Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 39

        гр.Сливен, 09.03.2011 г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                      ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 64 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 317 от ГПК.

Образувано по подадена на 10.01.2011 година, от пълномощника на ищците в първоинстанционното производство, въззивна жалба вх. № 501/10.01.2011 година по входящия регистър на СлРС, срещу решение № 908 от 28.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 5020/2010 година по описа на СлРС.

Произнасяйки се по предявени искове с правно основание чл. 150 от СК, разгледани по реда на глава ХХV - бързи производства от ГПК, решаващият състав на СлРС, с решение № 908 от 28.12.2008 година, постановено по гражданско дело № 5020 по описа на СлРС за 2010 е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от А.Р.К., като майка и законна представителка на малолетното дете Р.И.К. иск да бъде увеличен от 40 лева на 200 лева размера на издръжката, която ответника И.Н.К. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 106, постановено по гр. дело 33/2010 г. по описа на СлРС. Със същия съдебен акт е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от непълнолетното дете Н.И.К., действаща лично и със съгласието на своята майка А.Р.К., иск да бъде увеличен от 40 лева на 200 лева размера на издръжката, която ответника И.Н.К. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 106, постановено по гр. дело 33/2010 г. по описа на СлРС. /В диспозитива на обжалваното съдебно решение, номера на посоченото последно гражданско дело е погрешно записан като № 106 вместо като № 33/. Отхвърлена е кото неоснователната претенция на ищците за присъждане на разноските по делото. Ищците са осъдени да заплатят на ответника, разноските направени от последния в хода на първоинстанционното производство.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останал ищците по гр. дело № 5020/2010 година на СлРС, които чрез пълномощника си, с депозираната въззивната жалба, обжалват изцяло като незаконосъобразно и неправилно решение № 908 от 28.12.2010 година. За да обосноват оплакванията си, акцентират върху обстоятелството, че при анализа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до неправилни фактически констатации, досежно нужните на всяко от децата поотделно, както и относно възможностите на съдебно задължения да дава издръжка родител, което е довело до незаконосъобразни правни изводи. Липсата на правилна и обоснована преценка според въззивниците е довело до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.

 От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на СлРС и вместо него да постанови друго по същество, уважаващо предявените искови в търсените размери. Претендира се за присъждане на направените пред инстанциите разноски.

В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна е депозиран писмен отговор. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. От СлОС се иска постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призовани въззивниците, не се явяват и не се представляват.  От надлежно упълномощен по реда на чл. 32, т. 1 от ГПК техен процесуален представител по делото е депозирана молба, с която е заявено, че въззивната жалба се поддържа и се претендира за уважаването й.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. От неговия процесуален представител по пълномощие, по чл. 32, т. 1 от ГПК, по делото е депозирано писмено становище, с което е заявено, че се оспорва въззивната жалба като неоснователна, по изложените в отговора съображения и се иска въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ГПК, настоящия състав на СлОС, извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК - подадена е в срока от процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанциония съдебен акт.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО и като такава следва да бъде отменено частично. Незаконосъобразно е в частта, с която СлРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от А.Р.К., като майка и законна представителка на малолетното дете Р.И.К. иск да бъде увеличен от 40 лева на 80 лева размера на издръжката, която ответника И.Н.К. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 106, постановено по гр. дело 33/2010 г. по описа на СлРС, както и в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от непълнолетното дете Н.И.К., действаща лично и със съгласието на своята майка А.Р.К., иск да бъде увеличен от 40 лева на 100 лева размера на издръжката, която ответника И.Н.К. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 106, постановено по гр. дело 33/2010 г. по описа на СлРС. Незаконосъобразността на решението в посочените части, влече след себе си частична неправилност на съдебния акт, досежно присъждането за разноски. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. В частта относно, която й настоящата инстанция приема исковете за неоснователни, респективно обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен споделя й крайните правни изводи на решаващия състав на РС - Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящия състав намира, че мотивите, касаеща неправилните части на решението са изградени при неправилна оценка на фактите от иначе пълната и изчерпателно фактическа обстановка, поради което не ги споделя.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищците накърнени права, правна квалификация на двата обективно и субективно кумулативно съединени иска, а именно такива по чл. 150 от СК. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до незаконосъобразност на правните изводи са частично основателни. - Приема се, че решаващия СлРС, при обследване наличието на доказване на правно релевантните за произнасянето факти, обуславящи уважаването на искови претенции за изменение в посока увеличаване на размер на издръжките, неправилно интерпретира, иначе правилно установени факти, касаещи нарастване нуждите на лицата, имащи право да искат увеличаване на съдебно определената им издръжка и трайно нарастване на възможностите на съдебно задължения да дава издръжка родител. Съгласно разпоредбата чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. По смисъла на цитираната законова разпоредба изменение на обстоятелствата е налице при трайно, съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. С оглед на това се приема, че първоинстанционния съд неправилно е обследвал, наличието на тези предпоставки, като е счел, че следва при проведено от ищеца пълно и пряко доказване да се установява и доказва тяхната кумулативна даденост, за да може да се приеме, че е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящи уважаването на исковите претенции на ищците.-Тази неправилна интерпретация е станала причина за нарушение допуснато от СлРС при анализа на годните и относими доказателства, следствие, на което решаващия състав на СлРС е достигнал до незаконосъобразния извод / за пълна неоснователност и недоказаност на исковете/, обуславящ частичната неправилност на обжалвания съдебен акт.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане му, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 година, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК . Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Настоящия съдебен  състав  счита ,че първоинстанционния съд е следвало да отчете като значим за  произнасянето  си  факта, че още при предходното  определяне  на  размера на дължимата от ответника издръжка за децата, той е бил занижен под законово определения минимум, като го отнесе към предпоставката на закона, касаеща трайно  изменение в посока нарастване на нуждите на имащите право да получават издръжка  деца. Цитираните  по - горе  разпоредби от  СК  и характера на претенциите, с произнасянето  по които първоинстанционния съд  е бил сезиран, налагат този начин на процедиране и в никакъв случай не представляват несъобразяване с изискванията  на чл. 297 от ГПК. При зачитане  на  това  решение  и  съобразяване  на  законово опредения  минимум по чл.142, ал. 2 от СК, не само към датата на предявяване на исковите претенции, а и към постановяване на това решение е била налице предпоставка за уважаване на всяка една  от исковите  претенции до размер на 60 лева за  всяко  дете. Следователно СлРС е  следвало да  зачете Решението и да отчете това занижаване на първоначално определените размери на издръжка, като го отнесе към критерия трайност в нарастване  нуждите на децата - алтернативна  предпоставка, сочеща изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК и налагащи  изменение на  определените с предходното решение размери на издръжка поне  до  законово  определения минимум. С оглед изложеното  и като  съобрази  данните  от събраните по  делото  от  първоинстанционния  съд  доказателства, настоящото  инстанция е мотивирана  и  приема, че  е  налице  трайно и съществено  изменение в  посока нарастване на нуждите на всяко от децата. От предходното определяне на  издръжката  до  настоящия момент е изминал едногодишен период от време, който  предвид  интензивните социално-икономически  процеси в страната, водещи  до  повишаване  на   разходите свързани със задоволяване  на елементарните  битови  потребности  на  всяко  дете се  третира  като траен, съществен и продължителен. През този период нуждите на  децата са нараснали – доказателствата  по делото категорично  установяват ,че всяко  едно  от  децата е ученик, намират се във възраст, характеризираща се с интензивност на  физическо и психическо  израстване, при която необходимостта от разходи за учебни  пособия, пълноценна храна и съобразено с пола на всяко от  децата  облекло  е  несъмнено  завишена. Настоящата  инстанция приема,че задължения  да  дава  издръжка  родител без  затруднения, с оглед доказаните по делото като реализирани от него месечни доходи, би могъл да отделя сумата от 80 лева за  детето Р., роден на *** година и сумата 100 лева за детето си Н., родена на *** година /която към датата на предявяване на исковите  претенции е била  непълнолетна, но два дни преди обявяване  на настоящото решение е навършила пълнолетие/. За да определи тези изменени  размери  на  издръжката  СлОС , съобрази факта, че  от доказания по делото месечен доход /450 лева/ на дължащия издръжка, за покриване на неговия екзистенцминимум месечно ще остава сума равна на 270 лева, която надвишава сбора на така определените изменени размери  на издръжки за двете деца. Несъмнено установено е, че майката, реализира месечен доход по-малък от този на бащата и тя е родителят, при когото живеят децата, респ. длъжна е да обезпечи жилищните  нужди на децата  и  свързаните  с  това за плащане  на   консумативни  разходи за  отопление, вода  и др. подобни, както  и разликата  между цялостния  размер  на необходимата месечна издръжка за всяко едно от децата и изменения размер  на  издръжка  която въззиваемия ще заплаща. Доказване на по-големи нужди на децата и по-големи възможности на дължащия издръжка от приетите, въззивния съд приема, че не е налице.

Настоящия състав на СлОС, счита за нужно да акцентира върху застъпеното от него становище, касаещо предпоставките по чл. 150 от СК, като обсъди и друг установен по делото факт. - Житейски неприемливо и нелогично е да се счита, че задължения да дава издръжка  родител, имащ доказан по делото  брутен доход за периода от м.11.2009 г. до м. 08.2010 година в размер на 450 лева месечно, може  да си  позволи да  плаща наемна цена, за нает от него обект - жилище, състоящо се от кухня - трапезария, хол, две спални и два  санитарни възела, по силата  на  договор за  наем  от 01.02.2010 година в размер на 300 лева месечно, и не е в състояние  да изпълнява безусловното  си  задължение  за  издръжка на децата си , като  им предоставя средства за издръжка в общ размер на 180 лева месечно, необходима за покриване на част от ежедневните им екзистенцминимални нужди от храна,облекло и учебни пособия. От  факта, че само  за задоволяване  на  собствените  си  жилищни  нужди може и отделя по 300 лева месечно, логично следва извода, че той разполага със средства и възможности без затруднение да изпълнява безусловното си задължение за издръжка към всяко от децата си в посочените по – горе размери. Имайки предвид, пола на децата, факта, че са ученици и възрастта на всяко от децата, характеризираща се най-малко  като  процес на  интензивно физическо  и психическо израстване, настоящия съдебен състав категорично застъпва становището, че изводите му не биха били по - различни,  даже  и  да  беше установено  и  доказано ,че ответникът не реализира доходи от трудова дейност, в който  случай щеше  да  се приеме, че като трудоспособен е длъжен да си гарантира месечен доход, равен поне на минималната работна заплата за страната - 240 лева, от който предвид абсолютния характер на задължението му към децата и нуждите налагани  от възрастта им, отново би се приело, че той без затруднение би могъл да осигурява определените размери по  отношение на всяко от децата, а разликата от 60 лева да ползва за задоволяване на  собствените си месечни нужди.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена в една своя част и обжалваното решение да бъде отменено частично. Вместо отменените части на решението, следва да се постанови от въззивния съд друго решение, изменящо първоначално определените размери на издръжка, чрез увеличаването им за детето Р. от 40 лева на 80 лева, а за детето Н. от 40 лева на 100 лева.

