Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 31.03.2011 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тридесети март през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                            А. СЛАВОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 29 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 680/17.11.2010г. по гр.д. № 4770/09г. на СлРС, с което двамата въззивници са осъдени да заплатят на въззиваемия сумата 11 000 лв., представляващи част от общо дължимата сума 78 063, 72 лв., дадена им по силата на устен договор за заем за потребление от м. 05. 2008г. в размер на 80 000лв., задължението по който е удостоверено в документи, наименовани “запис на заповед” от 17.02.2009г. за 70 000 лв. и от 18.02.2009г. за 10 000лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 05.11.2009г. до окончателното изплащане, и  са присъдени разноските по делото.

Въззивниците  – ответници в първоинстанционното производство, твърдят, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и искат то да бъде изцяло отменено, като вместо него въззивният съд постанови “ново в този смисъл”. Претендират разноски за двете инстанции.

Единствената аргументация, изложена във въззивната жалба, касае лишаването на въззивниците-ответници да организират защитата си в първоинстанционното производство, тъй като не били получили исковата молба. Тя била получена от майката на втория, която страдала от старческа деменция и не им била предала книжата, а РС не уважил искането на пълномощника им да му се изпратят исковата молба с приложенията и да му се възстанови срока за отговор. Освен това въззивниците считат, че сключване на договор за заем в устна форма звучи несериозно и несъстоятелно, а РС е приел, че той съществува, поради пасивното поведение на ответниците, което било такова, понеже не знаели какви са претенциите към тях. В първоинстанционното производство били допуснати множество процесуални нарушения.

Такива не са конкретно посочени, не са направени доказателствени или други процесуални искания от страната за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивнага жалба, твърди, че същата е неоснователна, заявява, че атакуваното решение не страда от никакви пороци и моли  то да бъде потвърдено. Развива подробни материалноправни съображения, с които обосновава основателността на иска. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител по пълномощие. С писмено становище от плнмощник по чл. 32 т.1 от ГПК поддържат жалбата на изложените основания, молят тя да бъде уважена. Претендират разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение и му присъди разноските за въззивната фаза на производството.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, формално отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Въззивният съд е длъжен да остане само в рамките, поставени с въззивната жалба, които, в случая, не очертават никакво указание в какво точно се състои порочността на обжалваното решение, както повелява разпоредбата н ачл. 260 т. 3 от ГПК.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са съсредоточени върху редовността на връчването на исковата молба. Настоящият състав счита, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при извършването на това процесуално действие. Съобщението, ведно с преписите от исковата молба и приложенията, са връчени на 19.11.09г. при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 38 и чл. 46 ал. 1, 2, 4 от ГПК. РС се е произнесъл и по искането на ответната страна в с.з. на 19.03.10г. за възстановяване на срока за отговор, като е изложил точни, ясни и правилни мотиви защо го отхвърля и въззивният съд изцяло и категорично ги споделя във всичките им части.

Извън това следва да се посочи и, че дори да бяха основателни оплакванията на въззивниците, те не са направили никакви материални възражения и никакви доказателствени искания, от каквато възможност се оплакват, че са били лишени в първоинстанционната фаза – тоест процесуалното им поведение отново не може да предизвика промяна във фактическите, респективно – правните констатации.

Както се посочи още, заявените оплаквания за “множество съществени процесуални нарушения” са напълно бланкетни, формални и лишени от всякаква конкретика, поради което въззивният съд не може да съсредоточи фокуса на въззивния контрол върху неинвокирани пороци, което е и само по себе си основание за отхвърляне на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. РС е осъществил надлежно процесуалните си правомощия и задължения по чл. 140 - 149 от ГПК, и в съответствие с материалноправните разпоредби, въз основа на събраните годни, допустими и непререкаеми доказателства, е заключил, че казусът попълва хипотезата на договор за заем за потребление с предмет парична сума, сключен между страните по делото. Правилно е отчел правните характеристики на този вид договор като неформален, реален, едностранен и по начало безвъзмезден, и е обсъдил в този контекст правното значение на двата документа, носещи название “запис на заповед”. Правилно е приел същите като писмени частни документи, имащи доказателствена стойност на разписки относно съдържащите се в тях изявления, без да ги третира като ценни книги с менителничен ефект. Истинността на никой от тях не е била своевременно и надлежно оспорена и опровергана, поради което те се ползват с материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях факти. РС е извлякъл волята на страните, обективирана в документите, и е изследвал съответно изпълнението на основното задължение на заемателите – да върнат получената сума в уговорения евентуално срок. При правилно разпределена доказателствена тежест, е констатирал, че страната, носеща задължението да докаже положителния факт на плащането, е сторила това само за част от сумата – 1 075, 71 лв. Преценил е и, че не са противопоставени други годни правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи възражения, снемащи задължението за изпълнение по отношение на остатъка от сумата, поради което е приел, че следва да се ангажира гражданската договорна отговорност на ответниците за неизпълнение /респективно – забавено изпълнение, каквото само е възможно при паричните такива/  на договорното задължение за връщане на вещ от същото количество, съответно – същата сума, и е приел цялата претенция за основателна до размер на 78 063, 72лв. С оглед предявяването на иска като частичен, го е уважил в пълния му размер от 11 000 лв. Счел е исковата молба за покана и е присъдил обезщетение за забава от този момент.

До идентични изводи достига и настоящият въззивен състав, който счита, че искът следва да бъде уважен за посочената сума, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването му до окончателното изплащане.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала разноски и такива  следва да й се присъдят за тази инстанция в размер на 900 лв., а въззивната следва да понесе своите както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 680/17.11.2010г. по гр.д. № 4770/09г. на СлРС, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.Д.З. и А.Д.Д. да заплатят на С.П.С. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 900 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: