Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 72

 

гр. Сливен, 05.04.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

АТАНАС СЛАВОВ

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  68  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство против решение № 230/10.12.2010г. по гр. д. № 288/2009 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато по отношение на  двамата въззивници и Т.А. П. и Д.А.М., че Й.П.В. е станал собственик чрез покупко-продажба на недвижим имот в с. Ц., общ. Н.З., представляващ поземлен имот № 22 с площ от 4220 кв. м., в кв. № 5 по ПУП на с. Ц., представляващ дворно място в чертите на населеното място, за който ПИ са отредени урегулиран поземлен имот № III-22 с площ от 1280 кв.м. с неуредени регулационни сметки за  670 кв.м. и за 123 кв.м. , отреден за жилищни нужди в кв. № 5 от ПУП на с. Ц., представляващ празно дворно място в чертите на населеното място, при граници на дворното място: изток – път, запад – УПИ II-20, север – дере, юг – УПИ IV-22, VI-21, както и УПИ № IV-22 с площ от 1850 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 375 кв.м. и за 90 кв.м.я, представляващ дворно място в чертите на населеното място, ведно с находящите се в него сгради. Със същото решение ответниците са били осъдени да предадат на ищеца държането на заемания от тях без правно основание  имот и да прекратят действията си по задържане на терена. С решението е отхвърлен насрещния иск на въззивниците в настоящото производство Д.Т.М. срещу Й.П.В. за заплащане на подобрения в размер на 6 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба се твърди, че при разглеждане на делото в първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, а при постановяване на решението неправилно е приложен материалния закон. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е нарушил разпоредбите на чл.7,8 и 10 от ГПК като не е изпълнил задълженията си в тази насока, а някои от тях е изпълнил формално. Освен това при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени от въззивниците възражения и доводи за неоснователността на предявения иск, като е интерпретирал фактически обстоятелства, на които те не са се позовали. Въвел е фактически обстоятелства и е приписал възражения, на които те не са се позовавали. Основното възражение, че ищецът не е собственик, е било обосновано от тях с обстоятелството, че друго лице, а именно техните праводатели са собственици на претендираната част от недвижимия имот, а те са само владелци.  Не са обсъдени представените писмени доказателства. Първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното и не е направил необходимото ищецът да конкретизира за кой терен конкретно претендира, както и дали този терен е придобил по силата на нотариалния акт или по реда на  § 8 от ЗУТ. Това е затруднило защитата им. Поради това искат отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения против тях иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Твърденията за нарушенията на чл. 7,8 и 10 от ГПК са неконкретизирани и голословни. Не се посочва кои задължения, свързани със служебното начало, състезателното начало и установяването на истината не е изпълнил районният съд, нито пък се сочи кои свои задължения съдът е изпълнил формално. На практика първоинстанционният съд е изпълнил всички искания на жалбоподателите.Въз основа на подадения отговор на исковата молба съдът е приел, че  въззивниците претендират придобивна давност на основания на предварителен договор и че следва да докажат това. Докладът в този смисъл е бил приет без възражения и целта на  въззивниците е била да докажат наличието на придобивна давност чрез продължаване срока на владение на своите праводатели.  По принцип въззивниците нямат основание да се ползват от правата на добросъвестен владелец, тъй като не е била доказана автентичността на предварителния договор, а освен това безспорно е било установено, че той е бил антидатиран и затова не би могъл да породи действие, тъй като към момента на действителното му подписване праводателите по този договор не са били собственици на имота. Твърденията за незаконна процедура по преписката по § 8 от ЗУТ на Община – Н.З.  са неоснователни, тъй като те не са собственици и нямат право нито да оспорват, нито да претендират онова, което  могат собствениците.С оглед на това се иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

В с.з. двамата въззивници се явяват лично и поддържат жалбата си.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие се поддържат съображенията, изложени в писмения отговор.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

     Жалбата е неоснователна.

      Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че по силата на договор за покупко-продажба от 07.02.2008 г. ищецът в първоинстанционното производство е придобил собствеността на процесните недвижими имоти.  Поради това за него е налице правен интерес да иска отстраняването на всеки, който му пречи да упражнява собственическите си правомощия. Претендираното от ответниците правно основание за държане на процесния имот се основава на представен предварителен договор за покупко-продажба, който обаче е бил оспорен в хода на първоинстанционното производство и по отношение на автентичността на подписите и по отношение на датирането му. Ответниците не са предприели необходимите процесуални действия за доказване автентичността на подписите. Освен това, по безспорен начин е доказано антидатирането на този договор. Прието е, че договорът е сключен на 20.08.2003 г., но страните са се позовали на скица № 253/26.02.2008 г., издадена от Община – Н.З. и такава скица действително е била приложена към нотариален акт № 98, т.III, рег. № 1767 по дело № 136/04.03.2008 г. Поради това изводът на съда, че предварителният договор не е бил сключен по-рано от 26.02.2008 г., е напълно обоснован, а в този момент ищецът вече е бил станал собственик на имотите по силата на договора за покупко-продажба. Предварителният договор не би могъл да породи заявените правни последици и не може да се приеме, че те са владели продължително и необезпокоявано имота, за да претендират придобиването му по давност. Фактически всички възражения на въззивниците се основават именно на правните последици от предварителния договор и правилно те не са били уважени.

        Позоваването на нарушения на процесуалния закон заложени в чл. 7, 8 и 9 от ГПК действително е голословно, тъй като не е посочено кои задължения, свързани със служебното начало, състезателното начало и установяването на истината не е изпълнил районният съд, нито пък се сочи кои свои задължения съдът е изпълнил формално. Безспорно е, че първоинстанционният съд е спазил задълженията си като е дал възможност на ответниците да представят относимите и допустими доказателства и при постановяване на решението си ги е обсъдил. По никакъв начин не е било ограничено правото на защита на ответниците – въззивници, както се твърди в жалбата. Ясно е, че ищецът е претендирал собственост на имота въз основа на договор за покупко – продажба на недвижимия имот и това обстоятелство е безспорно, поради което не е могло да затрудни защитата на ответниците.

   Последното оплакване в жалбата е свързано с  незаконна процедура по преписката по § 8 от ЗУТ на Община – Н.З.. Съгласно нормата обаче собствениците на поземлени имоти могат да  приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма;  поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.  Изменението на дворищнорегулационния план се одобрява със заповед на кмета на общината. Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Заповедите по изречение първо и второ се обявяват само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им. Въззивниците обаче не са собственици на имота и нямат право нито да оспорват, нито да претендират онова, което  могат собствениците.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемият е претендирал присъждане на разноските пред тази инстанция, но не са представени доказателства, че такива действително са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/10.12.2010г. по гр. д. № 288/2009 г. на Новозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ

                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: