Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 28.04.2011 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми април през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       АТАНАС СЛАВОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 60 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 971/27.12.2010г. по гр.д. № 5479/10г. на СлРС, с което е изменен размера на присъдена месечна издръжка на две малолетни деца /чрез законния им представител/ от родител, като е увеличен от 50 лв. на 80 лв. за едното и от 50 лв. на 70 лв. за другото, до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, исковете са отхвърлени като неоснователни над присъдените суми до пълните им размери, и са присъдени  д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението в уважителните части за сумите над 60 лв., съответно - до 80 лв. за първото и до 70 лв. за второто дете, като  счита, че в тях то е незаконосъобразно, тъй като периодът от първоначалното определяне на издръжките, до тяхното изменение е твърде кратък – 1 година, и не са настъпили такива обстоятелства, които да налагат увеличението. Промяната била само законодателна, като минимумът, поставен от закона бил 60 лв., поради което само до този размер исковете са основателни. Ето защо въззивникът моли СлОС да отмени в посочените части решението на СлРС и постанови ново, с което да отхвърли исковете за сумите над 60 лв. за всяко дете, до присъдените съответно 80 лв. и 70 лв. и намали пропорционално присъдените такси и разноски. Не е претендирал разноски за тази инстанция.

Във въззивната жалба не е направил  искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли атакуваната част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Направила е доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по  пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира разноски.

В с.з. въззиваемите – чрез своята майка и законен представител, редовно призовани, се представляват от законния си представител и от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, надлежно упълномощен от законния предтавител на малолетните деца. Пълномощникът оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Съдът при условията на чл. 266 от ГПК, е отказал да допусне поисканото с отговора гласно доказателствено средство поради настъпилата преклузия, както и поради ненадлежно направеното искане.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на двете деца, настъпили в рамките на едногодишния период от предходното присъждане на издръжка. Не може да се сподели виждането на въззивника, че периодът е твърде кратък и не са настъпили обстоятелства, налагащи промяната. Икономическата обстановка в страната е непререкаемо и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, чиято динамика е с постоянна и негативна. Освен това и самите нужди на двете деца, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения. Така, дори самите нужди да са константни по вида си, е безспорно, че те не могат вече да бъдат задоволявани в рамките на досегашната издръжка в същия обем.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото децата живеят – тяхната майка, освен в пари, участва в тяхната издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Съдът е разпределил и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като ответникът е доказал надлежно размера на своите доходи, но не е доказал наличието на някакви, утежняващи материалното му състояние факти – задължения към други низходящи, заболяване, неработоспособност или намалена такава. Така, с оглед представените данъчни декларации, съдът законосъобразно е приел за  база минималната за страната работна заплата. Положението на ответника на млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща на малолетни деца, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за децата си и себе си.

При определяне размера на дължимата издръжка СлРС е останал изключително близо до приетия от правната норма минимум, но тъй като основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетните деца, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, е преценил, че не може реалната и действителна, житейски обоснована необходимост, да бъде превърната в механично съответствие между две числа.

Поради това РС е взел предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на децата и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта им, е общо 240 лв., от които е възложил общо 150 лв. – 80 лв. за първото и 70 лв. за второто дете, на бащата, който не полага лични грижи.

Ето защо този състав също намира, че исковете са основателни за посочените месечни разлики, за които следва да се уважат. Увеличените издръжки следва да се присъдят от момента на поискването им чрез предявяване на исковата молба – 11.10.2010г., и се дължат до навършване на пълнолетие на децата, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи ги факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части, включително по отношение на присъдените такси и разноски.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В останалата, отхвърлителна част – за разликите, съответно над 80 лв,. до претендираните 100 лв. за едното дете и над 70 лв., до претендираните 150 лв. за другото дете, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

 

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 971/27.12.2010г. по гр.д. № 5479/10г. на СлРС, в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

 

ОСЪЖДА П.Р.И. да заплати на Л. П. Р. и Н. П. Р. чрез тяхната майка и законен представител С.Л.М. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на обжалваемия интерес под 5 000 лв.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: