Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 9

                                     гр.С., 26.01.2011 г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 19 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие във връзка с разпоредбите на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 965 от 17.12.2010 година, постановено по гр. дело № 6547/2010 година по описа на РС – С., с което е признато за установено, че З.С.З. през периода от 25.10.2010 година до 02.12.2010 година е осъществил домашно насилие спрямо К.М.Г.. З.С.З. е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката пред първоинстанционния съд. Забранено му е за срок от шест месеца да доближава на разстояние от 50 метра К.М.Г. жилището, в което живее на адрес гр. С., ул. ”Д.И.Ж.” № *, както и местата й за социални контакти. С обжалваното съдебно решение и на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие на З.С.З. е наложена глоба в размер на 200 лева.

Въззивникът – ответник по молбата в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че решаващия състав на РС - С. е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. В подкрепа на очертаните в жалбата оплаквания, въззивникът е посочил, че от първоинстанционния съд неправилно се приема, само въз основа показанията на свидетелите водени от молителката и представената от нея декларация за доказани твърдяните в молбата обстоятелства за осъществено домашно насилие през процесния период, без да се отчитат дадените от него обяснения и показанията на свидетеля воден от него.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – С., като незаконосъобразно и неправилно.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна, пред първоинстанциония съд не е направила възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. Становище по същество  не  е изразено.

В съдебно заседание въззиваемата страна, се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - С..

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС С., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на молителката, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 8 от ЗЗДН.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства / декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията, дадени от свидетелите водени от молителката – въззиваема страна пред настоящата инстанция/, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни.Съображенията за това са следните.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Без значение е обстоятелството дали пострадалото лице е предприело действия в своя защита или ответни такива спрямо нападателя си. Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо дали тя е извършила преди това действия, провокирали извършителя, както същият сочи в обясненията си дадени в хода на първоинстанционното производство. От събраните по делото от СлРС гласни доказателства безспорно се установява, че през периода 25.10.2010 година до 02.12.2010 година спрямо К.М.Г. е осъществено психическо и емоционално насилие от страна на З.С.З.. Без значение в случая са предхождащите между двамата провокиращи насилието ситуации. Безспорно е, че през визирания период З.С.З. чрез действията си изразяващи се в постоянни телефонни обаждания по мобилен и стационарни телефони, почти ежедневни Интернет контакти, реализирани по всяка време на денонощието, при които свързвания с молителката я е обиждал като използвал обидни и цинични думи и изрази, както и отправяни заплахи за телесни увреждания и убийство, е осъществил психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Правилно първоинстанционния съд с оглед тежестта на извършеното насилие, и фактите отнасящи се до пострадалото лице е определил мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, а именно  задължил е  нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие, което би спомогнало да се предотврати конфликта между страните и да се избегне използването на физическа сила и /или психическо въздействие при решаването на споровете между тях, каквато е и целта на закона; наложил е забрана на ответника  да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на пострадалата за срок от шест месеца и на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от  домашното насилие е наложил на нарушителя глоба в минималния предвиден в закона  размер - 200 лева.

С обжалваното решение първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице домашно насилие и е издал исканата заповед за защита. Във връзка с направено в жалбата оплакване, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона.

 Пред настоящата инстанция не се представят доказателства, потвърждаващи направените с жалбата оплаквания, респ. навеждащи на изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, което мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че постановеното от СлРС решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски и не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което  съдът не дължи произнасяне.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

От настоящата  инстанция не  следва  да  се  държи осъдителен диспозитив,  касаещ   събиране на държавна такса за  въззивното  производство, тъй  като  в  нарушение  на чл. от 17, ал.2 ЗЗДН, такава предварително е събрана в съответния размер от първоинстанционния съд. Нарушението на цитираната законова разпоредба е станало причина единствено за забава в администрирането на преписката по въззивната жалба.

Съгласно чл.17,ал.6 от ЗЗДН настоящото  решение  е  окончателно.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                            Р     Е     Ш     И  :

                                                             

 ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно Решение № 965 от 17.12.2010 година, постановено по гр. дело № 6547/2010 година по описа на РС – С..

Решението на СлОС е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.