Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   47

        гр. Сливен, 30.03.2011г.

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 49 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 914/17.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 3473/2010 година на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявен от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на сума 1326.39 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2010 година.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, противоречащо както на материалноправни, така и на процесуалноправни разпоредби. От  изложението на въззивната жалба се извлича оплакване, че решаващия състав на РС - Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, уважаващо предявените от ищеца искови претенции.

Претендира се за присъждане на разноски, направени по делата пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна, пред първоинстанционния съд не е депозиран писмен отговор и не са правени доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се явява. Представлява  се  от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е  доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който страните не са имали възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. - По правило уважаването на иск с такова правно основание предполага положително, кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ поведение от физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие, което поведение да бъде противоправно, лицето да е действало виновно, да е настъпила вреда, като е налице причинна връзка между деянието и вредата. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното и не следва да бъде доказвана от ищеца, за разлика от останалите елементи на този фактически състав. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. От събраните по делата пред двете инстанции доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че ответницата е извършила твърдените в исковата молба противоправни действия, с които да е причинила на ищеца твърдените от него имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от виновно и противно поведение на ответницата. Налице  е недоказаност на  фактическия състав на ищцовата претенция, което води до отхвърлянето й като неоснователна, както правилно е преценил първоинстанционният съд. В тази връзка, неоснователни се явяват наведените във въззивната жалба бланкетни доводи за нарушения на материалния и процесуален закон. Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, регламентиран в чл. 127, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът ще прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от ищеца защита. За ищеца е съществувало в пълен обем процесуалното право да ангажира по съответния в ГПК ред всички изгодни за него доказателства и реализирането на пасивно процесуално поведение от която и да е страна по делото в никакъв случай не би довело до неправилност на атакувания съдебен акт.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от произнасянето по делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски, така както са направени. На въззиваемата страна по правило се следват разноски, но тъй като няма надлежно  направено  искане, такива не  се  присъждат .

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                      Р     Е     Ш     И  :

                                      

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение 914/17.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 3473 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                            

   2.