РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 18.04.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ВТОРИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  М.Л. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 59 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЯМБОЛ” ЕАД, чрез юрисконсулт Е.Д. процесуален представител по реда на чл.32 ал.2 т.3 от ГПК против Решение№ 768/02.12.2010 год. по гр.дело № 2720 год. на Сливенски районен съд, с което са уважени предявените от Н. Г. Т.-Д. обективно съединени искове с правно основание чл.357 в вр.чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от КТ

В жалбата си до съда въззивника „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЯМБОЛ” ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районния съд е приел, че Заповедта за уволнение, с която е прекрате3но трудовото правоотношение на въззиваемата е без мотив и напълно погрешен е довода на съда поради липса на всякакъв мотив за причините за това съкращение, като погрешно е смесил двете основание за уволнение съкращаване във щата и намаляване обема на работа. Първоинстанциония съд е направил незаконосъобразен разбор на извършения подбор, в противоречие със закона, тъй като се касае за прерогатив на работодателя. Неправилно и незаконосъобразно първоинстанциония съд е оспорил преценката на работодателя, като се твърди, че въззиваемата е имало по-голям опит в клиничната лаборатория и без опит н кардиологията, каквато специализирана насоченост в областта на здравеопазването има въззивната страна. Моли съда да постанови Решение с което отмени изцяло първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от юрисконсулт по чл. 32, т. 3 от ГПК, като поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 12.01.2009г., на основание чл.70, ал.1 вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ със срок за изпитване в полза на работодателя за срок от шест месеца. По силата на закона този договор е станал безсрочен на основание чл.71 ал.2 от КТ.

На 14.05.2010 г., на въззиваемата е връчено предизвестие № 159/13.05.2010 г., с което прекратят трудовото й правоотношение с изтичане на срока на предизвестието на осн. чл. 328, ал. 1 т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ. На 15.05.2010 г. и е връчена Заповед № 160/13.05.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение и с въззивното дружество, поради съкращаване в щата от 32 на 31 бройки и Решение от 04.05.2010 год. на Изпълнителния директор на „СБАЛ по кардиология Ямбол” ЕАД проф. Младен Григоров.

В тази заповед е отразено, че се прекратява трудовото й правоотношение поради съкращаване в щата с Решение на Изпълнителния директор на „СБАЛК Ямбол” ЕАД за съкращаване на една щатна бройка на длъжността „лекар” от 04.05.2010 г.

На въззиваемата е определено да й бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1398.60 лв. на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ.

Със заповед № 154/10.05.2010 г., на Изпълнителният директор е утвърдено поименното щатно разписание на длъжностите в въззивното дружество. Въззиваемата не включена в поименното щатно разписания от 10.05.2010 г.-  23.06.2010 г.В писмо до Изпълнителния директор на специализираната болница от 05.05.2010 г. от Медицинския директор на СБАЛК Ямбол д-р М.И. е отразено неговото лично становище, относно качествата на лекарите работещи в ответното дружество. Твърди се, че лекарите с придобита специалност, с по-висока квалификация не следва да бъдат съкращавани, Категорично е посочено, че неговото становище е да се съкрати д-р Н.Т. въззиваемата по делото, като се изразява негово лично мнение , че отказвала да се включва в организираните вътрешни колоквиуми, отработвала по-голяма част от работния си график в клиничната лаборатория на болницата, пропуснала обучителния процес по кардиология и не би се справила с предизвикателствата на кардиологията. Подчертано е, че тя няма опит в кардиологичната помощ и обема на работа в лабораторията не налага нуждата от наемане на лекар със специалност „Клинична лаборатория”. Единствената причина да изрази становище и да бъде съкратена въззиваемата е, че няма желание да се развива в облата на кардиологията

След уволнението Въззиваемата е сключила трудов договор № 03-1/15.05.2010 г като лекар за срок от шест месеца с „Специализирана болница на АЛББ-Сливен” ЕООД. По силата на възникналото трудово правоотношение въззиваемата след уволнението от въззивното дружество работи като на пълно работно време за срок от два месеца. Трудовото й възнаграждение по сключения трудов договор е в размер на 600 лева и за срок от два месеца. С допълнително споразумение № 92 от 15.07.2010 год. срокът на договора е продължен на шест месеца и месечното й възнаграждение е 638 лева.

На първоинстанционото производство е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение. За основното трудово възнаграждение на въззиваемата с начислен процент за прослужено време. Основното й трудово възнаграждение е 1350 лв. по разплащателната ведомост заедно с процент за прослужено време е 1398.60 лв. Вещото лице установила, че при проверката, че същото е изплатено към месец февруари, като ищцата е освободена на 15.05.2010 г.

За 6 месеца въззиваемата е следвало да получи обезщетение за сумата от  8391.60 лв., а е получавала трудово възнаграждение по последващ сключен трудов договор с трето лице за процеса в размер на 4167.03 лв. Разликата, която във възнаграждението и е 4224.57 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявените са против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЯМБОЛ” ЕАД гр.Ямбол обективно съединени искове са с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1,2,3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, чл. 224 от КТ, - за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната на заповедта за уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане 6 месеца без работа, вследствие незаконното уволнение равно на разликата от получаваното по този трудов договор възнаграждение и това което получава в момента на предявяване на исковата молба.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано във всичките му части.

І. По отношение на предявения иск с правно основание 344 ал. 1 т. 1 от КТ - за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната на заповедта за уволнение.

Трудовото правоотношение на въззиваемия е прекратено със заповед на работодателя с която е прекратено трудовото й правоотношение, поради съкращаване в щата.

В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че уволнението е незаконно поради липсата на извършен подбор и липса на мотиви на заповедта за уволнение.

Правилно и законосъобразно Сливенският районен съд е констатирал, че при уволнението работодателя не е изпълнил законовото си задължение за извърши подбор между всички лица заемащи длъжност лекар в въззивното дружество.

Неизвършването на подбор във всички случаи води до незаконност на уволнението.

Правото на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ е подчинено на изискването да бъдат запазени служителите, които работят по-добре и имат по-висока квалификация. В конкретния случай, решаващият съд, в съответствие със закона и съдебната практика, е установил, че подбор не е извършен. Не може да се приеме, че личното мнение за Д-р М.И. представлява извършен от него подбор, тъй като то изразява личното него отношение и то не е извършеното въз основа на законовите изисквания .

В трайната практика на върховния съд е разисквано кога подборът е задължителен за работодателя, както и задължителността на двата посочени в закона критерия при осъществяването на подбора. Целта на закона е да останат на работа онези работници или служители, които имат по-висока квалификация и същевременно работят по-добре. Работодателят има право да прецени на базата на конкретни факти нивото и качеството на изпълнение на работата от страна на работника или служителя. Независимо от това негово субективно право тези конкретни факти следва да бъдат подведени под един от двата посочени критерия по чл. 329 от КТ.

Подборът следва да бъде извършен по начин, по който от една страна изискванията на работодателя относно качеството на работата и равнището на необходимата за изпълнението й квалификация да бъдат ясни за работника или служителя, подложен на подбор, а от друга да могат да се преценят обективните оценки на работодателя в тази връзка. Работодателят е свободен да определи методиката по осъществяването на подбора, но тя трябва да осигурява равенство на оценяваните лица и прозрачност при осъществяването му, което подлежи на съдебен контрол. Незспазването на тези критерии винаги води до незаконосъбразност на извършения подбор съответно на уволнението.

В изложения смисъл дори да се приеме , че е извършен подбор от Д-р Ингелиев, то той не е съобразен със законовите критерии, поради и което уволнението на въззиваемата се явява незаконно.

В изложение смисъл първоинстанционното решение се явява правилно, като  постановено в съответствие с материалния закон и съдът следва да го потвърди.

ІІ. По отношение на иска за възстановяване на Н. Г. Т.-Д. на заеманата от нея длъжност преди уволнението.

Искът намира правното си основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

Предявения иск има акцесорен характер спрямо основния предявен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. От горе изложените мотиви е видно, че иска да се признае за незаконно уволнението и да бъде отменена Заповед № Заповед № 160/13.05.2010 г., на управителя на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЯМБОЛ” ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на въззиваемата считано от 14.05.2010 г., поради съкращение в щата основателен. От изложеното следва, че искът , за възстановяване на въззиваемата, на заеманата от нея длъжност е също основателен и следва да се уважи. В този смисъл първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно.

ІІІ.По отношение на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 в вр.чл.225 ал.2 от КТ за обезщетение за времето, през което поради незаконно уволнение работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа и има право на разликата в заплатите.

По този иск изводите на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанциония съд и поради тази причина на основание чл.272 от ГПК , настоящия съдебен състав следва да препрати своите изводи , към изводите на първоинстанциония съд.

Обезщетението, от незаконното уволнение в случая е равно на разликата от трудовото възнаграждение което е получавала въззиваемата във въззивното дружество и трудовото възнаграждение, което получава след уволнението.

Размера на това обезщетение е изчислено на база брутно трудово възнаграждение което въззиваемата е получавала във въззивното дружество за срок от шест месеца, което е равно на 8391.60 лв., брутното трудово възнаграждение което получава по сключения трудов договор, след незаконното уволнение, което е равно на 4167.03 лв. След приспадане на получените суми остатъка до пълния претендиран размер възлиза на 4224.57 лева.

Обезщетението се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 28.05.2010г. до окончателното изплащане.

Като краен резултат, изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния. Въззивния съд следва да потвърди първоинстанционното решение по предявените от въззиваемата Н. Г. Т.-Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2  т.3 от КТ, като неоснователни и недоказани.

По отношение на разноските по делото тъй като на тази инстанция не са представени доказателства за направени разноски съдът не следва да присъжда такива.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение№ 768/02.12.2010 год. по гр.дело № 2720 год. на Сливенски районен съд 

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: