Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 34

 

гр. Сливен, 24.02.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

ПЕТЯ СВЕТИЕВА         

                                                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  18  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ответника в първоинстанционното производство против решение № 191/10.11.2010г. по гр. д.№  529/2009 г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ВЖК  Родопа  Нова Загора” ЕООД  и „Невимекс” ЕООД   гр. Елхово, че „НЕВИМЕКС” ЕООД дължи на „ВЖК Родопа Нова Загора” ООД сумата от 12810.20 лв. , ведно със законната лихва, считано от 19.12.2008 г. до окончателното плащане и е осъдена да заплати  направените разноски.

В жалбата се твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив по отношение на приетата фактическа обстановка. В конкретния случай е било направено плащане и е била издадена фактура, но не е бил върнат съставения запис на заповед.  Поради това е налице плащане и не следва да бъде уважаван иска.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че изложените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Фактическите изводи на съда са правилни и почиват на събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства. По делото не се установило въззивникът да е извършил плащане нито по реалната сделка, нито по записа на заповед.  Съдът правилно е приел, че въззивникът е издал записа на заповед и той от формална страна не страда от недостатъци. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното  решение.

В с.з.  за дружеството-въззивник не се явява представител. Постъпила  е писмена молба,  с която се поддържа жалбата.

В с.з. за въззиваемото дружество се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа писмения си отговор и моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно районният съд е достигнал до извода, че записа на заповед е едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав.  В конкретния случай издателят е следвало да докаже направените от него възражения за недължимост на сумата по записа на заповед. Тези твърдения обаче не са подкрепени с доказателства. Липсват писмени такива, които да установяват направеното плащане, с оглед  правилата на ГПК,  въпреки че районният съд изрично му е указал това.  Ето защо напълно обосновано съдът е приел, че ответникът-въззивник е получил от ищеца-въззиваем стока на стойност 12810.20 лв., за която е издал запис на заповед с падеж на 23.07.2008 г. Поради това като е приел, че предявеният установителен иск е доказан и следва да бъде уважен като основателен, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила нито на материалния закон, както се твърди във въззивната жалба.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдът е следвало да се съобрази с гласните доказателства въз основа на които била установена  практиката при сключване на сделки. Както беше посочено липсват доказателства, годни и относими, които да установяват, че е извършено плащане за получената стока на стойността, за която е издаден записа на заповед.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед на изхода от процеса дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 300 лв.

 Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/10.11.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на Новозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „Невимекс” ЕООД , БУЛСТАТ 102831966, със седалище и адрес на управление гр. Е., ул. „Г. С. Р.” № *, представлявано от управителя Н.А.К. ДА ЗАПЛАТИ  на  „ВЖК Родопа – Нова Загора” ООД, ЕИК 119521420, със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул.”П.” № *, представлявана от управителя К.Ж.М. сумата от  300 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: