Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 14.04.2011 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тридесети април през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 45 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 882/13.12.2010г. по гр.д. № 5030/10г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените при условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове по чл. 213 от КЗ във връзка с чл. 50 пр. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за солидарно заплащане от страна на преките причинители на вредата на сумата 8 161, 73 лв., представляваща заплатено от застрахователя на увреденото лице обезщетение по застраховка “Каско” за щети, в резултат на ПТП от 14.10.2009г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска, и сумата 725, 95 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва от 16.1109г. до предявяване на иска, както и претенцията за разноски в размер на 376, 50 лв.

Въззивникът  – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, като счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че РС е допуснал процесуални нарушения, свързани с несъбирането на поискани доказателства, освен това необосновано е приел от фактическа страна, че конете не принадлежат на ответниците, в противоречие с отразеното в приетите и неоспорени протоколи за ПТП. Счита, че след като не е открито производство по оспорването им, съдът е бил длъжен да се съобрази с доказателствената им сила на официални документи. Заявява, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и иска събиране на гласни такива във въззивната фаза. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това СлОС уважи исковете в пълните им размери и му присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение,  държано в з.з. на 27.01.2011г., съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания и ги е отхвърлил поради липса на условията по чл. 266 от ГПК за допускане на събирането им.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище от пълномощник по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа жалбата, моли тя да бъде уважена, претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. въззиваемите, пор. №№ 2 и 3, редовно призовани, не се явяват, за тях се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав, СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е посочил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззивният съд не споделя основното оплакване на застрахователя-въззивник, относно формирането на фактическата обстановка въз основа на свидетелски показания, които опровергават съдържанието на официални писмени документи /протоколи за ПТП/, за които не е било открито производство по оспорване.

В действителност и двата протокола са били оспорени надлежно и своевременно – единият ответник е сторил това с отговора на исковата молба, вторият – чрез упълномощения да го представлява адвокат, в първото с.з. Изявленията на ответниците, че не са собственици на конете, чието безнадзорно присъствие е една от причините, довели до настъпване на ПТП, материализират именно оспорване истинността на съдържанието на двата протокола, а само обстоятелството, че РС не е държал изрично определение за откриване на съответното производство, не може нито да заличи процесуалното действие на страната, нито да я лиши от възможността да осъществи правото си да ангажира годни и допустими доказателствени средства, опровергаващи това съдържание. Тъй като в хода на процеса това е сторено и съдът е допуснал и събрал доказателства в тази насока, формалната липса на определение не обективира съществено нарушение на процесуалните правила.

Така, за да се ангажира гражданската отговорност на двамата ответници по регресните искове за връщане на изплатеното от застрахователя обезщетение, заедно с лихва за забава, е необходимо да са налице предпоставките на правната норма, с които тя свързва произхода на задължението. Тъй като обезщетението е заплатено за вреди, настъпили при ПТП, прекият причинител на вредите по принцип отговаря в размера на вредата, но не повече от размера на платеното обезщетене.

В случая пътното произшествие е в резултат на деликт, чиито белези, най-общо, попадат в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД – вреди, причинени от животни /включително избягали или изгубени/. Имуществената отговорност следва да се възложи на собственика и на лицето, под чийто надзор животните са се намирали. Установено е, обаче, че двамата ответници не са собственици на двата коня, с които е станало произшествието, причинило вреди на автомобила на застрахованото при ищеца лице. Макар седмица преди произшествието ответниците да са съобщили, че конете им са откраднати,  СлОС счита, че с годни и достатъчно убедителни гласни доказателствени средства /извън изявленията на самите ответници/, е доказана липсата на идентичност между животните, собственост на  последните, и тези, участвали в ПТП. Това обстоятелство извежда случая извън приложното поле на тази норма, което, от своя страна, не може да активира механизма на регресната претенция по чл. 213 от КЗ.

Главните исковете са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.

Неоснователността на главните, обуславя неоснователността, а от там – и отхвърлянето, на акцесорните претеции за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху платената сума.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени, насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да й се присъдят.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                                

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 882/13.12.2010г. по гр.д. № 5030/10г. на СлРС.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: