РЕШЕНИЕ №

 

гр. С., 29.04.2011 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ МАРТ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 33 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на К.З.М. *** , чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 от ГПК адв. Г.М. *** и съдебен адрес гр.С. ул.”Г.С.Р.” № * , против Решение № 799/15.11.2010 год. год. по гр.дело № 4749/2008 год. на Сливенски районен съд, с което изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с ИДЕНТИФИКАТОР  № 67338.542.2.1.3 /шейсет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин четиридесет и две точка две точка едно точка три/, с административен адрес: гр. С., кв. ”К.”, бл. * /п./, вх. “*”, ет. * /в,/, ап. * /т,/, попадащ в сграда с идентификатор № 67338. 542.2.1 /шейсет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин четиридесет и две точка две точка едно/,  построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.542.2 /шейсет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин четиридесет и две точка  две/, с предназначение: ЖИЛИЩЕ – апартамент, със застроена площ 96.05 кв.метра /деветдесет и шест цяло и пет стотни/, състоящ се от три стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения, при граници: същия етаж: № 67338.542.2.1.4, под обекта - № 67338.542..2.1.1, над обекта № 67338.542.2.1.5, ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 /три/, 2.16 % /две цяло и шестнадесет стотни процента/ ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.

В жалбата си до съда въззивникът К.З.М. чрез процесуалния си представител твърди, че в решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районния съд не прекратил производството по делото и служебно е конституирал като страни в производството правоприемниците на починалата ответница в първоинстанционото производство, без да вземе предвид направеното от въззивника искане за прекратяване на производството по делото. Моли съда да постанови решение с което отмени атакуваното решение и прекрати производството по делото.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, не  е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК,  и заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че оплакванията изложени в жалбата се отнасят за нарушения на процесуалните правила от съда през първата фаза на делбата до нейното допускане , за което има влязло в сила съдебно решение. Във втората фаза на делбата съдът е длъжен да ликвидира съсобствеността между страните по предвидените в ГПК способи и е дин от тях, чрез изнасяне на имота на публична продан. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Мотивите на решаващия съд, за да постанови обжалвания съдебен акт е че с влязло в сила на 02.02.2010 год. Решение № 4749/13.01.2010г, постановено по гр.дело № 4749/2008г на СлРС, е допусната съдебна делба между низходящи и преживял съпруг, по отношение на един жилищен имот.

Съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК, ликвидирането на съсобствеността на  неподеляем и липсва искане да бъде възложен на някой от страните следва да бъде изнесен на публична продан. Предвидения в закона способ за ликвидиране на съсобствеността е налице, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством останалите способи.

Приетия от съда способ за ликвидиране на съсобствеността е в съответствие с константната съдебна практика

Допуснатия до делба неподеляем имот, е самостоятелно жилище и ликвидирането на съсобствеността не може да се извърши по реда на чл.353 от ГПК /чл. 292 ГПК отм./. Това е възможно само ако за всеки наследник може да се отдели реален дял от наследствените имоти..

Неподеляемостта на имота предмет на делба и невъзможността да се определят реални дялове, без това да е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от обикновените, и при спазване на строителните правила и норми като способ за извършване на делбата теглене на жребие и разпределение.

По изложените съображения, съдът приема, че единствения  възможен способ за извършване на делбата е изнасяне на имота на  публична продан, като получената при проданта сума следва да се разпредели между съделителите съобразно квотите им от правото на собственост.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По отношение на направеното искане за отмяна на решение и прекратяване на делото. Настоящата съдебна инстанция следва да обсъди направеното възражение , че въззивника е оттеглил исковата си претенция за делба преди решението за допускането й , но поради порочни действия на първоинстанциония съд, делото не е било прекратено и Решението по допускане на делба е влязло в законна сила.

Токова искане направено като възражение във въззивното производство при проверка на Решение на първоинстанциония съд във втората фаза на делбата с което се изнася на публична продан процесния имот.

Отказ от делба е недействителен съгласно чл.34 от ЗС. Въззивника е сезирал съда с искова молба с за делба на процесния недвижим имот. След провеждане на първото заседание по делото с молба от 19.10.2009 год. въззивника чрез процесуалния си представител е поискал делото да се прекрати на основание чл.232 от ГПК без изрично да е отразил волеизявлението си за оттегляне на исковата молба. Първоинстанциония съд съобразявайки се в нормата на чл.227 от ГПК и чл.230 от ГПК по собствена инициатива е взел необходимите мерки и конституирал като страните правоприемниците на починалата страна. С определение от 23.11.2009 год. е конституирал въззиваемите като страни в производство за делба. В проведено по делото съдебно заседание на 15.12.2009 год. въззиваемите са поискали продължаване на производството по делбата, чрез процесуални си представител.

Искането на въззивника е направено след приключване на първото по делото съдебно заседание по реда на чл.232 от ГПК, като в този случаи то е погасено поради не упражняването му в предвидения в чл.232 от ГПК преклузивен срок. В този смисъл е недопустимо, като просрочено.

Независимо от това в производството за съдебна делба - чл. 341 и сл. ГПК, се реализира освен правото за делба на ищеца и правото за делба на ответниците. С оглед на това се приема, че всички съделители в делбата са едновременно ищци и ответници.

По силата на чл. 229 ал.1 т.2 от ГПК при смърт на страна в процеса производството по делото се спира временно. В този случай законът вменява в задължение на ищеца в 6-месечен срок от съобщението да посочи правоприемниците и адресите им и ако това задължение се изпълни своевременно, спряното производство съгласно се възобновява.

Поради двойственото качество на всеки съделител в делбеното производство, съдът има инициативата да уведоми правоприемника на починалата страна за инициираното производство за делба по смисъла на чл.230 от ГПК сам по собствена инициатива е взел необходимите мерки да ги конституира в качеството им на страна .

Оттук следва да се приеме, че, съдът не може да прекрати делото.

В случай на смърт на страна в делбено производство съдът взема необходими мерки за отстраняване пречките за движението на делото, т.е. дължи се процесуална активност за по-нататъшно и ефективно развитие на исковия процес, което е в интерес на двете страни в процеса.

В изложение смисъл направеното възражение е неоснователно.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 799/15.11.2010 год. год. по гр.дело № 4749/2008 год. на Сливенски районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховен касационен съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: