РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 06.04.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ МАРТ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 26 по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Обжалвано е Решение № 803/ 06.12.2010 год. постановено по гр.дело № 4006/2010 год. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.

В жалбата си до съда на ищецът по първоинстанционото производство Д.Ю.Ю. , чрез своя процесуален представител по пълномощие адв. В.Д. СлАК твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано .

Моли съда да отмени атакуваното Решението и постанови Решение, с което да уважи предявените искове.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове от Д.Ю.Ю. против К.И.Д. за предоставяне на упражняване на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете И.К. Д. род. на *** ***, определяне на местоживеене на детето и определяне на лични контакти с бащата и присъждане на издръжка.

В същото производство с отговора е предявен насрещен иск за упражняване на родителски права  от ответника по първоначалния иск в първоинстанционото производство.

Сливенски районен съд като първоинстанционен съд е уважил насрещния иск и предоставил на бащата К.И.Д. упражняването на родителските права на роденото от съвместното му съжителство с Д.Ю.Ю. малолетно дете И.К. Д., определен е разширен режим на лични контакти с майката и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка.

Въззивницата чрез своя процесуален представител твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно и необосновано. Твърди, че при разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения. Също така  процесуалния представител на въззивницата твърди, че решението е необосновано, тъй като преценката на съда относно интереса на децата не е въз основа на събраните конкретни доказателства. Излагат съображения по същество относно желанието на ищцата да й бъдат предоставени родителските права спрямо детето в противовес на мотивацията, която е изложил РС. В резултат на изложеното въззивницата иска въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, вместо него постанови ново, с което да уважи иска и да предостави за отглеждане и възпитание детето И.К. Д. на нея, като претендира разноски за двете инстанции.

Направено е искане за събиране на нови доказателствени средства във въззивната инстанция.

С мотивирано определение, държано в з.з. на 27.11.11г., въззивният съд се е произнесъл по това искане и на основание чл.266 от ГПК не е допуснал събирането на посочените доказателствени средства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и заявява, че в обжалваната си част решението е правилно, законосъобразно, постановено в пълно съответствие с материалния закон и съдебната практика, като се развива подробна аргументация в тази насока. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди на решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. В отговора са направени доказателствени искания за приема на писмено доказателства и разпит на свидетел, които съдът с определение от 27.01.2011 год. е допуснал, като доказателства, които са новонастъпили по смисъла на чл.266 от ГПК.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

Прави искане за събиране от въззивния съд на допълнителни писмени доказателствени средства, различни от посочените във въззивната жалба.

В с.з. въззиваемия, редовно призован, не се явява лично представлява се от  процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и потвърди решението в обжалваните части, като правилно, законосъобразно и обосновано.

След докладване на жалбата и отговора, страните са направили възражения. По искане на пълномощника на въззивницата съдът се е произнесъл с мотивирано определение в о.с.з., с което ги е уважил направеното искане като е допуснал до разпит искания свидетел.

Предвид наличието на правоотношение, засягащо интереси на ненавършило пълнолетие дете, чиито права са обект на закрила от специален закон – ЗЗД, и с оглед разпоредбата на чл. 15 от него и чл. 138 от СК, във въззивната фаза на производството съдът, взимайки предвид обстоятелството, че детето е навършило 10 години изслуша малолетното дете И.К. Д. в присъствието на социален работник от Дирекция ”Социално подпомагане”-Сливен.

Съдът взе становището и на социалния работник, след изслушването на детето и родителите в с.з.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК е  представени писмена защита от процесуалния представител на въззиваемата страна.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и ОС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Установената от първоинстанциония съд фактическа обстановка не се променя от настъпили след приключване на първоинстанционната фаза факти, за които въззивният съд е допуснал и събрал доказателства, чрез предвидените н ГПК доказателствени средства, тъй като те не касаят относими към спора въпроси.

Към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната фаза, промяна в отношението на детето към всеки от родителите му и личното желание относно местоживеенето му няма.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС в обжалваната част, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Непосредственото изслушване на детето И.К. Д. в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Сливен пред на този състав на СлОС не рефлектира върху правилността на крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд.

Всички изложени във въззивната жалба оплаквания, са неоснователни.

Първоинстанциония съд е събрал допуснатите доказателства чрез предвидените доказателствени средства по правилата, предвидени в ГПК и е извел фактическото положение от кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се доказателства– писмени и гласни. При преценка на достоверността им се е ръководил от общите правила, касаещи материалната и формалната доказателствена сила..

Що се отнася до твърденията за противоречие на решението на първоинстанциония съд с материалния закон, този състав не споделя и тях.

Разпоредбата на чл. 59 ал. 4 от СК дава примерните критерии, които следва да се приложат при решаване на въпроса при кого от двамата родители да живее детето и на кого да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материалните възможности.

В случая несъмнено се доказа трайно и продължаващо до момента установяване на детето И.К. Д. да живее при своята баба по бащина линия. Материалните условия за живот при бащата в неговия дом, в който живее детето са добри. Бащата разполага с реална и ежедневна помощ на своята майка - баба на детето, която живее с него и поема грижите за домакинството – пране, готвене, чистене, пазаруване и т.н. Осъществява и постоянен контрол над малолетното дете, когато то не е на училище. Двамата родители живеят и работят в чужбина. За издръжката на детето до този момент е ангажиран единствено бащата. Липсват данни за неговите доходи, докато доходът на въззивницата е 1400 £, тъй като работи в Великобритания. Не се събраха доказателства тя да е давала издръжка на детето.

При определяне на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права на малолетното дете И.К. Д., съдът следва да прецени родителските качества на всеки от родителите поотделно, като съобрази интересите на детето, като единствен критерий от който следва да се ръководи.

Безспорно е установено, че между детето и баща му съществува връзка на близост, доверие и привързаност, докато такива липсват в отношенията му с майката. Това се дължи на факта, че детето е било изоставено от майката си. Това положение се е създало далеч преди предявяването на иска, още по времето, когато на седем месечна възраст то е изоставено от майка си и отгледано и израснало в домът на своя баща като грижите за него са полагани от него и на неговата майка баба на детето по бащина линия.

По делото са събрани доказателства за полаганите грижи  от бащата към изоставеното от майката дете с помощна своята майка и негова баба. По делото липсват доказателства пред този период от време в изключение на единични случаи в които майката да се проявявала интерес към детето. Детето е поддържа връзки  с майка си по телефон или чрез интернет и имало възможно безпрепятствено да посещава домът й при завръщането й в България.

Редица нейни постъпки са дали у детето повод за поява на несигурност и разочарование, които са прераснали в нежелание да общува с майка си. Поведение й е формирало у детето убеждението, че майка му е загрижена повече за своите проблеми и комфорт, отколкото за неговите нужди и преживявания, и че то не може да разчита на нейната подкрепа и обич. Обратното – бащата се е проявявал през целия период като фактор на стабилност и сигурност, показвал е чрез системното си поведение грижа, отговорност, обич и способност да се справя с житейските, битовите и личните проблеми. Пред малолетното дете той е безусловна опора. При преценка на тези обстоятелства следва да се направи изводи, че бащата притежава по-добри родителски качества.

В момента детето учи в ­­VІІ ОУ "П. Хитов" Сливен в V-ти а клас с класен ръководител Д.Д.. Образованието на детето е изключително важен момент за негово развитието и възпитание. Пряка грижа за неговото обучение полага неговата баба по бащина линия, тъй като и двамата родители живеят и работят в чужбина. Бащата полага съществени и ефективни усилия в тази посока, като се старае с помощта на своята майка, да обезпечи добрата подготовка на сина си. Тези действия се изразяват в издръжка и осигуряване на нормална среда за неговото израстване.Детето е запознато със ситуацията в семейството. Приело е факта, че и двамата родители са в чужбина.  Намеренията на майката са детето да бъде отведено в чужбина в Великобритания, където тя живее и работи. Откъсването на детето от родната среда, в която в момента живее, и отвеждането му извън страната не е насочено в защита на неговия интерес, поне на този етап от неговото физическо развитие и психическо укрепване..

Безспорно майката изпитва към детето си чувства на обич. Следва да се отбележи в настоящия случай, че отношението на детето от изслушването му на първата инстанция и на въззивната търпи развитие в посока негативно отношение към майка си. Към момента на изслушване на детето във въззивната инстанция  изразеното отношение е чувство на огорчение и отчуждение, близко до неприязън. Това положение може да бъде променено и с оглед бъдещото поведение на майката и отношението на детето може  да претърпи положителна промяна. Независимо от това в интерес на детето е за негово спокойствие и щастие, като условия за неговото физическо и духовно израстване, които несъмнено са приоритет, е важно в настоящия момент то да не бъде изваждано от настоящата си обичайната си жизнена среда, /в дома който живее, сред своите съученици и приятели, в създадената семейна среда/, което ще предизвика сериозен физически и емоционален срив в негово развитие.

От друга страна на тези обстоятелства се противопоставя намерението на майката да отдели детето от средата в която е израснало, от създадения приятелски кръг, от училището в което учи, от близките роднини, с които то живее и им има пълно доверие  и да бъде отведено в чужбина в непълно непозната за него среда, където не познава език, нрави и обичаи няма приятели и близки.

Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, се налага изводът, че за момента по-пригодният родител е бащата и интересът на детето ще е по-добре защитен при него. Той притежава и физическа възможност и морални качества да полага грижите по отглеждане и възпитание на детето, като му осигури необходимия дом, средства и отношение, създал е предпоставки за доверие и привързаност от страна на И. и с отношението си го е накарал да се чувства обичан и спокоен в среда, в която вече се е адаптирал. Контактите на детето с майка му няма да бъдат преустановени и за него ще бъде осигурена възможност да общува с нея, като по този начин няма да се прекъсне връзката между тях.

Един от решаващите фактори в случая се явява и изразеното от самото дете желание да живее при своя баща и своята баба по бащина линия. Това желание детето е изразило последователно и еднозначно по време на целия процес, споделяно е нееднократно и със социалния работник. Само по себе си, това желание на детето не може да бъде решаващия мотив на съда и да предопредели неговото съдебно решение, но в случая това негово желание се подкрепя и от останалите, значими за постановява на  дължимия съдебен резултат обстоятелства и съдът го приема като подсилващ аргумент.

На принципа на непосредственост на възприетата от малолетното дете И.К. Д. информация – фактология, език, изразни средства, мимика, интонация, жестове и др., съдът счита, че липсват прояви на манипулиране на мнение, настройване на отношение или заплаха при свободно изказване, от страна на трето лице спрямо детето. Поведението му е непринудено, живо и адекватно на възрастта и ситуацията и то не изразява предубеденост. Обяснява логично защо изразява желание да живее при баща си, въз основа на реални случки от обективния живот, в които то е участвало или е било наблюдател, възприело е фактите и е извело своите заключения.

Откъсването на детето от сигурната атмосфера, създадена от баща му и баба му, несъмнено ще се отрази негативно на душевното му равновесие и последиците могат да са непредвидимо тежки. Излишно е да се поставя в риск крехката емоционалност на момче в тази възраст.

В обобщение - щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Тъй като няма жалба, а и статуквото не се променя, по отношение на въпросите за режима на лични контакти и издръжката на детето, съдът не следва да се произнася служебно.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззивницата и тя следва да понесе своите, но тоъй като липсват доказателства за направени разноски от страна на въззиваемата страна, то съдът не следва да присъжда такива.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 803/ 06.12.2010 год. постановено по гр.дело № 4006/2010 год. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: