Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 30

 

гр. Сливен, 18.02.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  47  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  на ищеца в първоинстанционното производство против решение № 910/15.12.2010 г. по гр. д. №5842/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е изменена определената със съдебно решение № 55/08.02.2008 г. по гр. д. № 3762/2007г. на СлРС месечна издръжка, която Г.Щ.Д. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Щ.Г.Д. със съгласието на майка му М. Г. Х. като я увеличава от 80 лв. на 90 лв. и отхвърля предявения иск за разликата от уважения размер до пълния предявен от 150 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение в  неговата отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства безспорно се установило по категоричен начин нарасналите нужди на детето, а и възможностите на  ответника да осигурява издръжка в по-висок размер.  Съдът е формирал неправилни изводи относно възможностите на ответника да дава издръжка,  Не се е съобразил с оспорените от страната писмени доказателства за доходите на ответника. Освен това грижите за отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от майката, като ответникът не е обременен с тях.  От своя страна той разполагал с недвижимо имущество, което е длъжен да управлява по начин, че да му осигурява по-високи доходи. Поради това се иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията изцяло.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В с.з., чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа  на основанията изложени в нея. Навеждат се допълнителни доводи, че след постановяване на решението месечният доход на майката е намален със 100лв., което следва да се има предвид при разпределението на задълженията за издръжка от страна на двамата родители.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез представител по пълномощие се изразява становище, че жалбата е неоснователна. По делото безспорно е било установено, че доходът на въззиваемия е около минималната работна заплата за страната.  Освен това въззиваемият следва да се грижи и за други свои деца. Поради това се счита, че определената издръжка е правилна и законосъобразна и се иска да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на искането до присъдения размер.

Жалбата е неоснователна. Районният съд правилно е преценил, че общата издръжка за детето е в размер на 180 лв.  Въззиваемият получава доход в размер на 280 лв.и освен това съдът е преценил, че може да получава  доход от отдаване на помещения под наем още в размер на 200 лв., поради което е сметнал, че следва да заплаща на детето издръжка в размер на 90 лв. Към настоящия момент  изводът на съда, че бащата с оглед на получаваните от него доходи следва да заплаща издръжка именно в този размер е обоснован. Съдът се е съобразил с обстоятелството, че ответникът има задължения да се грижи за още две малолетни деца, на които също дължи издръжка. Претендираната от ищеца издръжка в пълния размер би се оказала непосилно тежка за ответника и би го поставила в сериозни затруднения относно оглеждането и възпитанието на другите деца. Без съмнение задължението за издръжка е безусловно когато родителят следва да издържа своите малолетни и непълнолетни деца и в случая ответникът е в трудоспособна възраст, но с оглед на получаваните от него доходи той не трябва да бъде поставян в състояние да не може да осигурява достатъчно средства, както за издръжката на двете си малолетни деца, които живеят при него, заедно с майка си, но и за непълнолетното си дете, което също живее със своята майка.  Ето защо като е взел предвид и е преценил всички тези обстоятелства районният съд е постановил един законосъобразен и обоснован акт.

 

Не се установява твърдяното във въззивната жалба, че  ответникът има доходи много по-високи от тези, които са установени в хода на производството. И от новите доказателства събрани от тази инстанция е видно, че майката получава възнаграждение, което е по-високо от дохода на ответника. Поради това с приемането на тези нови доказателства не се променят фактическите констатации, установени от  районния съд.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 

  Ръководен от гореизложеното,  съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 910/15.12.2010 г. по гр. д. №5842/2010 г. на Сливенския районен съд, на районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                     

 

         ЧЛЕНОВЕ: