РЕШЕНИЕ № ______________

гр. Сливен, 13.04.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 44 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искова по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗМВР

В исковата си молба Б.П.Н. твърди, че не му е било изплатено полагащото се обезщетение след пенсиониране от МВР. Обстоятелствата на които основава твърдението си за това вземане са следните: със заповед рег. № К-10433/13.09.2010 г. на Министъра на МВР на основание чл. 255 ал. 1 т. 2 от ЗМВР връчено му на 01.10.2010 г. и съответно влязла в сила от тази дата, са прекратени служебните му правоотношения с МВР поради пенсиониране по негово желание. Целият му трудов стаж е протекъл до тогава без прекъсване в МВР, като към момента на пенсионирането му е бил държавен служител в МВР на длъжност „полицейски инспектор” към РУ „Полиция” гр. Сливен, категория „Б”.

Твърди, че съгласно чл. 252 ал. 1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение има право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения колкото прослужени години има и не повече от двайсет. Прослужените години от него в служебно правоотношение и с МВР са осемнадесет, поради което му се полага обезщетение в размер на 18 брутни заплати от общо 26 404 лв. Това обезщетение е следвало да му се заплати към момента на прекратяване на служебното правоотношение, а именно 01.10.2010 г. когато му е била връчена заповдтта и е подписал акта за сдаване надлъжността. На тази дата обезщетение не му е било изплатено,  С обяснение, че към същия момент ответникът – ОД МВР Сливен не разполага с финансови средства за това. Към момента на подаване на исковата молба обезщетението не му е изплатено, като при поискване получава същите обяснения. С нот. покана рег. №3386 / 04.11.2010 г. на Нотариус Катя Тодорова поканил ответника да изплати незабавно полагащото се обезщетение по чл. 252 ал. 1 от ЗМВР, но и до подаване на исковата молба обезщетението все още не е изплатено.  Счита, че от датата на връчване на нот. покана възниква правната възможност да претендира и обезщетение за забава изчислени по правилото на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в размера на законната лихва върху главницата от 26 404 лв. до подаване на исковата молба обезщетението за забава определено по този начин е в размер на 612.06 лв.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД на МВР гр. Сливен да заплати сумата от 26 404 лв. представляваща обезщетение по чл. 252 ал. 1 от ЗМВР, сумата в размер на 612.06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2010 г. до 25.01.2011 г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане. Претендира и деловодните разноски по делото в размер на 1033.50 лв.

На основание чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че обезщетението по чл. 252 ал. 1 от ЗМВР в размер на 26 404 лв. е заплатено на ищеца с РКО №102 от 04.02.2011 г. Освен това твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ОД на МВР Сливен е поискал своевременно чрез заявка за лимит за разходи за м. ноември 2010 г. изпратена до САД „ПУБ” МВР с писмо рег. № 11471/18.10.2010 г. за предоставяне на необходимите парични средства за изплащане на обезщетението на ищеца. С постановление на Министерски съвет №323 от 19.12.2008 г. ОД на МВР Сливен е определена за второстепенен разпределител с бюджетни кредити, поради което изпълнението на паричното задължение е невъзможно, ако не са предоставени средства от САД” ПУБ” МВР – Сливен. На следващо място излага правни аргументи според които правото на ищеца за обезщетение възниква от момента на прекратяване на служебното правоотношение, но в закона не е определен падеж за изпълнение на това задължение. Счита, че е неоснователно определянето на падежа чрез нот. покана.

В с.з. ищецът се явява лично и с адв. Д. ***, който наред и от името на своя доверител признава факта на изпълнението на задължението за изплащане на обезщетение в размер на 26 404 лв. към датата на провеждане на първото съдебно заседание, но поддържа изцяло предявените искове, като твърди, че от страна на ответника е налице поведение, с което е забавено изплащането на тези суми, по този начин той е дал повод за завеждане на делото и поради това претендира изцяло заплащането на деловодни разноски.

За ответника се явява представител по пълномощие  юриск. А., който оспорва предявените искове по съображенията изложени в отговора на исковата молба, като освен това твърди, че служебното правоотношение е с Министъра на вътрешните работи, а не с Директора на МВР, поради което от ОД на МВР Сливен не би могло да се претендира обезщетение за забава, тъй като ответникът е само изпълнител, но не и длъжник за изплащане на това обезщетение по чл. 252 ал. 1. От своя страна ответникът като второстепенен разпоредител в бюджета незабавно е изпълнител задължението си на 04.02.2011 г. в момента в който по надлежния ред в бюджета на ответника са били предоставени средствата за това като целеви. Искането за предоставяне на тези средства е било направено своевременно от Служба „ФО” при ОД на МВР Сливен, с което ответникът е изряден в изпълнението на задълженията си и липсва виновно поведение от служителите на ОД на МВР Сливен и Директора за препятстване и за забава за изплащане на обезщетението на ищеца.

Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, както и тези с отговора на ответника  след анализа им се установява следното от фактическа страна:

Ищецът е бил  в служебни правоотношения с Министерството на вътрешните работи  на длъжността „полицейски инспектор”, V степен към РУ „Полиция” – Сливен при ОД на МВР Сливен, категория „Б” към момента на прекратяване на  служебното правоотношение. Съгласно представеното удостоверение ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР за периода от 01.02.1993 г. до 30.09.2010 г., за което е получавал съответното трудово възнаграждение, като към момента на прекратяване на правоотношението брутното му трудово възнаграждение е било в размер на  1438.73 лв., като  е получавал обезщетение и за извънреден труд.  Не се спори и от направените изчисления се установява, че общия размер на 18 бр. заплати съответстващи на прослуженото време е 26 404 лв.

Служебното правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед рег. №К-10433 Екз. №4 от 13.09.2010 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 245 ал. 1 т. 2 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж  и възраст по искане на служителя съгласно заявление вх. №9025/31.08.2010 г. В заповедта е посочено, че служебното правоотношение се счита прекратено от датата на връчване на заповедта. Със същата е разпоредено да му се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР, като изпълнението на същата заповед е възложено с нея на ОД на МВР Сливен.  Видно от приложения акт за сдаване на длъжност заповедта е била връчена на ищеца на 01.10.2010 г. и на същата дата той е сдал  длъжността „полицейски инспектор V степен” към РУ „Полиция” – Сливен при ОД на МВР Сливен.

На 12.11.2010 г. ищецът е връчил нот. покана до Директора на ОД на МВР гр. Сливен в която е посочил, че не му е изплатено на 01.10.2010 г. и все още не е изплатено полагащото му се обезщетение по чл. 252 от ЗМВР, като заповедта за пенсионирането му, съответно и за изплащане на дължимото обезщетение подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 249 от ЗМВР. Посочил е , че при забава претендира и законната лихва върху неизплатената част от обезщетението.

Извършеното чрез ЕПИ „On – lineкалкулатори изчисляване на законна лихва се установява, че размерът й върху сумата от 26 404 лв.  за периода от 05.11 до 25.01.2011 г. е 612.06 лв. Изчислена по същия начин законната лихва за периода 12.11.2010г. до 25.01.2011г., когато е подадена исковата молба, е в размер на 559.84 лв.

Видно от приложените с отговора на исковата молба писмени доказателства сумата от 26 404 лв. е изплатена на ищеца с РКО №102 от 04.02.2011 г. , като получаването на сумата е удостоверено с подписа на ищеца върху ведомостта, препис от която е представен по делото.

ОД на МВР Сливен изпратило заявка – лимит за разходите за м. 11.2010 г. до САД „ПУБ” на МВР София с писмо рег. №11471/18.10.2010 г. Общата сума по тази заявка  е 323 163 лв., като съгласно писмо рег. № Х-707/01.01.2011 г. лимитът за разходи за изплащане на обезщетения от м. 09.2010 г е увеличен на 01.02.2011 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен, като е основателен предявения иск пол. 86, ал. 1 т ЗЗД.

Предявеният иск за изплащането на сумата от 26404лв., въпреки безспорните факти, касаещи прекратяването на служебното правоотношение на ищеца с МВР за заеманата от него длъжност при ответника – ОД на МВР – Сливен и възникването на правото на обезщетение във връзка с това, следва да се отхвърли, т.к. по същия безспорен начин се установява по делото, че задължението е изпълнено.

Предявеният иск за изплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следвада се уважи.

Същественият спор по делото е свързан с въпросите, дали ответникът носи гражданска отговорност за заплащането на обезщетение за забава по правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от кой момент се счита изискуемо задължението за изплащане на обезщетението по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР и в зависимост от това, дали е налице забава за изпълнение на задължението за изплащането му от страна на ответника.

Възражението за липса на задължение за изплащане на обезщетение за забава е обосновано от представителя на ответника посредством разграничаването на момента на възникване на правото на обезщетение от момента на настъпването на изискуемостта на задължението за изплащането му. Основателността на това възражение е обусловена на първо място от изясняване характера на отговорността за заплащане на обезщетението по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР. Въпреки служебния характер на прекратеното правоотношение, при уреждането на отношенията си по повод на това страните действат като равнопоставени субекти. Следователно отговорността е гражданска и въпросите свързани с нея намират своето разрешение в общите правила на гражданското законодателство.

В нормата на закона възникването на правото е обусловено от настъпването на фактическия състав на прекратяване на служебното правоотношение. В самата заповед прекратяването на служебното правоотношение е определено считано от датата на връчване на заповедта, като от друга страна следва да се държи сметка за възможността за обжалването й, респективно за влизането й в сила. Във връзка с тази възможност моментът на влизането и в сила е обусловен от настъпването на предвидени от закона отлагателни условия – отрицателни (липсата на обжалване) и положителни (влизането в сила на решение за потвърждаване на законосъобразността на заповедта). Несигурният момент на настъпване на тези условия, независимо от обстоятелството, че имат обратно действие– прекратяването се счита настъпило от момента на връчване на заповедта, налага извода, налагат извода, че липсва определен от закона или чрез друг акт момент на изпълнение на това задължение, поради което момента на неговата изискуемост следва да се определи съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – с отправянето на покана от страна на кредитора

Отговорът на въпроса, дали ответникът носи гражданска отговорност за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловен с възражението с обстоятелства, касаещи добросъвестността на ответника при изпълнение на заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с ищеца и е признато правото на обезщетение по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР. Изхождайки от данните, касаещи тези обстоятелства в случая се налага извода, че от страна на ответника е налице полагане на изискуемата от закона грижа за добросъвестно изпълнение на задължението, но на ищецът не може да бъде противопоставено възражението за липса на предвидени в бюджета на ОД на МВР – Сливен парични средства. Във връзка със задължението за изплащане на обезщетение на ищеца, ответникът е равнопоставен участник в гражданското правоотношение, поради което обстоятелството, че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства е ирелевантно. Освобождаването от отговорност за забава е предвидено от закона с чл. 81, ал. 1 от ЗЗД в случаите на обективна невъзможност за изпълнение на задължението. С разпоредбата на чл. 81,  2 от ЗЗД обаче липсата на парични средства изрично е изключена като обстоятелство, което освобождава длъжника от отговорност за неизпълнение. Следователно възражението на ответника, че не носи отговорност, т.к. в качеството си на второстепенен разпоредител с бюджетни средства няма вина за липсата на парични средства в тази насока е неоснователно. (В посочения смисъл е Определение № 74 от 7.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 46/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И.)

Извън липсата на предвидени бюджетни средства за изплащане на обезщетението по чл. 252, ал. 1 от ЗЗД поделото не са посочени и от данните поделото не се установяват други причини за изплащането на обезщетението в хода на делото – след подаване на исковата молба.

С оглед изводите, че ответникът носи отговорност за забава за изпълнението на задължението за изплащане на обезщетение, чиято изискуемост се определя при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен от момента на връчването на покана до подаване на исковата молба и от подаване на исковата молба – до окончателното изплащане.

Установи се, че ответникът е поканен с отправената по нотариален ред покана – връчена на 12.11.2010г. законната лихва за периода 12.11.2010г. до 25.01.2011г., когато е подадена исковата молба, е в размер на 559.84 лв., а до датата на плащане – 04.02.2011г. – общо 634.54 лв. до който размер следва да бъде уважен предявения иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи съобразно уважената част от предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК и за разноските направени с оглед предявения иск по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР – общо 2102, 93лв. Настъпването на плащане след датата на подаване на исковата молба следва да се счита като признание на предявения иск, а поради невъзможността съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД да бъде противопоставяно на ищеца възражение за липса на парични средства, следва да се приеме, че е налице кумулативно изискуемата предпоставка за наличие на поведение на ответника – липсата на плащане, с което е дал повод за завеждане на делото.

С оглед частичната неоснователност на предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и направеното искане от страна на ответника, в негова полза следва да бъде присъдено част от дължимото юрисконсултско възнаграждение, съответстваща на отхвърлената част от предявения иск по чл. 86,л. 1 от ЗЗД или в размер на 1,91лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – СЛИВЕН с адрес: гр. С., ул. „Г. С.” № *, БУЛСТАТ 129009913 да заплати на Б.П.Н., ЕГН ********** *** чрез адвокат Й.Д. *** с адрес на адвокатска кантора: гр. С., бул. „Ц. О.” № *, офис № *, сумата 634.54 лв. (шестстотин тридесет и четири лева и 54 ст.) , представляваща обезщетение за забава за изплащане на обезщетение по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР от 26404лв. за периода 12.11.2010г. до 25.01.2011г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 26404лв. за периода от подаване на исковата молба – 25.01.2011г. до датата на плащане на главницата – 04.02.2011г., както и сумата 2102, 93 лв. (две хиляди сто и два лева и 93 ст.), представляваща заплатени деловодни разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.Н. *** иск за заплащане на обезщетение по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР в размер на 26404лв., както и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от 05.11.2010г. до 12.11.2010г. над размера от 559, 84лв. до пълния размер на предявения иск от 612.06лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Б.П.Н. да заплати на ОД на МВР – СЛИВЕН 1, 91лв. (един лев и 91ст.), представляваща част от юрисконсултско възнаграждение, съответстваща на отхвърлената част от предявените искове

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: