РЕШЕНИЕ № 37

 

Гр. Сливен, 21.03.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ФЕВРУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И EДИНАДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора ТОДОРКА ЦОНЧЕВА като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 20 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 941/ 20.12.2010 год. постановено по гр.дело № 4217/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен, с което е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл.2,ал.1,т.2, предл. първо от ЗОДОВ, да заплати Ж.И.П. *** с ЕГН:********** сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева представляваща претърпени от него имуществени вреди – разноски за адвокатска защита в наказателно производство,приключило с оправдателна присъда,  ведно със законната лихва, считано от 12.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 221.50 лв

В жалбата си до съда Христина Янева Блецова в качеството си на прокурор в Районна прокуратура гр.Сливен и представляващ Прокуратурата на Република България Сливен, твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като претендираните вреди са направени от ищеца в първоинстанционото производство разноски за адвокат защитник в воденото против него наказателно производство и съгласно чл.301 ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по разноските е наказателния съд и ако това не е направено може да стане с определение по смисъла на чл.306 ал.1 т.4 от НПК и е недопустимо да се претендират разноски по приключило дело.

Алтернативно твърди, че претенцията не е доказана, тъй като в договора за правна помощ липсват доказателства сумата за правна помощ действително да е платена на адвоката защитник, решението е неправилно и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила.

Моли съда да обезсили постановеното Решение на първоинстанциония съд и прекрати производството поделото.

Алтернативно моли съда да отмени обжалваното Решение, като неправилно и незаконосъобразно и отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Моли съда да постанови Решение, с което остави в сила решението на първоинстанциония съд

В съдебно заседание, въззивната страна редовно призована, се представлява от представител на Прокуратурата на Република България, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

С Присъда № 76/20.01.2010 год., постановена по НОХД№ 528/2008 г.   състав на СлРС е признал ищецът Ж.И.П. за това, че на 15.04.2002 г. в гр. Сливен, в качеството си на представител на ЕТ „Розана 77”- Сливен в съучастие като помагач с П.Ж. И.  и Д. И. Б., чрез използване на документи с невярно съдържание въвел в заблуждение длъжностни лица от ОД на ДФ „Земеделие”- Сливен и получил без основание чуждо движимо имущество- финансови средства под формата на субсидия от ДФ „Земеделие” в размер на 4 050 лв. с намерение да я присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК. Със същата присъда Ж.И.П. е признат е за невинен в това, че на 27.11.2001 г. в гр. Сливен, в качеството си на представител на ЕТ „Розана 77”- Сливен в съучастие като помагач с П.Ж. И.  и Д. И. Б., чрез използване на документи с невярно съдържание въвел в заблуждение длъжностни лица от ОД на ДФ „Земеделие”- Сливен и получил без основание чуждо движимо имущество- финансови средства под формата на субсидия от ДФ „Земеделие” в размер на 3 450 лв. с намерение да я присвои, поради което на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК . Ж.И.П. е признат за невинен в това, че на 19 и 21.12.2001 г. в гр. Сливен, в качеството си на представител на ЕТ „Розана 77”- Сливен в съучастие като помагач с П.Ж. И.  и Д. И. Б., чрез използване на документи с невярно съдържание въвел в заблуждение длъжностни лица от ОД на ДФ „Земеделие”- Сливен и получил без основание чуждо движимо имущество- финансови средства под формата на субсидия от ДФ „Земеделие” в размер на 4 377.60 лв. с намерение да я присвои, поради което на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.

Постановената присъда е потвърдена изцяло с решение № 46/12.05.2010 г. по ВНОХД № 168 по описа на СлОС за 2010 г.

По сл.д. № 506в/2003 г. на ОСС- Сливен е приложен договор за  правна защита и съдействие по силата на който Ж.И.П. е упълномощил адв. С.Б. на 27.07.2006 г.  да го представлява по делото, като е уговорено възнаграждение в размер на  150 лв. Няма отбелязване  за внасяне на договорената сума.

Адв. С.Б. е упълномощена от ищеца да то защитава  по НОХД № 1946/2006 г. на СлРС с договор от 27.02.2007 г. , като е уговорено и внесено възнаграждение в размер на  200 лв.

Ищецът е упълномощил адв. Б. да го представлява и защитава и по НОХД № 528/2008 г. на СлРС с договор от 02.02.2010 г. , като е уговорено и внесено възнаграждение в размер на 300 лв.

По делото е приета като доказателство разписка, неоспорена в производството по предвидения в ГПК ред, издадена от  адв. Б. в уверение на това, че същата е получила от Ж.И.П. сумата 150 лв.- адвокатска такса за защитата му по сл.д. № 576в/2006 г. на ОСС- Сливен.

Тази фактическа обстановка съдът възприе от събраните на наказателното производство писмени доказателства, които кредитира изцяло . Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценен по отделно и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2, предл. първо от ЗОДОВ.

По отношение на допустимостта на иска.

Съдът намира , че предявения иск е допустим. В въззивната жалба, че излагат аргументи, че предявения иск е недопустим, тъй като се претендират имуществени вреди представляващи направените разноски по воденото против въззиваемия наказателно дело от общ характер. Изтъкнат е аргумент, че тези разноски които въззиваемия е направил по воденото срещу него наказателно дело от общ характер е следвало да се реализира в самото наказателно производство по реда на чл.301 от НПК. Не е допустимо да се претендират разноски като вреди по приключило дело.Посочват Решение № 92 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6212/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Ж.Н., за да подкрепят тезата си.

Настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя Окръжна прокуратура Сливен, че в чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК е предвиден специален ред за възлагане на разноските по наказателни дела, поради което ЗОДОВ е неприложим за направените разноски от подсъдимия. Посоченият текст от НПК визира разноските по наказателното съдопроизводство, но не и заплатения адвокатски хонорар от подсъдимия на защитника му в процеса.

Разпоредба на чл.301 ал.1 т.12 от НПК има предвид задължението на съда по наказателното дело при постановяване на присъдата да реши въпроса на кого да се възложат разноските по водене на делото по смисъла на чл. 189 и чл. 190 от НК /разноски за преводач, за вещи лица, свидетели и др. /, но не съществува възможност и задължение за съда да се произнесе и за разноските, направени от подсъдимия, когато същият е оправдан. Процесуалният ред за търсене на последните е именно реда по ЗОДОВ. По отношение на представеното Решение № 92 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6212/2007 г., настоящия съдебен състав намира, че същото не касае разноските направените от обвиняемия или подсъдимия за възнаграждение на адвокат защитник, а решението третира въпроса за направени пътни разноски на подсъдимия при провеждане производството по делото. В изложение смисъл представеното решение не касае разглежданите в това производство въпроси за възнаграждението на адвокат защитник за процесуално представителство.

В изложения смисъл искът е допустим.

Въззивната жалба е неоснователна и недоказана , първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се потвърди.

Мотивите на решаващия съд, за да постанови обжалвания съдебен акт са, че е осъществен фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ при наличието на следните предпоставки : повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, причиняване на вреда и наличие причинна връзка между неоснователно повдигнатото обвинение и причинената вреда.

Съгласно чл.300 от ГПК Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, че въззиваемия не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, да не е противоправно и да не е извършено виновно.

Настоящия съдебен състав споделя правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, по отношение на отговорността на държавата за вреди поради незаконно обвинение, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ държавата в лицето на Прокуратурата на Република България отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление и лицето е оправдано.

Въззиваемия е бил привлечен като обвиняем с постановление от 07.08.2006 г. сл.дело № 506-В/2006 г. на ОСС гр. Сливен. за престъпление по чл. 212 ал.4 в вр. ал.1 в вр. чл.20 ал.4 в вр. чл. 26 ал. 1 от НК., като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. По това процесуално действие заедно със обвиняемия е участвал и защитник адв. С. *** редовно упълномощена . В представеното пълномощно не е внесена договорената сума за възнаграждение в размер на 150 лева.

По образуваното въз основа на внесения обвинителен акт НОХД № 1946/2006 г. по описа на Сливенски районен съд  за въззиваемия в качеството му на подсъдим се явява адв.С.Б. *** редовно упълномощена с договор за правна помощ № 22441 и договорено възнаграждение в размер на 200 лева внесена в касата на адвоката представлявал подсъдимия пред съда. Делото е прекратено и върнато на РП-Сливен.

След повторното внасяне на обвинителен акт е образувано НОХД № 528/2008 г. на СлРС по което въззиваемия в качеството му на подсъдимия е бил защитаван от адв. Б. с договор от 02.02.2010 г. , като е уговорено и внесено възнаграждение в размер на 300 лв.

На 20.01.2010 год.съдът постановил оправдателна присъда , която присъда е потвърдена с Решение № 46/12.05.2010 год., като на 13.05.2010 год. Решението на Сливенски окръжен съд е влязло в законна сила.

От изложеното е видно, че от фактическа страна е осъществен първия елемент от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Против въззиваемия е повдигнато незаконно обвинение за тежко извършено престъпление, по което е налице влязла в силата присъда, с която е признат на не виновен и е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

От материалите по делото се доказва, че цитираните в исковата молба процесуални действия спрямо ищцата са извършени. Доказани с допустимите от закона доказателствени средства конкретните причинени на ищцата вреди в изразяващи се в заплащането на възнаграждение на защитник в наказателното производство които възлизат общо на 650 лева..

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предвид горното е осъществен и елементът от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от НК, че въззиваемия е претърпяла имуществени вреди.

Безспорно е наличието на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и имуществените вреди. В изложения смисъл настоящия въззивен съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратура. на Република България за обезщетяване на причинените на въззиваемата неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана, а отговорността в случая е по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, като обезщетението за имуществени вреди.

Съдът намира, че са налице всички елементи от сложния фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ водещ до възникването на правото на въззиваемата за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.

По отношение на направеното възражение за приемането като писмено доказателство на разписка представена от адвокат Б., разписка , че получила сумата от 150 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ № 22429 от 27.07.2006 год.

Съдът намира възражението за неоснователно. По делото е приета като годно писмено доказателство разписка изходящо от адв. Благова от която е видно, че е получила от въззиваемия сумата от 150 лева по договор за правна помощ № 22429 от 27.07.2006 год. Това писмено доказателство е прието от съда след докладване на по делото и вменяване на страните тежестта на доказване. В изложения смисъл това писмено доказателство не е събрано при допуснати съществени процесуални нарушения. В срока по чл.193 ал.1 пред. Последно от ГПК Представителя на Прокуратурата на република България не е оспорил представения документ.

Липсва надлежно оспорване в срока по чл.193 от ГПК на първоинстанционното производство на този документ по отношение на неговата автентичност или истинност. В изложеният смисъл съдът намира , че в съответствие с процесуалните правила първоинстанциония съд е приел като годно писмено доказателство разписката от адв. Б. и я е приобщил към доказателствения материал по делото. С това си действие първоинстанциония съд не е допуснал процесуално нарушение.

По отношение на направеното възражение че представената разписка не следва да се кредира съдът намира същото за неоснователно. Следва да се отбележи в тази насока, че адв. Б. не страна по делото, макар да се явява като процесуален представител на въззиваемия. Страна по делото е въззиваемия Ж.И.П. . Документа изхожда от адв. Б. като представител на въззиваемия при повдигане обвинение за престъпление от общ характер по силата на договор за правна помощ и като такъв представлява частен свидетелстващ документ притежаващ материална доказателствена сила по отношение на фактите и обстоятелствата, за които е издадена. Като свидетелстващ документ при липсата на оспорване тя притежава обвързваща за съда материална доказателствата сила и поради тази причина първоинстанциония съд правилно и съобразно закона е приел и основал решени нето си на това писмено доказателства.

По отношение на направеното възражение за наличието на предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.

Възражението е за отпадане на отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗОДВ.

Настоящия съдебен състав намира, че направеното възражение е неоснователно. Липсва по делото доказателства относно фактът, че увреждането е причинено поради изключителна вина на въззиваемия. В тежест на въззивника, както правилно е възложил доказателствена тежест първоинстанционния съд е да докаже наличието на изключителна вина на въззиваемата и поради тази вина и е причинено увреждането. Такива доказателства не са събрани.

Настоящия въззивният съд е приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като с поведението си въззиваемия е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи, по отношение на отговорността на държавата за вреди причинени от незаконно обвинение и липсата на изключителни обстоятелства изключващи тази отговорност..

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не е налице отменително основание и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед основателността на главната искова претенция първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, в частта в която е уважил и акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 12.05.2010. /ТР- 3/22.04.2005г. на ВКС /.

С изхода от делото съдът следва да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на въззиваемия Ж.И.П., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 941/20.12.2010 год. по гр. д. № 4217/2010 год. по описа на Районен съд-Сливен, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.П. *** с ЕГН:**********, сумата от 200 /двеста/ лева представляващи направени пред настоящата инстанция разноски възнаграждение за един завокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл.280 ал. 2 от ГПК неподлежи на касационно обжалване пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: