Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 84

        гр.Сливен, 27.04.2011 г.

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 31 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 317 от ГПК.

Образувано по подадена, от пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба вх. № 17789/12.08.2010 година по входящия регистър на СлРС срещу решение № 558 от 05.08.2010 година, постановено по гр. дело № 87/2010 година по описа на СлРС.

Произнасяйки се по предявен иск с правно основание чл. 150 от СК, разгледан по реда на глава ХХV - бързи производства от ГПК, решаващият състав на СлРС, с решение № 558 от 05.08.2010 година, постановено по гражданско дело № 87/2010 година по описа на СлРС е изменил определената с решение № 119 от 08.02.2008 година по гражданско дело № 3765 по описа на СлРС за 2007 година, която З.Н.П. е осъден да заплаща за малолетното си дете С.З.П., на нейната майка и законна представителка В.Д.П., като я е увеличил от 60 лева на 70 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.01.2010 година, ведно със законната лихва за всяка месечни вноски до настъпване на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката. Със същия съдебен акт предявения пред първоинстанционния съд иск за изменение размера на издръжка е отхвърлен за разликата над  уважения размер - 70 лева, до пълния претендиран размер от 120 лева. С решението са присъдени разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът по гр. дело № 87/2010 година на СлРС, който с депозираната въззивната жалба, обжалва решение № 558 от 05.08.2010 година, като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на размера на присъдена издръжка за малолетното дете за сумата над 70 лева до 120 лева. Прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. За да обоснове оплакванията си, акцентира върху обстоятелството, че при правилни констатации, касаещи изминалия период от предходното определяне на издръжката за малолетното дете, неговите нараснали с възрастта нужди и потребности, както и досежно възможности на родителите му, първоинстанционния съд е достигнал до неправилен и необоснован извод, мотивиран основно с аргумента, че с оглед минималното увеличение на финансовите възможности на бащата издръжката следва да бъде увеличена едва с 10 лева. Въззивникът счита, че първоинстанционния съд е следвало да определи необходимата минимална месечна издръжка за дете на осем годишна възраст и след това да направи преценка, дали е възможно с определения увеличен размер на издръжка за  малолетното  дете,  дължим от бащата и този който майката следва да поема, предвид нейните възможности да се задоволят и най - елементарните нужди на детето за храна, облекло, отопление и учебни помагала, необходими за едно обикновено съществуване. Липсата на тази обоснована преценка според въззивника е довело до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт в обжалваната му част.

 От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния претендиран размер. Претендират се разноски.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна ни е депозиран писмен отговор. Тази страна не е претендира пред настоящата инстанция за присъждане на разноски и от нея не са направени доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен по реда на чл. 32, т. 1 от ГПК процесуален представител, който в съдебно заседание заявява, че поддържа въззивната жалба и претендира за уважаването й.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Становище по жалбата от тази страна не е изразено и не са правени  доказателствени и процесуални  искания.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ГПК, настоящия състав на СлОС, извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК - подадена е в срока от процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанциония съдебен акт.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е НЕПРАВИЛНО и като такава следва да бъде отменено. Незаконосъобразно е в обжалваната част, съответстваща  на частта, с която СлРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от В.Д.П., като майка и законна представителка на малолетното дете С.З.П. иск да бъде увеличена до размер на  сумата 120 лева издръжката, която ответника З.Н.П. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 119 от 08.02.2008 година по гражданско дело № 3765 по описа на СлРС за 2007 година. Незаконосъобразността на решението в посочената част, влече след себе си неправилност на съдебния акт, досежно присъждането за разноски. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано, респ. не е предмет на настоящото  производство  и  е влязло в законна  сила.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Намира обаче, че мотивите, касаеща неправилните части на решението са изградени при неправилна оценка на фактите от иначе пълната и изчерпателно фактическа обстановка, поради което не ги споделя.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковата претенция с произнасянето по която е бил сезиран, а именно такива по чл. 150 от СК.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

        Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част, обосновани с акцентиране на обстоятелството, че при правилни констатации, касаещи изминалия период от предходното определяне на издръжката за малолетното дете, неговите нараснали с възрастта нужди и потребности, както и досежно възможностите на родителите му, първоинстанционния съд е достигнал до неправилен и необоснован извод, мотивиран основно с аргумента за минимално увеличилите се финансовите възможности на бащата са основателни - Приема се, че решаващия СлРС, при обследване наличието на доказване на правно релевантните за произнасянето факти, обуславящи уважаването на искови претенции за изменение в посока увеличаване на размер на издръжките, неправилно интерпретира, иначе правилно установени факти, касаещи нарастване нуждите на лицата, имащи право да искат увеличаване на съдебно определената им издръжка и трайно нарастване на възможностите на съдебно задължения да дава издръжка родител. Съгласно разпоредбата чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. По смисъла на цитираната законова разпоредба изменение на обстоятелствата е налице при трайно, съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. С оглед на това се приема, че първоинстанционния съд неправилно, / като следствие на недостатъчно  правилно  развито  съждение/ е обследвал, наличието на тези предпоставки, констатирал е тяхната кумулативна даденост, и необосновано,  позовавайки се единствено на инфлационните процеси в  страната /които нито са водещи, нито са определящи за всеки конкретен случай/ и минималното нарастване на възможностите на задължения да дава издръжка родител е определил неправилно според настоящата инстанция минимално увеличение на издръжка, като е отхвърлил исковата претенция до пълния претендиран размер като неоснователна и недоказана. Тази неправилна интерпретация е станала причина за нарушение допуснато от СлРС при анализа на годните и относими доказателства, следствие, на което решаващия състав на СлРС е достигнал до незаконосъобразния извод за неоснователност и недоказаност на исковата  претенция до пълния претендиран размер.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане му, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 година, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК . Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед направеното  позоваване на цитираните  по - горе разпоредби и като  съобрази  данните от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства, настоящата  инстанция е мотивирана и приема, че е  налице  трайно и съществено изменение в посока нарастване на нуждите на малолетното дете. От предходното определяне на издръжката до  настоящия момент е изминал тригодишен период от време, който предвид интензивните социално - икономически  процеси в страната, водещи до повишаване на разходите свързани със задоволяване на елементарните битови потребности на малолетното дете се третира като траен, съществен и продължителен. През този период нуждите на детето са нараснали – доказателствата по делото категорично  установяват ,че малолетното дете С.З.П.  е ученичка, намира се във възраст, характеризираща се с интензивност на физическо и психическо израстване, при която необходимостта от разходи за учебни  пособия, пълноценна храна и съобразено с пола на детето облекло е несъмнено завишена. Настоящата инстанция не споделя водещия мотив от първоинстанционното решение и обратно на него приема, че задължения  да  дава  издръжка  родител без  затруднения, с оглед приетите за доказани по делото негови месечни доходи, равняващи се на минималната работна заплата за страната /240 лева/ би могъл да отделя половината от сумата, т. е по  120 лева за детето С., родена на *** година. За да определи този размер  на  издръжката СлОС, съобрази факта, че от доказания по делото месечен доход / 240 лева/ на дължащия издръжка, за покриване на неговия екзистенцминимум месечно ще остава сума от 120 лева, която е равна на така определения изменен размер на издръжка за малолетното дете. Несъмнено установено е, че майката, реализира месечен доход равен на бащата и тя е родителят, при когото живее детето, респ. длъжна е да обезпечи жилищните му нужди и  свързаните с тях, задължения за плащане на консумативни разходи за  отопление, вода  и др. подобни, както и разликата между цялостния размер на необходимата минимална месечна издръжка за детето и изменения размер на издръжка, която въззиваемия ще заплаща. При  равни възможности на родителите, превес е даден на факта,отнасящ се до възрастта и пола  на детето от който е извлечена и констатацията, че последното се намира  във възраст  на  интензивен физически растеж и психическо съзряване, определящи за  нарасналите му  нужди. Съобразен многостранно този факт, неминуемо  води  настоящия  съдебен  състав  до  извода, че така определения размер на издръжка, обезпечава интереса на детето и е адекватен – съобразен е  както с нуждите на  детето, така и с възможностите на  родителя, задължен да я дава. Последният за разлика от детето не се намира във възраст на интензивно физическо израстване  и психическо съзряване, респ. той ще задоволява нуждите си със половината  от средствата, които  месечно  е длъжен  като трудоспособен да си осигурява, а другата половина ще предоставя като издръжка за малолетното си дете. Разликата от този размер до пълния размер на  минималната издръжка за детето ще се осигурява от майката, която наред с това има  задължения  свързани  със осигуряване  на  битови условия за живот  на  детето, както  и ангажименти свързани  с  възпитанието му.

Относно направено в жалбата оплакване и за пълното на изложението, следва да се  отбележи, че настоящата инстанция не третира липсата на определен общ размер на  издръжка, която двамата родители следва да осигуряват като процесуално нарушение допуснато  от  съда , тъй  като  такова  изискване  закона  не  поставя, респ. без  значение е  дали в мотивите си  решаващия  състав е  следвал този  начин  на  обосновка и мотивиране или не щом като въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, формира обосновани правни изводи. Вярно е, че при използване на този прийом, за страните яснотата на съдебната мотивировка е по - голяма, но с използването му не се гарантира точност и прецизност при определяне на дължим размер на издръжка.

По изложените съображения въззивната инстанция достигна до извод, че въззивната жалба е основателна,  а решението  на СлРС  в обжалваната  му част е неправилно.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена, респ. решение да бъде отменено в обжалваната му част. Вместо отменената част от решението, следва да се постанови от въззивния съд друго решение, изменящо размера на издръжка, чрез увеличаването му до пълния претендиран  с исковата молба размер от 120 лева.

 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

С оглед изхода на процеса и направено искане от въззивника за присъждане на  разноски, отговорността за тях трябва да се преразпредели по правилата на процеса което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта за  разноските и дължимата държавна  такса  като  вместо  него  въззиваемата страна  да бъде  осъдена  да  заплати  на  въззивника разноски за  двете  инстанции в  размер  на 150 лева, както  и държавна  такса платима на съдебната власт в размер  на 86.40 лева,

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                                                            

ОТМЕНЯ Решение № 558 от 05.08.2010 година, постановено по гражданско дело № 87/2010 година по описа на СлРС, В ЧАСТТА, с която произнасяйки се по предявен иск по чл. 150  от СК от Сливенски районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от В.Д.П., като майка и законна представителка на малолетното дете С.З.П. иск да бъде увеличена над 70 лева до размер на  сумата 120 лева издръжката, която ответника З.Н.П. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 119 от 08.02.2008 година по гражданско дело № 3765 по описа на СлРС за 2007 година както и В ЧАСТТА за разноските и определената от СлРС държавна  такса като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО

 

                                           П О С Т А Н О В Я В А:

 

         ИЗМЕНЯВА размера на месечна издръжка, която З.Н.П. с ЕГН **********,*** е осъден ДА ЗАПЛАЩА за малолетното дете С.З.П., родена на *** година чрез нейната майка и законна представителка В.Д.П. с ЕГН **********,*** *-*-* определена с Решение № 119 от 08.02.2008 година по гражданско дело № 3765 по описа на СлРС за 2007 година по описа на СлРС и изменена до размер на  сумата 70 лева с влязлата в сила част от  обжалваното решение на първоинстанционния съд като  я УВЕЛИЧАВА от 70.00 /седемдесет / лева на 120.00 /сто и двадесет/ лева месечно, считано от 12.01.2010 година до навършване на пълнолетие или настъпване на други законови основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

 

Решение № 558 от 05.08.2010 година, постановено по гражданско дело № 87/2010 на СлРС в останалата му част не е обжалвано  и е влязло в сила .

 

ОСЪЖДА З.Н.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. с ЕГН **********,*** *-*-*, направените разноски по делото за двете инстанции в общ размер на сумата 150.00 лева / сто  и петдесет лева /.

 

ОСЪЖДА З.Н.П. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 86.40 лева /осемдесет и шест лева  и четиридесет стотинки /.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.