло в сила решение за разпределение ползването на съсобственото им място, което е задължително и обвързва страните.  Това е основанието на претенцията за заплащане на обезщетение.

По повод направеното възражение за сервитутно право се изразява становище, че  когато един от съсобствениците ползва от терена по-голяма част от дела си на съсобственост, той дължи на другите съсобственици обезщетение.

В с.з., чрез представител по пълномощие,  и втората въззивна жалба се поддържа на изложените в нея основания.  Твърди се, че по същността си в неговите осъдителни части първоинстанционното решение лансира злоупотреба с права. Не е установено по категоричен и несъмнен начин, че  вторите въззивници са ползвали в части в повече от това което притежават реално и това  не е било доказано.  Поради това не са налице никакви основания за уважаване на претенциите.

Страните претендират разноските по делото.

При новото разглеждане на делото в с.з. от въззивниците по първата жалба, редовно призовани, се явява лично пор. № 1, за двамата се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата, оспорва въззивната жалба на насрещната страна и излага идентични с описаните по-горе твърдения и възражения.

От въззивниците по втората жалба, редовно призовани, в с.з. се явява лично пор. № 4, за двамата се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа тази въззивна жалба, оспорва първата и поддържа всички излагани в хода на производството съображения.

Не са направени нови доказателствени искания, съдът, по своя инициатива и съгласно указанията на ВКСРБ, е назначил извършване на съдебнотехническа експертиза.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 91, по н.д. № 624/69 г. от 14.03.1969 г., Г. К. М. е продал на въззивника Д. П.С. следния свой недвижим имот, а именно 1/6 ид.ч. от дворното си място, находящо се в гр. С., кв. 28, съставляващо парцел  кв. 2787 по плана на града, като в нот. Акт изрично е записано, че купувачът ще ползва празното място в западната част на парцела и общия дворищен изход и само двете южни стаи и салон от сутеренния етаж, които представляват отделно жилище от масивната жилищна сграда, находяща се в подробно описания по-горе парцел, като продавачът си запазва собствеността и правото на надстройка на същата масивна сграда.

С н.а. № 185 по н.д. 512/2003 г. от 17.11.2003 г. Д. Г. М. е продал на въззивниците П.С.Ч. и А.И.Ч. своя недвижим имот, а именно: 5/6 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ 2128 кв. 78 по плана на гр. С., целият с площ 468 кв.м., от които застроени  158 кв.м., ведно с целия трети етаж от построената в имота жилищна сграда, със ЗП 110 кв.м. и гараж в северозападната част на имота, представляващ търпим строеж.

 С н.а. № 11, н.д. № 533/2003 г. на 1.12.2003 г. Ст. Г. М. е продала на въззивниците П.С.Ч. и А.И.Ч. своя недвижим имот, находящ се в гр. С. на ул. „Б.” № **, а именно  Втори етаж от жилищна сграда със ЗП 110 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, построена в дворно място, съставляващо ПИ 2128 в кв. 78 по плана на гр. С., целият с площ 468 кв.м., от които застроени 158 кв.м.

С решение №  576/07.07.2005 г. по гр. д. 2009/2005 г. на Сливенския районен съд Д.П.С. и П.В.С. са били осъдени да премахнат изградени в ПИ пристройки на  допълващо застрояване – лятна кухня с баня – тоалетна и антре със застроена площ, лека второстепенна постройка северно от лятната кухня, лека второстепенна постройка западно от жилищната сграда, както и телена ограда с врата, пречещи на А.И.Ч. и П.С.Ч. да упражняват правото си на собственост съобразно дела им в съсобствеността.

С решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. № 573/2005 г. първоинстанционното решение е било отменено в частта, касаещо премахването на  лятната кухня с антре, баня и тоалетна, а в останалата част решението е влязло в сила и е било потвърдено от ВКС. Няма спор, че през м. 09.2006 г. е била премахната телената ограда с врата, както и двете второстепенни постройки  посочени в решението.

С решение № 392/14.05.2008 г. по гр. д.№ 1306/2005 г. на Сливенския районен съд е определен режим за ползване на съсобствено дворно място, като Д.П.С. и П.В.С. *** дворно място оцветено с червен цвят на скицата към заключението на вещото лице, като достъпа до тази част от имота се осъществява от алеята от запад през единичната пътна врата, а А.И.Ч. и П.С.Ч. *** дворно място, оцветено със син цвят на скицата към заключението на вещото лице, като достъпа до тази част от имота се осъществява от алеята от запад пред двойна врата и от единична пътна врата от ул. „Б.” № **, като се касае за ПИ № 2128, кв. 78 по плана на гр. С..

С нотариална покана от 08.07.2004 г. П.С.Ч. и А.И.Ч. са поканили Д.П.С. и П.В.С. да заплатят ползваната  в повече от тях площ, а именно 150 кв.м. Поискали са да им бъде заплатено обезщетение за ползването на ползите, от които са били лишени в размер на месечен наем от 70лв. Нотариалната покана е била връчена на Д. П.С. на 13.07.2004 г. Въззивниците А.  и П. Ч. са се нанесли да живеят в закупения от тях имот през лятото на 2005 г. като първоначално са влизали от северната страна, а ползваното от Д. и П. С. празно дворно място е било обградено и Ч. не са имали достъп , тъй като там е имало метална врата. Установено е също, че между страните по делото е имало спорове относно ползването на дворното място, като също така Д. и П. Ст. са изградили друга прилежаща постройка. В тази сграда, която съществува и към настоящия момент е изградена лятна кухня и баня.

По делото са били назначени съдебно технически експертизи, които са посочили, че Д. и П. Ст. са ползвали в повече 71,15 кв.м. за периода от 8.07.2004 г. до 1.09.2006 г.  За да определят ползваната в повече площ вещите лица са посочили, че в нея са включили южната част от сутерена и пристройката, които са на 63.68 кв. м., лятната кухня построена на 21.28 кв.м., две бараки на 14.44 кв.м., както и празно дворно място около 15 кв.м. Посочено е също, че за този период наемната цена на  1 кв.м.  е бил 0.70 лв.

Установено е, че при собственост на 5/6 ид.ч. квотата за правото на ползване от имота е 390 кв.м., а за 1/6 ид.ч. е 78 кв.м. 

С искова молба от 26.06.2008 г. първите въззивници, като ищци, са поискали вторите въззивници, като ответници, да им заплатят обезщетение по чл. 321 ал. 2 от ЗС, като за периода от 8.07.2004 г. до 1.09.2006 г. претендират обезщетение в размер на 70 лв. месечно, или общо сумата 1750 лв., а за времето от 1.09.2006 г. до настоящия момент по 50 лв. месечно, или общо сумата от 1250 лв. Отделно от това са претендирали и обезщетение занапред по 50 лв. месечно от датата на предявяване на иска до 24.06.2011 г. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с Решение № 1263/16.01.2009 г. по гр.д. № 2591/2008г. районният съд е осъдил Д.С. и П.С. да заплатят на П.Ч. и А.Ч. сумата от 932.04 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на Ст. съсобствена част от недвижим имот за периода от 1.06.2005 до 1.09.2006 г.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за периода от 8.07.2004 г. до 1.09.2006 г. за разликата над  сумата от 932.04 лв. Освен това Д.С. и П.С. са били осъдени да заплатят на П. и А.Ч. и сумата от 1146.42 лв., представляваща дължимо обезщетение за периода от 1.09.2006 г. до 26.06.2008 г., като искът до пълния му претендиран размер от 1250 лв. е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решението е било прекратено производството по предявения иск за заплащане на сумата от 1800 лв. за периода от 26.06.2008 г. до 24.06.2011 г. , като недопустим – преждевременно предявен.

Против това решение са подадени двете въззивни жалби от всяка от страните, въз основа на които е образувано настоящото производство.

С решение от 10.06.2009г. по в.гр.д.№ 197/09г. на СлОС, въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд, като вместо това е постановил ново по същество. Потвърдил е акта в частт, с която е прието, че част т претенцията за обезщетение е погасена по давност, както и относно прекратяването на производството по отношениена исковете за заплащане на обезщетение за бъдещ период.

С решение № 516/11.01.2010г. по гр.д. № 1385/09г. на ВКСРБ е отменено частично решението на въззивния съд – по отношение на отхвърлената част от претенцията за първия период, отхвърлянето на претенцията за втория период и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно погасяването по давност на част от исковете. Потвърдено е решението по отношение на потвърждаването на прекратяването на производството за претенциите за бъдещ период. В останалите части е оставено в сила въззивното решение.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в отменените части, с указания относно прилагането на давността, за самостоятелен анализ на вече събраните доказателства и формиране на правни изводи както въз основа на тях, така и въз основа на новосъбрани такива, и при съобразяване на съдебното решение относно разпределяне на ползването.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са допустими и относими, безпротиворечиви и неоспорени. При новото разглеждане на двете въззивни жалби СлОС е назначил нова съдебно техническа експертиза, чието заключение, като  компетентно и обективно, е ползвал при формиране на фактическите си констатации.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, въззивният съд направи следните правни изводи:

 Настоящият състав счита, че първата въззивна жалба е частично основателна в частта, с която се атакува първоинстанционното решение относно отхвърлянето на иска, като погасен по давност, за периода от 08.07.2004г. до 31.05.2006г., но само до размер на 24,50 лв., а в частта,, с която се атакува прекратяването на производството по отношение на претенцията за предстящ период, решението на РС е влязло в сила, като потвърдено от ОС и оставено в сила от ВКСРБ.

Втората въззивна жалба, касаеща осъдителните части на първоинстанционното решение, също е частично основателна – за сумите над 63, 36 лв. за периода 08.07.2004г. – 31.08.06г. и за целия присъден размер за периода 01.09.06г. – 26.06.08г.

Тъй като вземането за обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС не е с периодичен характер, за него е приложима общата 5 годишна давност и периодът на претенцията не излиза извън него, считано от предявяването на исковата молба на 26.06.08г., назад.

Така за първата част от иска за заплащане на обезщетение за ползване на част от съсобствен имот, с която се надвишава частта от правото на собственост на съсобствениците-ответници в ущръб на съсобствениците-ищци, касаеща периода 08.07.2004г. – 31.08.06г., се установи, че ответниците са ползвали общо 148,31 кв.м. при полагаща им се площ 78, 17 кв.м. Последната е определена като 1/6 ид.ч. от целия съсобствен имот. Ползваната площ пък се състои от застроена площ – 98, 56 кв.м. и празно дворно място 49, 75 кв.м. Самият факт на ползването се установява с многобройните, събрани в хода на производството, доказателства, и по същество не се оспорва от страните, които са присъствали при огледа и измерванията, направени от вещото лице и не са имали разногласия по този въпрос, поради което възраженията в тази насока, направени от процесуалния представител на ответниците, съдът немира за неоснователни.

При определяне наличието и размера на ползваното в повече, е необходимо да се отчете факта, че извън калкулацията на посочената застроена площ следва да останат 63, 68 кв.м. от сутеренната част на жилищната сграда, върху която на ответниците е било надлежно учредено безсрочно вещно право на ползване, за което липсват данни да е прекратено или трансформирано в друго право. Ползването на тези 63, 86 кв.м. произтича от друго, самостоятелно правно основание, изключващо приложението на чл. 31 ал. 2 от ЗС. Освен това, следва да се съобрази и решение № 392 на СлРС по гр.д. № 1306/05г., с който е определен режим на ползване само на съсобственото дворно място, според което на двамата ответници е предоставено ползването на 43, 30 кв.м. незастроено дворно място, обозначено в червено по скицата към решението. В обобщение - след приспадането от ЗП на тази, която ответниците ползват на друго основание, а не като съсобственици, а от ПДМ – на определената за ползване част, се установява, че в действителност ответниците са ползвали, без да имат основание за това, 6, 46 кв.м. повече от полагащото им се – както от гледна точка на общия размер на частта им като 1/6 ид.ч. от целия съсобствен имот, така и от гледна точка само на определената им от съда част от дворното място.

Поради това за този период, съобразно даденото от вещото лице пред тази инстанция заключение за пазарната наемна цена на един кв.м. – 0,38 лв. през 2004г. и 2005г. и 0.42 лв. през 2006г., общата сума, изчислена на база месечен наем, възлиза на 63, 36 лв. В такъв размер се дължи от ответниците обезщетение на ищците, чиято претенция над него, до пълния й размер от 1750 лв., е неоснователна.

Тъй като СлРС е отхвърлил иска за периода 08.07.04г.- 31.05.05г., като погасен по давност, и е присъдил обезщетение от 932, 04 лв. за периода от 01.06.05г. – 01.09.06г., решението следва да се отмени  за първия за сумата над 24, 50 лв., за втория – над 38, 86 лв. и искът бъде отхвърлен за разликата.

По отношение на втората част от исковия период – 01.09.2006г. – 26.06.2008г., въззивният съд счита, че претенцията от 1 250 лв. е изцяло неоснователна. Съображенията са аналогични на горните – от устанвената ползвана от ответниците обща площ 127, 42 кв.м., /ЗП – 84, 12кв.м. и ПДМ – 43, 30 кв.м./, като се приспадне тази, ползвана по силата на учреденото им вещно право на собственост от продавача, /”третия съсобственик”, без да е доказано, че то се е трансформирало по някакъв – оригинерен или деривативен начин, в право на собственост/, площ – 63, 68 кв.м., се констатира, че те не са ползвали повече от полагащите им се общо 78, 17 кв.м. Отнесено само към определения със съдебното решение терен – 43, 30 кв.м., изводът е идентичен – няма надвишаване обема на правото, принадлежащо на ответниците.

Поради това решението на СлРС, в частта, с която е присъдена сумата 1 146, 42 лв. за периода 01.09.06г. – 26.06.08г. следва да бъде отменено и вместо това претенцията бъде тхвърлена и за нея за този период.

В останалите обжалвани части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска  и  жалбите, като общо ответниците следва да заплатят на ищците за всички съдебни инстанции пропорцинално разноски в размер на 14, 55 лв., а ищците следва да заплатят за всички инстанции на ответниците пропорционално разноски в размер общо на 1470, 33 лв. В частта за разноскита атакуваното решение ще баде отменено и вместо това те ще бъдат възложени на страните както е посочено по-горе.

Ръководен от гореизложеното съдът

                     

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1263/16.01.2009г. по гр. д. № 2591/2008г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които:

- са отхвърлени като неоснователни предявените от  П.С.Ч. и А.И.Ч. против Д.П.С. и П.В.С. искове за заплащане, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС на обезщетение за ползвана в повече от правата на Д. и П. Ст. съсобствена част от недвижим имот за сумата над 932, 04 лв. и за периода 08.07.2004г. – 01.09.2006г., за сумата над 24, 50 лв. и за периода 08.07.2004г. – 31.05.2005г.,

- са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на П.С.Ч. и А.И.Ч., на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата 932, 04 лв., представляваща обезщетение за ползвана в повече от правата на Д. и П. Ст. съсобствена част от недвижим имот за периода 01.06.2005г. – 01.09.2006г., за сумата над 38,86 лв. и

- са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на П.С.Ч. и А.И.Ч., на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС обезщетение за ползвана в повече от правата на Д. и П. Ст. съсобствена част от недвижим имот за периода 01.09.2006г. – 26.06.2008г. в размер на сумата 1146, 42лв, както и

в частта, относно присъдените на двете страни разноски  и вместо това

 

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

 

ОСЪЖДА Д.П.С. И П.В.С. да заплатят на П.С.Ч. И А.И.Ч. обезщетение на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС за ползване от страна на  първита двама на по-голям обем от правото им на собственост от съсобствен недвижим имот за периода 08.07.04г. – 31.05.05г. в размер на 24, 50 лв,

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.Ч. и А.И.Ч. против Д.П.С. и П.В.С. искове с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване от страна на вторите двама на по-голям обем от правото им на собственост от съсобствен недвижим имот за сумата над 38, 86 лв. до присъдения 932, 04 лв. за периода 01.06.05г. – 31.08.06г., като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.Ч. и А.И.Ч. против Д.П.С. и П.В.С. искове с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване от страна на вторите двама на по-голям обем от правото им на собственост от съсобствен недвижим имот в размер на 1 146, 42 лв. за периода 01.09.06г. – 26.06.08г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

                                   

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 1263/16.01.2009г. по гр. д. № 2591/2008г. на СлРС в останалата обжалвана част.

 

 

 

ОСЪЖДА Д.П.С. и П.В.С.  да заплатят на  П.С.Ч. и А.И.Ч. направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска и жалбата, в размер общо на 14, 55 лв.

ОСЪЖДА П.С.Ч. и А.И.Ч. да заплатят на Д.П.С. и П.В.С.  направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска и жалбата, в размер общо на 1470, 33 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ поради цена на иска под 5 000 лв.

                   

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: