Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 43

 

гр. Сливен, 07.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  54  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 801/15.12.2010 г. по гр. д. №  4981/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника-ищец против въззиваемия-ответник иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 910.0 лв., причинени от животно - куче и изразяващи се в настъпили вреди по лек автомобил.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при непълнота на събраните по делото доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка не съответства на събраните писмени и гласни доказателства. Прави се разбор на свидетелските показания, като се твърди, че съдът не е следвало да ги кредитира, а да прецени доколко са достоверни. Съдът не е обсъдил писмените доказателства,  а освен това решението било постановено при непълнота на доказателствата.  Необоснованите фактически изводи на съда са довели до незаконосъобразни правни изводи. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна Изложените доводи не кореспондират с действителните фактически положения и събраните доказателства.  Изводите на първоинстанционния съд се подкрепят от съдебно-техническата експертиза и от свидетелските показания. Правилно съдът се е съобразил с обстоятелството, че в отразеното в акта за установяване на нарушение не се счита за установено до доказването му. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

 В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, явява се процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея.

В с.з. въззиваемият не се явява и не е изпратил представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

     Жалбата е неоснователна.

Основният факт, който подлежи на доказване е дали кучето, причинило щетите на МПС собственост на ищеца, е имало за стопанин и собственик ответника.  Това обстоятелство обаче не е било  установено по категоричен начин.  Напротив, събрани са доказателства, от които е видно, че кучето причинило вредите е черно улично куче, което след инцидента е избягало. За вреди произлезли от вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. В случая не е налице  доказване на факта, че ответникът в първоинстанционното производство е бил собственик на кучето. Нещо повече, поставено е под съмнение верността на обстоятелствата, отразени в акт за установяване на административно нарушение, доколкото за съставянето му са били изложени  съображения относно възможността за получаване  на застрахователно обезщетение. В тази насока съдът е разполагал с поредица от свидетелски показания и правилно се е съобразил с тях. В случая ответникът законосъобразно е организирал защитата си и е успял да докаже, че не е налице вина от негова страна. Поради липса на такова виновно поведение районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че предявеният иск  следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 01/15.12.2010 г. по гр. д.№4981/2009 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението не  подлежи на обжалване

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: