Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   90

        гр.Сливен, 20.05.2011 г.

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април и единадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                           ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 55 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 240/20.12.2010 година, по гражданско дело № 248/2010 година на Новозагорски районен съд, с което произнасяйки се по предявен отрицателен установителен иск, от решаващия съдебен състав  е прието за установено, че А.Г.М. и Б.Г.М. не дължат на Г.И.Д. сумата от 600.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, обективирана в изпълнителен лист от 11.04.2003 година, издаден по гражданско дело № 168/2003 г. по описа на Новозагорски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 10. 04. 2003 година до окончателното изплащане, сумата от 72,80 лева разноски по посоченото гражданско дело и 25.00 лева разноски по изпълнително дело № 270/03 година на СИС при РС – Нова Загора и такса в полза на РС – Нова Загора в размер на 124 лева и направените по изпълнително дело № 20102220400008 при ДСИ при РС – Нова Загора разноски. Ответникът е осъден да заплати на ищците разноски.

Въззивникът – Г.И.Д. - ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно - постановено в противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Счита, че решаващия състав на РС Нова Загора е допуснал процесуални нарушения, свързани с допускане и събиране на недопустими по закон доказателства. Сочи, че позовавайки се на тях съдът е допуснал, още едно процесуално нарушение довело до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. Наред с това се прави оплакване, че първоинстанционния съд неправилно приема, че задължението е погасено  по давност и аргументира становището си с позоваване на конкретно установени по  делото факти и позоваване на съдебна практика. Считайки тези съображения на Новозагорски районен съд за неоснователни посочва, че след образуването на изпълнителното производство, давността е прекъсната съгласно чл. 116 от ЗЗД и след това прекъсване не е текла погасителна давност за времето до прекратяване на изпълнителното дело на 28.10.2008 година, съгласно чл. 115, ал. 1, б.”ж” от ЗЗД. От посочената последна  дата  до  01.03.2010 година, когато е образувано изпълнително  дело № 8 /2010 година са изминали по малко от три години и погасителната давност не е изтекла, поради което вземането му не е погасено по давност и като такова се дължи. Подкрепя оплакването си с позоваване на Постановление № 3/1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС съгласно, което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес, относно принудителното осъществяване на вземането

От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението № 240/20.12.2010 година, по гражданско дело № 248/2010 година на Новозагорски районен съд, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, отхвърлящо предявения от ищците  отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 168/2003 г. на Новозагорски районен съд като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Излагат се конкретни оспорвания на направените с жалбата оплаквания. Коментира  се  обстоятелството,  че  действително  по делото са  допуснати  и разпитани  свидетели, което обаче не  е  довело до  опорочаване  на  съдебния акт, тъй  като  съдът  не  е мотивирал правните си  изводи  единствено  на  тези  свидетелски показания, а  се  е позовал на  други, което ясно личало от мотивите на  обжалвания съдебен акт. Досежно второто наведено от въззивника оплакване за неправилност на обжалваното решение, отнасящо се до правните изводи на съда, касаещи наличие на изтекъл давностен срок, към  момента на образуване на  изпълнително дело № 8 от 01.03.2010 година, пред ДСИ при НЗРС, счита, че от въззивника  неправилно  се  твърди, че давностния срок се брои от датата на прекратяването на ИД №270/2003 година – а именно 28.10.2008 година. По отношение на втората ищца по делото - Б.Г., въззиваемата страна счита  за  безспорно установено по делото, че спрямо нея от издаването на изпълнителният лист на 11.03.2003 година до образуването на ИД № 8 на 01.03.2010 година пред ДСИ при РС – Нова Загора не са предприемани никакви действия. Позовава се на разпоредба от Търговския закон, уреждаща прекъсване на давността за погасяване на менителничното задължение, където е предвидено, че давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието от където пък следвало, че ако давността е била прекъсната поради някаква причина по отношение на главния длъжник това не обвързва авалиста. Наред с това в отговора въззиваемата страна подчертава липсата на произнасяне от Първоинстанционния съд по направените възражения за неналичие на валидно възникнало поръчителство спрямо Б.Г. и недължимост поради плащане, но счита, че и на това основание искът е доказан по съображенията, които е изложил в писмената си защита депозирана пред РС – Нова Загора. Воден от тези си съображения счита, че първоинстанционния съд е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, че към 01.03.2010 г. е налице изтекъл давностен срок за предявяване на вземането спрямо двете ищци обективирано в Изпълнителен лист от 2003 година, респ. решението не страна от твърдяните пороци, а е правилно  и  законосъобразно.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

С отговора няма направени доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът Г.И.Д., не се явява и не се представлява.

         В съдебно заседание въззиваемите страни – А.Д.Г. и Б.Г.М., редовно призовани, се явяват лично. Представляват се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на направените разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е ПРАВИЛНО. Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателния правен извод, но при различни  от изложените  от  първоинстанционния съд съображения.

Исковата претенция за установяване по отношение на ответника - въззивник, че ищците - въззиваеми не дължат сумите, за които срещу тях е издаден изпълнителен лист е основателна, но на различни от посочените в обжалваното решение мотиви и съображения. По правило при предявен отрицателен установителен иск е достатъчно твърдението на иницииращите  процеса ищци, че не дължат сумите, за които срещу тях е издаден изпълнителен лист. В тежест на кредитора - ответник е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на вземанията, за които се е снабдил с изпълнителен лист и неговата дължимост от лицата посочени като длъжници, а в  конкретния  казус и солидарността на задължението им. В случая ангажираните от ответната страна доказателства не са достатъчни, за да може въз основа на тях да се приеме за установено съществуването на вземанията на кредитора – ответник. Изложеното неминуемо води до извода, че исковите претенция, разгледани от  първоинстанционния  съд  са  били основателни само  на  това  основание и  правилно  са  уважени, макар  и  при други  мотиви  и  съображения  от  решаващия  първоинстанционен  съд, като  е признато  за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължи сумите, за които срещу тях е издаден изпълнителен лист на  несъдебно  изпълнително  основание.

За  пълнота на изложението, настоящия съдебен състав счита за нужно да  подчертае, че  не  коментира останалите направени в жалбата  оплаквания, в това число  и касаещите давностния срок  за погасяване на вземането, тъй  като  дори и въззивната  инстанция  да  ги  споделя, това  не  би  довело  до промяна на  изложения  по – горе правен  извод по причина, че  за да се преценява погасено ли е едно вземане по давност, то същото следва да е признато за съществуващо, какъвто  не  е  настоящия  случай.

            С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

   Въззиваемите А.Д.Г. и Б.Г.М. са  претендирали и доказали направени пред настоящата инстанция разноски, възлизащи  на сумата от 250 лева, представляваща платено  възнаграждение на  процесуален  представител по договор за  правна  защита  и  съдействие от 20. 04. 2011, които  следва  да  им  се присъдят, чрез осъждане на  въззивника  да  им ги  заплати.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                       Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 240 от 20.12.2010 година по гражданско дело № 248/2010 година на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.И.Д., ЕГН - ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на  А.Д.Г., ЕГН - ********** и Б.Г.М. с ЕГН- ********** *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер 250 лева /двеста и петдесет лева / .

 

Решението е окончателно и не  подлежи на касационно обжалване.                                                                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.