 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

С оглед изхода на процеса и направените искания от  двете  страни  за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да се преразпредели по правилата на процеса, което налага първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта, с която на  ответника са  присъдени разноски над сумата 137.50 лева. От въззиваемия е направено  искане  за  присъждане на разноски за настоящата  инстанция, но поради липса  на  списък по чл. 80 от ГПК и доказателства  за направени пред въззивния съд  разноски,  такива  не му се присъждат. По правилата на процеса, ответникът-въззиваема страна, следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса изчислена, като възлизаща на сумата 107.60 лева.

     За двете инстанции, съобразно правилата на процеса на въззивниците се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 93.75 лева, които въззиваемата страна следва да бъде осъдена да им заплати.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

 

                                                            

ОТМЕНЯ решение № 908 от 28.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 5020/2010 година по описа на СлРС, В ЧАСТТА, с която произнасяйки се по предявени искове по чл. 150  от СК от Сливенски районен съд  е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А.Р.К., като майка и законна представителка на малолетното дете Р.И.К. иск да бъде увеличен от 40 лева на 80 лева размера на издръжката, която ответника И.Н.К. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 106, постановено по гр. дело № 33/2010 година по описа на СлРС и В ЧАСТТА, с която произнасяйки се по предявени искове по чл. 150  от СК от Сливенски районен съд  е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от непълнолетното дете Н.И.К., действаща лично и със съгласието на своята майка А.Р.К., иск да бъде увеличен от 40 лева на 100 лева размера на издръжката, която ответника И.Н.К. е осъден да заплаща за детето с влязло в сила решение № 106, постановено по гр. дело № 33/2010 г. по описа на СлРС  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ решение № 908 от 28.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 5020/2010 година по описа на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която А.Р.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. С., ул. Х. Д. „ бл. *, ет.*, ап.*, чрез адв. М. М. от СлАК, като майка и законна представителка на малолетното дете Р.И.К.  и Н.И.К. с ЕГН **********, извършваща правно значими действия лично, но със съгласието на своята майка А.Р.К. са осъдени  ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Н.К. с ЕГН ********** ***  разноски по делото за сумата над 137.50 лева /сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки/  до 200 лева и ВМЕСТО НЕГО

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

         ИЗМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНАТА с Решение № 106 от 12.02.2010 година, постановено по гражданско дело № 33/2010 година по описа на СлРС месечна издръжка, която И.Н.К. с ЕГН ********** *** е осъден ДА ЗАПЛАЩА на А.Р.К. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Р.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. Х. Д. „ бл. *, ет.*, ап.*, чрез адв. М. М. от СлАК като я УВЕЛИЧАВА от 40.00 /четиридесет/ лева на 80.00 /осемдесет/ лева месечно, считано от 23.09.2010 година до навършване на пълнолетие или настъпване на други законови основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ИЗМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНАТА с Решение № 106 от 12.02.2010 година, постановено по гражданско дело № 33/2010 година по описа на СлРС месечна издръжка, която И.Н.К. с ЕГН ********** *** е осъден ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното дете Н.И.К. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка А.Р.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. С., ул. Х. Д. „ бл. *, ет.*, ап.*, чрез адв. М. М. от СлАК като я УВЕЛИЧАВА от 40.00 /четиридесет/ лева на 100.00 /сто/ лева месечно, считано от 23.09.2010 година до навършване на пълнолетие на 07.03.2011 година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 908 от 28.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 5020/2010 година по описа на Сливенски районен съд В ОСТАНАЛАТА обжалвана ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА И.Н.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. С., ул. Х. Д. „ бл. *, ет.*, ап.*, чрез адв. М. М. от СлАК, като майка и законна представителка на малолетното дете Р.И.К. и Н.И.К. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка А.Р.К., направените разноски по делото за двете инстанции в общ размер на сумата 93.75 лева /деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/.

 

ОСЪЖДА И.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 107,60 лева /сто и седем лева и шейсет стотинки /.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес - 09.03.2011 година.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.