Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 60

 

гр. Сливен, 28.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  61  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 57/25.10.2010 г. по гр. д.№ 25/2010 г. на Районен съд – Котел, с  което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 213 ал. 1 изр. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД , предявен от ЗК ”Лев инс” АД, седалище и адрес на управление гр. С., район „К.С.”, бул. „Ц. Б, III” № *, ЕИК 121130788, представляван от изпълнителния директор С.С. ***– Котел с искане ответникът да заплати сумата 560.12 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за претърпени от застраховано лице вреди.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Изводите на съда, че настъпването на вреди в резултат на инцидента не представляват покрит застрахователен риск противоречи на основните принципи на имущественото застраховане. Налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията поради което се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което  да се уважи предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.  Недвусмислено от събраните в процеса доказателства е доказано, че  вредите са в резултат на поведението на водача на МПС, който не се е движил със съобразена за пътните условия и във връзка с извършващия се на пътя  ремонт.

 В с.з. за дружеството въззивник, редовно призован, не се явява представител.

За въззиваемата страна редовно призовани се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадения писмен отговор, сочи че въззивната жалба не е аргументирана с грешки на съда и моли да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

     Жалбата е неоснователна. Обосновано районният съд е приел, че  в случая вина за причиняването на повредата на МПС се носи от водача, тъй като той е имал възможността да избегне удара в повдигнатата шахта. Движел се е по прав участък от пътя с нормална видимост, възприел е своевременно препятствието и е бил длъжен да го избегне, като спре или като го заобиколи.  Неправилен обаче е изводът на съда, че Общината не е обезопасила по подходящ начин пътния участък, тъй като по делото  е установено, че  пътят в ремонт е бил урегулиран с пътни знаци. Това обстоятелство още повече навежда на извода, че водачът на МПС не е предприел необходимото, за да съобрази скоростта си с релефа на този пътен участък и препятствията по него.  В случая е без значение дали се касае или не за покрит застрахователен риск, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 231 ал. 1 от КЗ  застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.  Очевидно в случая не се касае за виновно и противоправно поведение на длъжностни лица от Община – Котел, вследствие на което да се е достигнало до увреждане на МПС, а вредите са вследствие  от поведението на застрахования. Въззивната инстанция счита, че станалото  ПТП е настъпило единствено, поради виновното поведение на водача на лекия автомобил и дори да има някакви нарушения от страна на извършващите ремонта, то те не са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  57/25.10.2010 г. по гр. д.№ 25/2010 г. на Котелския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЗК ”Левинс” АД, седалище и адрес на управление гр. С., район „К.С.”, бул. „Ц. Б, III” № *, ЕИК 121130788, представляван от изпълнителния директор С.С. ***– Котел сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

 

Решението не  подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: