Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. С., 28.04.2011 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми април през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       АТАНАС СЛАВОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 58 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 814/17.12.2010г. по гр.д. № 3129/10г. на СлРС, с което е осъдена съсобственицата М.С.Д., ползваща изцяло съсобствен имот, да заплати на неползващия съсобственик И.Д.И., обезщетение за лишаване от правото му на ползване на 9016/14982 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № * в гр. С., кв. “Вл. З.”, бл. 63, в размер на 2 034, 90 лв. за периода от 01.11.2008г. до 31.03.2010г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 15.06.2010г., до окончателното изплащане, искът е отхвърлен до пълния размер от 2 280 лв. и за останалата част от периода, като неоснователен, и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивницата – ответница в първоинстанционното производство, обжалва решението САМО в ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ

Счита, че тя е необоснована, незаконосъобразна и неправилна, поради което следва да се отмени. Твърди, че РС правилно е приел, че след развода между страните процесният апартамент, придобит по време на брака, е станал обикновена съсобственост между тях и тя единствена го е ползвала, но по-нататъшните си фактически констатации е изградил върху ненадлежни доказателства, а не е обсъждал събрани от него годни и относими такива. Заявява, че нотариалната покана от 2002г., на която ищецът се позовава, не е представена нито с исковата молба, нито в с.з., а съдът е приел, че тя е от 26.03.2001г. и е тази, приложена по гр.д. № 1328/2007г., но не е приемана като доказателство нито с разпореждането по чл. 140 от ГПК, нито с доклада по чл. 146 от ГПК. Освен това въззивницата се оплаква, че напълно безмотивно, РС, въпреки че е приел представената от нея с отговора нотариална покана до ищеца от 02.09.2002г., не я е ценил и коментирал изобщо и не е взел предвид факта, че с нея е поканила ищеца да ползва част от жилището и да получи ключовете, но той не се е явил пред нотариуса. Счита, че по този начин той сам се е поставил в положение на неползващ съсобственик и обезщетение не му се дължи. Като не е отчел тези обстоятелства, РС е постановил незаконосъобразно решение в частта, с която я е осъдил да заплати обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, поради което моли въззивния съд да го отмени в нея и постанови ново, с което отхвърли иска и за тази сума и период. Претендира разноските по делото за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени  искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли атакуваната част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Развива подробни съображения, като възпроизвежда мотивацията на първоинстанционния съд относно предпроставките за възникване на задължението по чл. 31 ал. 2 от ЗС, с които обосновава основателността на претенцията. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав, обаче НЕ СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

За да се уважи претенция по чл. 31 ал. 2 от ЗС, е необходимо вещта или имотът да е съсобствен, да се ползва само от някои от съсобствениците, лишавайки от такава възможност останалите, и последните писмено да са поискали обезщетение за това. При наличието в кумулативна даденост на всички изброени елементи от фактическия състав на правната норма, от деня на писмената покана, на съсобственика, неползващ вещта, се дължи обезщетение за ползата, от която е лишен. Единствената възможност на ползващия общата вещ съсобственик, да се освободи от задължението да заплати обезщетение, е да предостави на другия/ите съсобственици възможността да ползват съразмерно на правата си общата вещ.

В настоящия случай е установено безспорно, че през исковия период апартаментът е бил съсобствен между двете страни – придобил е този статут след развода между тях, който е прекратил и съпружеската имуществена общност по отношене на жилището. По-късното му преминаване изцяло в патримониума на ответницата, чрез влязло в сила на 15.03.2010г. постановление за възлагане на СИ, е ирелевантно, доколкото предмет на жалбата е само периодът, за който искът е уважен, и който е до тази дата. За останалите два месеца, претенцията е отхвърлена, и в тази част жалба няма.

Също така е несъмнено, че ответницата в първоинстанционното производство е ползвала лично имота изцяло. Ищецът е отправил нотариална покана до нея на 26.03.2002г., връчена на 04.04.2002г., с която претендирал заплащане на обезщетение за ползването на неговата част от апартамента. Действително, поканата не е представена с исковата молба от ищеца, който се позовава на нея, но е събрана в гр.д. № 1328/07г. на СлРС, между същите страни, за същата претенция, но за друг период, което е изискано и приложено като доказателство към гр.д. № 3129/10г. на СлРС. Първоинстанционният съд не е държал изрично определение за приемането на доказателствените средства, съдържащи се в приложеното дело, но СлОС не счита, че това процесуално нарушение е съществено и може да доведе като последица незачитането на това доказателство. Безспорно е и, че се касае за една и съща нотариална покана – от 26.03.2002г., която във фактическата част е посочена правилно, независимо, че в края на мотивите на обжалваното решение годината е изписана и веднъж като 2001г., но това, само по себе си, не опорочава акта.

Същевременно, с отговора на исковата молба, ответницата е представила и изпратена от нея до ищеца, нотариална покана от 23.04.2002г., връчена на последния на 09.05.2002г. С нея признава получаването на описаната нотариална покана от 26.03.02г. за заплащане на обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен, и го кани на 13.05.2002г. в нотариалната кантора на нотариуса, да получи ключ от апартамента и помещенията, които му предоставя да ползва реално като съсобственик. Това доказателствено средство е прието от съда и неоспорено от страните, доказателствената му сила не е опровергана надлежно и въззивният съд приема, че е осъществен отрицателният юридичесдки факт, отразен в него – неявяването на поканения съсобственик на посочената дата за получаване на ключовете, предоставящи му свободен достъп за ползване на съсобствения имот, съобразно правото му на собственост.

Така, от една страна активното поведение на ответницата и, от друга – бездействието на ищеца, са блокирали възможността на последния да търси обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС – осигурена му е била физическа възможност от страна на ползващия съсобственик, свободно и лично да ползва съответната част от съсобствения имот, като поканата за предоставянето й чрез предаване на ключовете, е била доведена до знанието му по надлежен и безспорен начин, но той не се е възползвал от нея. Дори да не е бил съгласен с предложеното разпределение /за което липсват дори индиции/, този въпрос е можел да бъде разрешен от съда в друго производство, но това не премахва елиминиращият правото му да иска обезщетение ефект на поканата за реално упражняване на правото му на собственост.

Поради това претенцията за заплащане на обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен за целия исков период, е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.

Като не е съобразил тези обстоятелства, районният съд е стигнал до неправилни правни изводи и е постановил незаконосъобразно решение, в частта, с която е уважил иска.

Излишни и неотносими са разсъжденията на РС относно хипотези, неприложими към настоящия случай, както и коментирането на правната квалификация в съпоставка с неоснователното обогатяване и други сходни фактически състави.

Разминаването на правние изводи на двете инстанции налагат отмяната на атакуваното решение в обжалваната му част, като вместо нея СлОС постанови решение, с което отхвърли иска и за този период и размер, за които е бил уважен от РС.

В необжалваната, отхвърлителна част, решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и заплати на въззивницата разноските за тази инстанция в размер на 40, 69 лв. Решението е обжалвано и по отношение на разноските в първоинстанционното производство, поради което, предвид пълното отхвърляне на иска, ищецът следва да понесе своите разноски и заплати тези на ответницата в размер на 150 лв., като решението бъде отменено и в частта, с която са присъдени на ищеца разноски в размер общо на 311,20 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

 

                                     

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 814/17.12.2010г. по гр.д. № 3129/10г. на СлРС, В ЧАСТТА, с което е осъдена съсобственицата М.С.Д., ползваща изцяло съсобствен имот, да заплати на неползващия съсобственик И.Д.И., обезщетение за лишаване от правото му на ползване на 9016/14982 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № * в гр. С., кв. “Вл. З.”, бл. * в размер на 2 034, 90 лв. за периода от 01.11.2008г. до 31.03.2010г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 15.06.2010г., до окончателното изплащане, и с която е осъдена М.С.Д. да заплати на И.Д.И. направените разноски по делото в размер общо на 311, 20 лв., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И.,***0, против М.С.Д. ***, чрез адв. Ц.Б., иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на ползване на 9016/14982 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № * в гр. С., кв. “Вл. З.”, бл. *, в размер на 2 034, 90 лв. за периода от 01.11.2008г. до 31.03.2010г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 15.06.2010г., до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА И.Д.И. да заплати на М.С.Д. направените разноски по делото – 150 лв. за първоинстанционното и 40, 69 лв. за въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на обжалваемия интерес под 5 000 лв.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: